На 15 и 16 септември (четвъртък и петък)в Аулата на Националния център по опазване на общественото здраве ще се проведе национална работната среща на водещи експерти по профилактика на йоддефицитните заболявания, контрола на храните и обектите за производство на храни. Срещата се организира от Министерството на здравеопазването съвместно с офиса на УНИЦЕФ в България. На нея са поканени представители на всички регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве в страната.
В работата на срещата ще участват г-н Октавиан Бивол, представител на УНИЦЕФ в България, и д-р Тенчо Тенев, главен държавен здравен инспектор.
Националната среща се провежда в рамките на Плана за действие “Устойчиво елиминиране на йоддефицитните заболявания в България 2005 г.”, финансиран от Американската агенция за международно развитие чрез УНИЦЕФ. Целта е да се направи преглед на резултатите от провежданите мерки за елиминиране на йоддефицитните заболявания. Ще се оцени и контролът върху употребата на йодирана сол от населението. Участниците в срещата ще обсъдят и здравно-информационната дейност по профилактиката на йоддефицитните заболявания, провеждана от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
Световната здравна организация и УНИЦЕФ обръщат голямо внимание на йодния дефицит, защото той предизвиква редица заболявания, сред които са ендемична гуша и усложненията й, изоставане в нервно-психическото, физическото и полово развитие. На йодния дефицит се дължат двигателни, говорни или слухови дефекти, разстройства в репродукцията като аборти, стерилитет и др. Недостатъчният прием на йод по време на бременността и в детската възраст е най-голямата причина за разпространението на умствена изостаналост сред населението в света.
България е с традиции в борбата с йодния дефицит и е една от първите в света, която въведе универсалното йодиране на солта. По време на посещение на специалисти от Международната мрежа за устойчиво елиминиране на йодния дефицит през май 2005 г. бе официално обявено, че България е ликвидирала йодния дефицит и йоддефицитните заболявания (гушавост и други). Екипът даде висока оценка на политиката и действията на нашата страна по елиминиране и предотвратяване на тези заболявания и подчерта изключителното значение на този успех за решаване на проблемите на детското здравеопазване и неговото подобряване.
В своята политика България изпълнява препоръките на международните организации, които гарантират успех –активно ангажиране на правителството, въвеждане на универсалното йодиране на солта, изграждане на мониторна система за постоянен контрол и ангажираност и сътрудничество на производители и вносители на сол. Тази политика и мерките за изпълнението й доведоха до ликвидиране на йоддефицитните заболявания като медико-социален проблем. През 1994 г. с правителствено постановление у нас се въвежда всеобща профилактика на йоддефицитните заболявания с йодирана с калиев йодат готварска сол и се забранява продажбата на нейодирана готварска сол в търговската мрежа. Изгражда се мониторна система за контрол на съдържанието на йод в солта, предлагана в търговската мрежа и в производството на храни.
През 2001 г. с наредба на МС са утвърдени изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели. Регламентира се задължителното съдържание на йод от 28-55 мг/кг и използването на йодирана сол в производството на храни. Определени са изисквания към етикетирането и пакетирането на солта, правата и задълженията на производители, вносители и търговци и процедурите на контрол и пробонабиране. Контролът върху етикетирането, съхраняването и съдържанието на йод в солта, предлагана в търговската мрежа и използвана при производството на храни, се извършва от 28-те РИОКОЗ. Инспекцията в Бургас контролира произвежданата сол за хранителни цели от единствения производител у нас - „Черноморски солници”. Контролът върху качеството на лабораторните анализи и проучвания се извършва от лаборатории на Националния център по опазване на общественото здраве.
