На 28 април т. г. от 18.30 ч. в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита ретроспективна изложба – живопис и малка пластика на Евгени Андреев (1963 - 2006). Откриването на изложбата ще бъде съпътствано и от представянето на албума „Пътят”, посветен на творчеството на Евгени Андреев – Неньо.
Седмата самостоятелна изложба на Евгени Андреев включва 75 живописни творби и 20 пластики, създадени по различно време. Досега негови творби са експонирани общо на шестнадесет изложби в София, Несебър, Осло, Париж, Хелзинки, Токио. Картини и пластики на художника са притежание на частни колекции в България, Великобритания, Германия, Норвегия, Русия, САЩ, Финландия, Холандия, Япония. През 2008 г., по време на посещение на най-високо равнище, живописна творба на Евгени Андреев е дарена на краля на Норвегия, Харалд V.
Евгени Андреев – Неньо е роден през 1963 г. в София. Той е първият българин, завършил Кралската художествена академия по изящни изкуства в Осло, Норвегия. Учи живопис при проф. Людвиг Айкос и проф. Халвдан Льосне. В периода 1984-1986 г. е асистент на проф. Айкос за създаване и развитие на структурен клас по Airbrush към Кралската художествена академия в Осло.
Седмата самостоятелна изложба на Евгени Андреев включва 75 живописни творби и 20 пластики, създадени по различно време. Досега негови творби са експонирани общо на шестнадесет изложби в София, Несебър, Осло, Париж, Хелзинки, Токио. Картини и пластики на художника са притежание на частни колекции в България, Великобритания, Германия, Норвегия, Русия, САЩ, Финландия, Холандия, Япония. През 2008 г., по време на посещение на най-високо равнище, живописна творба на Евгени Андреев е дарена на краля на Норвегия, Харалд V.
Евгени Андреев – Неньо е роден през 1963 г. в София. Той е първият българин, завършил Кралската художествена академия по изящни изкуства в Осло, Норвегия. Учи живопис при проф. Людвиг Айкос и проф. Халвдан Льосне. В периода 1984-1986 г. е асистент на проф. Айкос за създаване и развитие на структурен клас по Airbrush към Кралската художествена академия в Осло.
Човекът е жив
В КРАЯ НА 80-ТЕ ГОДИНИ, при завръщането си в София, Евгени Андреев успява бързо да утвърди своето силно и в същото време провокативно присъствие в художествения живот у нас. През този период неговата неподражаема интерпретация на средновековната българска живописна традиция намира израз в необичайни по размери и колорит, изпълнени с авангардна техника „неоиконографски” композиции.
Самостоятелната му изложба в църквата „Св. Петка Самарджийска” през 1994 г. представя огромни платна, решени смело чрез лишени от образни черти лица и изумителни металопластики, сътворени от гилзи и отломки от снаряди. Посланието на експозицията извира от неговия темперамент на привидно прекомерно деликатен художник, който открито заявява тревогата си от разрушителните процеси в съвременния свят, пренебрегващи извечните етични и морални ценности.
ЕВГЕНИ АНДРЕЕВ е творец, за когото изкуството е свободният свят, в който той експериментира различни стилове и техники в живописта и пластиката. Натрупаният опит му позволява да потърси, от една страна, симбиозата между графика и колаж, и от друга – връзката на въздушната изящност на акварела и характера на маслената боя, редом с пластичността и обема на отливката, присъщи на скулптурата.
Или, както самият той заявява: „Експериментът ме кара да се чувствам жив в безграничното пространство на изобразителното изкуство. В окомплектоването на ритуали, традиции, философии, вяра, мисъл, усещане, опит, цветове, структури се получава картината. Реален абстрактимпресионизъм...”.
НАЙ-ИЗЯЩНИЯТ И ДЕЛИКАТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ на художника – рисуване чрез директно извлечен от листата, цветята и стеблата на растенията и подложен на натиск природен пигмент – му позволява напълно да замести боята и четката в традиционната живопис. Така по брилянтен начин той изразява дълбоко присъщото му чувство за принадлежност към огромната схема на Природата. И на ненаситния си стремеж да проникне по-дълбоко в Кода на живота.
ХОРАТА, КОИТО НЕ ГО ПОЗНАВАТ отблизо, биха си помислили, че може би е бил в известна степен консервативен. Напротив - преминал бързо през абстракцията, лирическата импресия и реалистичната картина, понесен на крилете на автентичния си безкраен оптимизъм, в своя кратък живот Евгени Андреев експериментира с всеки материал, нова технология, компютърни възможности – и в отделната творба, и в различните стилове. Тази страст към новото той материализира в собствена авторска виртуална техника – за да „компресира времето”, с тайната надежда да постигне „пълната” истина. Сигурно затова е нарекъл и една от картините си „Стигнах до истината – тя беше пълна”.
НЕСТАНДАРТНОТО УСЕЩАНЕ ЗА ЖИВОТА и непреодолимият стремеж да проникне в тайнството на връзката ЧОВЕК–ПРИРОДА–СЪЗДАТЕЛ са най-верните измерения, в които се вписват неговите разтърсващи със силата на въздействието си творби. Те разкриват докрай инстинктивната същност на художника, подчинена на абсолютната откровеност, не само в рамките на съкровената интимност, но и в сякаш раздиращите платното поразителни видения от миналото и бъдещето.
Клонинг на кон
