На 11 юни (четвъртък) от 18.00 ч. в Криптата на Храм-паметника „Св. Александър Невски” ще бъде представен един действителен уникат в българистиката и медиевистиката – Старобългарски речник том ІІ (от буква О до Ижица). Книгата е издадена със съдействието на Фонд „Научни изследвания” към МОН и на Национален фонд „Култура” към Министерството на културата.
Изданието е подготвено от колектива на Секцията за история на българския език при Института за български език към БАН с отговорен редактор чл. кор. проф. Дора Иванова-Мирчева. То е в памет на един от най-значимите изследователи в областта на историческия развой на българския език, историята на българските диалекти и издаването на български исторически паметници - проф. Кирил Мирчев, основател и завеждащ тази секция от 1951 до 1975 г.
Първият том на речника е отличен с националната награда „Христо Г. Данов” - 2000 г., в раздел „Хуманитристика”. (Том І, букви А-Н, 1999 г.).
Втори том на Старобългарския речник е 1325 страници. Ижицата е 44-тата, последна буква от старобългарската азбука, която се е срещала в книжовните заемки от гръцки, има фонетична стойност и, в, у; а като числен знак е равна в глаголицата на 800, а в кирилицата - на 400.
Старобългарският речник отразява ранен етап от развоя на българската лексика, но има националната културна задача да запознае широката българска и чуждестранна общественост с голямото богатство, наследено от нашите далечни прадеди.
Старобългарският речник, вече целокупен, представя лексиката от класическите старобългарски паметници, дошли до нас или в оригинали (епиграфските паметници), или чрез преписи от Х-ХІ в. От него разбираме колко богат е бил старобългарският книжовен език, до какво изумително съвършенство е достигнал той още в зората на своето създаване. Отразено е схващането, че старобългарският е езикът на българската народност от ІХ-ХІ век, един жизнен и развиващ се език. Кирило-Методиевият е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Въпросът за етническата му основа в науката отдавна се смята за решен – това е българският солунски диалект от втората половина на ІХ век. Между книжовните езици на средновековна Европа – латински и византийският гръцки, постепенно заема своето авторитетно място и старобългарският. В края на всяка речникова статия има абзац Новобългарски съответствия, в който е описано днес в каква форма се среща съответната старобългарска лексикална единица.
Използвайки 10-годишния промеждутък, който дели издаването на двата тома, авторите са включили допълнение от 277 думи, нерегистрирани досега в т.нар. класически старобългарски паметници и в лексикографските трудове. За първи път в палеославистиката те подлагат на обработка лексеми, извлечени от откритите и издадени в последните години нови ръкописи и надписи. Става въпрос за глаголически и кирилски книжовни паметници от Х и ХІ век, както и епиграфски извори: надписи върху керемиди от Преслав, Х век; надпис върху оловен амулет от Археологическия музей във Варна, края на Х - началото на ХІ век; оловни амулети от Х век, намерени край Пъкуйл луи Соаре, сега в Букурещкия археологически музей и други, намерени край Добричко; надписи върху камък от Х век от с. Мурфатлар, Румъния; надпис на Момчил и надпис на Славомир от с. Крепча, Търговищко, от Х век; оловен амулет от с. Пет могили, Шуменско, от Х век.
Изданието е подготвено от колектива на Секцията за история на българския език при Института за български език към БАН с отговорен редактор чл. кор. проф. Дора Иванова-Мирчева. То е в памет на един от най-значимите изследователи в областта на историческия развой на българския език, историята на българските диалекти и издаването на български исторически паметници - проф. Кирил Мирчев, основател и завеждащ тази секция от 1951 до 1975 г.
Първият том на речника е отличен с националната награда „Христо Г. Данов” - 2000 г., в раздел „Хуманитристика”. (Том І, букви А-Н, 1999 г.).
Втори том на Старобългарския речник е 1325 страници. Ижицата е 44-тата, последна буква от старобългарската азбука, която се е срещала в книжовните заемки от гръцки, има фонетична стойност и, в, у; а като числен знак е равна в глаголицата на 800, а в кирилицата - на 400.
Старобългарският речник отразява ранен етап от развоя на българската лексика, но има националната културна задача да запознае широката българска и чуждестранна общественост с голямото богатство, наследено от нашите далечни прадеди.
Старобългарският речник, вече целокупен, представя лексиката от класическите старобългарски паметници, дошли до нас или в оригинали (епиграфските паметници), или чрез преписи от Х-ХІ в. От него разбираме колко богат е бил старобългарският книжовен език, до какво изумително съвършенство е достигнал той още в зората на своето създаване. Отразено е схващането, че старобългарският е езикът на българската народност от ІХ-ХІ век, един жизнен и развиващ се език. Кирило-Методиевият е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Въпросът за етническата му основа в науката отдавна се смята за решен – това е българският солунски диалект от втората половина на ІХ век. Между книжовните езици на средновековна Европа – латински и византийският гръцки, постепенно заема своето авторитетно място и старобългарският. В края на всяка речникова статия има абзац Новобългарски съответствия, в който е описано днес в каква форма се среща съответната старобългарска лексикална единица.
Използвайки 10-годишния промеждутък, който дели издаването на двата тома, авторите са включили допълнение от 277 думи, нерегистрирани досега в т.нар. класически старобългарски паметници и в лексикографските трудове. За първи път в палеославистиката те подлагат на обработка лексеми, извлечени от откритите и издадени в последните години нови ръкописи и надписи. Става въпрос за глаголически и кирилски книжовни паметници от Х и ХІ век, както и епиграфски извори: надписи върху керемиди от Преслав, Х век; надпис върху оловен амулет от Археологическия музей във Варна, края на Х - началото на ХІ век; оловни амулети от Х век, намерени край Пъкуйл луи Соаре, сега в Букурещкия археологически музей и други, намерени край Добричко; надписи върху камък от Х век от с. Мурфатлар, Румъния; надпис на Момчил и надпис на Славомир от с. Крепча, Търговищко, от Х век; оловен амулет от с. Пет могили, Шуменско, от Х век.
