На 9 юли 2009 г. в Министерството на културата се получи отворено писмо от Петър Попов - представител на българската общност в Прага, Чехия.
ОТВОРЕНО ПИСМО:
Уважаеми г-н министър,
Уважаеми дами и господа,
Пиша тези редове от град Прага, столицата на Чешката република. Казвам се Петър Попов и съм член на българската общност тук. Стремя се активно да участвам в нейния живот и същевременно да давам своя малък принос за изграждането на позитивния образ на България в Прага и за развитието на добрите отношения между нашите страни.
На 11 юни 2009 г. почина директорката на българското държавно училище „Д-р Петър Берон” в Прага г-жа Албена Георгиева. Почти без изключение всички членове на българската общност в Чехия, които се интересуват от българското училище в Прага, приеха с голяма болка скръбната вест. Въпреки, че г-жа Албена Георгиева преждевременно напусна този свят, тя остави според колегите и учениците си „светла диря и честен път, по който да вървят”.
Според мен тя много ще липсва на българските ученици преди всичко в Прага! Г-жа Албена Георгиева се отличаваше с коректност в отношенията, независимост в работата и всеодайност в отговорната позиция на директорка на българското училище в Прага.
Разрешете ми да обърна вниманието на всеки от Вас към нашумялата в българските среди в Прага статия, в списание „Роден глас” брой 2/2009, www.bgklub.cz - „Ще има ли Българско държавно училище в Прага?”, която е подписана: „текст и снимки: Ели Мандажиева”. Списанието е издание на Българската културно-просветна организация в Чешката република. Въпросната статия отново отваря наболялата тема за бъдещото съществуване на българското държавно училище в Прага. Според мен по своето съдържание по-скоро припомня текст от „жълтата преса”, отколкото списание на българската общност в чужбина. Списанието е финансирано от данъкоплатците на Чешката република с цел създаване на добър климат в българската общност тук, на добри отношения между мажоритарното общество и останалите национални малцинства и не на последно място - добри отношения между България и Чехия. Статията според мене „хапе и рита” на всички страни, а авторката, която е член на местно, гражданско сдружение, накрая задава въпрос: „нека най-после да изясним кой цар и кой пъдар”.
Особено възмутителена за мене е онази част от статията, която е посветена на покойната директорка на Българското училище г-жа Албена Георгиева. Некомпетентен е и пасажът за неделното училище, който ясно показва неразбиране на смисъла и целите му и накрая в разрез с добрия вкус е проявена неетичност към директорката на българското училище в Прага и към министъра на образованието чрез сравнението „кой е пъдар и кой цар”.
Написаното не е подложено с факти и изопачава действителността, като се опитва да внуши, че едва ли не директорката на училището е виновна за това, че две години подред няма разкрит първи клас. Освен това се пише за ограничаване на правата на учителите в контакта с родителите на бъдещите първолачета, за страх на учителите от уволнение или отзоваване. При това самите учители в статията „Истината за Българското училище в Прага”, публикувана в списанието за българите в Чехия - „Българи”, бр. 2/2009, www.balgari.eu се разграничават от подобни твърдения като недоказани.
Най-грозното е, че бр.2/2009 на „Роден глас”, съдържащ тази статия, излиза от печат, когато дните на тежко болната директорка Албена Георгиева са фатално преброени на този свят. Това е в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, преди откриването на паметника на Св. Св. Кирил и Методий в Микулчице, Моравия. На тържеството в Микулчице присъстваха повече от 1000 „местни” българи и гости от българските общности от няколко европейски държави, български политици и представители на Държавната агенция на българите в чужбина. Логично е да се предположи, че мнозина от гостите са си отнесли със списанието и невярната информация за дейността на Албена Георгиева в училището в Прага.
Затова аз издигам глас, да се изчисти паметта на г-жа Албена Георгиева и публикувам това „отворено писмо”. Човек има чест и достойнство както приживе, така и след кончината си. Никой няма право неоснователно да напада този, който е в края на жизнения си път и няма сили да се брани. Това е нечестно! Не е нужно да търсим опора в Закона за печата, защото има етични кодекси и личен морал. И затова сме тук ние, живите, да вдигнем глас и да проявим гражданска зрелост. Покойната беше служебно лице в ресора на Министерството на образованието и науката и затова се обръщам преди всичко към това ведомство и отговорните лица в него. Моля за ясно становище по отношение на твърденията в списанието „Роден глас” – 2/2009: „Ще има ли Българско държавно училище в Прага?” . МОН е мястото, от което трябва да излезе ясна официална информация за училището и мисията на покойната Албена Георгиева в Прага. Тукашната българска общественост очаква това. Не искаме за училището кулоарни информации, образованието е толкова свято нещо, че не бива да е предмет на „тиха дипломация”. Апелирам това становище да бъде публикувано по подходящ начин.
