Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на големия български актьор Петър Слабаков. В некролога се казва:
"Напусна ни големият български актьор Петър Слабаков. Голямото сърце на един вечно неспокоен Дух, който караше хората около себе си да стават по-искрени и по-добри, престана да бие. Слабака, както всички го знаехме, имаше силно гражданско чувство и ярка лична позиция. С право носеше името Петър - непоклатим като камък, той ненавиждаше и се бореше неуморно не само с думи, но и с дела, срещу несправедливостта и демагогията. Сам казваше, че възрастта си може и да е променил, но принципите - никога. „Аз когато играя, искам да кажа нещо на хората от сцената” – верен до последно на тези свои думи, Петър Слабаков остави след себе си над 120 роли в киното и още толкова в театъра. Публиката го обичаше, защото му вярваше - изключителното му присъствие се дължеше на това, че без значение дали беше Йовковия Шибил, ген. Заимов или Анархиста, той беше истински. Неговата неподправеност подправяше като сол всеки един образ в духовната храна, която ни поднасяше, защото той самият беше неповторим – бунтар, чешит, бохем, актьор, икономист, тракторист, деловодител в конезавод, леяр, депутат, еколог – само Петър Слабаков можеше да обедини всички тези на пръв поглед взаимно отричащи се житейски роли в една-единствена харизматична личност.
В паметта на българската общественост Петър Слабаков ще остане завинаги жив.
Поклон пред паметта му!"
"Напусна ни големият български актьор Петър Слабаков. Голямото сърце на един вечно неспокоен Дух, който караше хората около себе си да стават по-искрени и по-добри, престана да бие. Слабака, както всички го знаехме, имаше силно гражданско чувство и ярка лична позиция. С право носеше името Петър - непоклатим като камък, той ненавиждаше и се бореше неуморно не само с думи, но и с дела, срещу несправедливостта и демагогията. Сам казваше, че възрастта си може и да е променил, но принципите - никога. „Аз когато играя, искам да кажа нещо на хората от сцената” – верен до последно на тези свои думи, Петър Слабаков остави след себе си над 120 роли в киното и още толкова в театъра. Публиката го обичаше, защото му вярваше - изключителното му присъствие се дължеше на това, че без значение дали беше Йовковия Шибил, ген. Заимов или Анархиста, той беше истински. Неговата неподправеност подправяше като сол всеки един образ в духовната храна, която ни поднасяше, защото той самият беше неповторим – бунтар, чешит, бохем, актьор, икономист, тракторист, деловодител в конезавод, леяр, депутат, еколог – само Петър Слабаков можеше да обедини всички тези на пръв поглед взаимно отричащи се житейски роли в една-единствена харизматична личност.
В паметта на българската общественост Петър Слабаков ще остане завинаги жив.
Поклон пред паметта му!"