Нека на покойната Албена Георгиева благодарим за нейния живот и мисията й в Прага. Нека с радост и уважение си спомняме за нея!
Пред представителите на Министерството на културата искам да подчертая голямото си уважение пред почина на Българския културен институт в Прага за възпоменателното табло за Албена Георгиева, поместено в салона на Института и прилагам снимката му.
От представителите на Българското посолство в Прага никога не съм чул критични тонове към дейността на Албена Георгиева, точно обратно - бил съм свидетел на съвместни усилия на запазване на училището тук.
Статията в списание „Роден глас”: „Ще има ли Българско държавно училище в Прага?”, в никакъв случай не изразява становището на Българската културно-просветна организация в ЧР и Клуба в Прага, а е самоинициатива на отделна личност. За запазване на училището в Прага организацията е направила максималното, което е по силите й. Припомням и изказването на г-н А. Стамболийски, председателя на организацията, на „кръглата маса” в София пред политическия елит на България. На заседания на Управителния съвет на Клуба в Прага се разбрахме, че повече няма да се месим в български държавни дела. Затова публикуваната статия е нелепо и своеволно деяние.
Обръщам се и към БТА като към организатор на Световните срещи на българските медии. Искам да обърна внимание на следното: списанието струва много средства на чешкия държавен бюджет, а при това се публикуват несъществени статии, като се изпускат принципни информации, например: какви са възможностите на българите в Чехия да участват в изборите за български или чешки евродепутати, къде ще се гласува при изборите за Народно събрание на 5 юли 2009. В списанието се отделя голямо място на дипломатическия прием по случай 100 години от обявяването на Независимостта на България, а не се публикува нито ред за откритата изложба по този повод в Дома на националните малцинства в Прага. В днешните дни актуален проблем в Чехия е борбата с нарастващия национализъм и ксенофобия. Представител на българската общност беше призован да свидетелства пред съда срещу екстремистите. Със своите показания спомогнахме за издаване на първото решение на съд в ЧР, с което се дава решителен отпор на демагогията на националистите. В „Роден глас” досега нито дума за това. Списанието сякаш е станало орган на едно лице, а не на организацията.
Може би било добре представителите на Държавната агенция на българите в чужбина - които са запознати с проблематиката на училището в Прага от своите посещения тук - да съдействат при публикуването на това мое „открито писмо” на страниците на списание „ЕК” .
Моля за отговор от горе изброените институции, независимо от това кой ръководи ведомството. Нека не забравяме, че става въпрос за чест на човек и българско училище зад граница.
С поздрав!
инж. Петър ПОПОВ
E-mail: popov.petr@post.cz "
Уважаеми дами и господа,
Пиша тези редове от град Прага, столицата на Чешката република. Казвам се Петър Попов и съм член на българската общност тук. Стремя се активно да участвам в нейния живот и същевременно да давам своя малък принос за изграждането на позитивния образ на България в Прага и за развитието на добрите отношения между нашите страни.
На 11 юни 2009 г. почина директорката на българското държавно училище „Д-р Петър Берон” в Прага г-жа Албена Георгиева. Почти без изключение всички членове на българската общност в Чехия, които се интересуват от българското училище в Прага, приеха с голяма болка скръбната вест. Въпреки, че г-жа Албена Георгиева преждевременно напусна този свят, тя остави според колегите и учениците си „светла диря и честен път, по който да вървят”.
Според мен тя много ще липсва на българските ученици преди всичко в Прага! Г-жа Албена Георгиева се отличаваше с коректност в отношенията, независимост в работата и всеодайност в отговорната позиция на директорка на българското училище в Прага.
Разрешете ми да обърна вниманието на всеки от Вас към нашумялата в българските среди в Прага статия, в списание „Роден глас” брой 2/2009, www.bgklub.cz - „Ще има ли Българско държавно училище в Прага?”, която е подписана: „текст и снимки: Ели Мандажиева”. Списанието е издание на Българската културно-просветна организация в Чешката република. Въпросната статия отново отваря наболялата тема за бъдещото съществуване на българското държавно училище в Прага. Според мен по своето съдържание по-скоро припомня текст от „жълтата преса”, отколкото списание на българската общност в чужбина. Списанието е финансирано от данъкоплатците на Чешката република с цел създаване на добър климат в българската общност тук, на добри отношения между мажоритарното общество и останалите национални малцинства и не на последно място - добри отношения между България и Чехия. Статията според мене „хапе и рита” на всички страни, а авторката, която е член на местно, гражданско сдружение, накрая задава въпрос: „нека най-после да изясним кой цар и кой пъдар”.
Особено възмутителена за мене е онази част от статията, която е посветена на покойната директорка на Българското училище г-жа Албена Георгиева. Некомпетентен е и пасажът за неделното училище, който ясно показва неразбиране на смисъла и целите му и накрая в разрез с добрия вкус е проявена неетичност към директорката на българското училище в Прага и към министъра на образованието чрез сравнението „кой е пъдар и кой цар”.
Написаното не е подложено с факти и изопачава действителността, като се опитва да внуши, че едва ли не директорката на училището е виновна за това, че две години подред няма разкрит първи клас. Освен това се пише за ограничаване на правата на учителите в контакта с родителите на бъдещите първолачета, за страх на учителите от уволнение или отзоваване. При това самите учители в статията „Истината за Българското училище в Прага”, публикувана в списанието за българите в Чехия - „Българи”, бр. 2/2009, www.balgari.eu се разграничават от подобни твърдения като недоказани.
Най-грозното е, че бр.2/2009 на „Роден глас”, съдържащ тази статия, излиза от печат, когато дните на тежко болната директорка Албена Георгиева са фатално преброени на този свят. Това е в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, преди откриването на паметника на Св. Св. Кирил и Методий в Микулчице, Моравия. На тържеството в Микулчице присъстваха повече от 1000 „местни” българи и гости от българските общности от няколко европейски държави, български политици и представители на Държавната агенция на българите в чужбина. Логично е да се предположи, че мнозина от гостите са си отнесли със списанието и невярната информация за дейността на Албена Георгиева в училището в Прага.
Затова аз издигам глас, да се изчисти паметта на г-жа Албена Георгиева и публикувам това „отворено писмо”. Човек има чест и достойнство както приживе, така и след кончината си. Никой няма право неоснователно да напада този, който е в края на жизнения си път и няма сили да се брани. Това е нечестно! Не е нужно да търсим опора в Закона за печата, защото има етични кодекси и личен морал. И затова сме тук ние, живите, да вдигнем глас и да проявим гражданска зрелост. Покойната беше служебно лице в ресора на Министерството на образованието и науката и затова се обръщам преди всичко към това ведомство и отговорните лица в него. Моля за ясно становище по отношение на твърденията в списанието „Роден глас” – 2/2009: „Ще има ли Българско държавно училище в Прага?” . МОН е мястото, от което трябва да излезе ясна официална информация за училището и мисията на покойната Албена Георгиева в Прага. Тукашната българска общественост очаква това. Не искаме за училището кулоарни информации, образованието е толкова свято нещо, че не бива да е предмет на „тиха дипломация”. Апелирам това становище да бъде публикувано по подходящ начин.
Нека на покойната Албена Георгиева благодарим за нейния живот и мисията й в Прага. Нека с радост и уважение си спомняме за нея!
Пред представителите на Министерството на културата искам да подчертая голямото си уважение пред почина на Българския културен институт в Прага за възпоменателното табло за Албена Георгиева, поместено в салона на Института и прилагам снимката му.
От представителите на Българското посолство в Прага никога не съм чул критични тонове към дейността на Албена Георгиева, точно обратно - бил съм свидетел на съвместни усилия на запазване на училището тук.
Статията в списание „Роден глас”: „Ще има ли Българско държавно училище в Прага?”, в никакъв случай не изразява становището на Българската културно-просветна организация в ЧР и Клуба в Прага, а е самоинициатива на отделна личност. За запазване на училището в Прага организацията е направила максималното, което е по силите й. Припомням и изказването на г-н А. Стамболийски, председателя на организацията, на „кръглата маса” в София пред политическия елит на България. На заседания на Управителния съвет на Клуба в Прага се разбрахме, че повече няма да се месим в български държавни дела. Затова публикуваната статия е нелепо и своеволно деяние.
Обръщам се и към БТА като към организатор на Световните срещи на българските медии. Искам да обърна внимание на следното: списанието струва много средства на чешкия държавен бюджет, а при това се публикуват несъществени статии, като се изпускат принципни информации, например: какви са възможностите на българите в Чехия да участват в изборите за български или чешки евродепутати, къде ще се гласува при изборите за Народно събрание на 5 юли 2009. В списанието се отделя голямо място на дипломатическия прием по случай 100 години от обявяването на Независимостта на България, а не се публикува нито ред за откритата изложба по този повод в Дома на националните малцинства в Прага. В днешните дни актуален проблем в Чехия е борбата с нарастващия национализъм и ксенофобия. Представител на българската общност беше призован да свидетелства пред съда срещу екстремистите. Със своите показания спомогнахме за издаване на първото решение на съд в ЧР, с което се дава решителен отпор на демагогията на националистите. В „Роден глас” досега нито дума за това. Списанието сякаш е станало орган на едно лице, а не на организацията.
Може би било добре представителите на Държавната агенция на българите в чужбина - които са запознати с проблематиката на училището в Прага от своите посещения тук - да съдействат при публикуването на това мое „открито писмо” на страниците на списание „ЕК” .
Моля за отговор от горе изброените институции, независимо от това кой ръководи ведомството. Нека не забравяме, че става въпрос за чест на човек и българско училище зад граница.
С поздрав!
инж. Петър ПОПОВ
E-mail: popov.petr@post.cz "
