Министърът на културата проф. Стефан Данаилов и екипът му отчетоха 4-годишния си мандат на пресконференция днес на „Сцена 17” на седмия етаж в Министерството на културата.
В пресконференцията взеха участие зам.-министрите на културата Иван Токаджиев, Надежда Захариева, Явор Милушев, началникът на кабинета на министъра Невяна Малчева, парламентарният секретар Емил Бехар. На събитието присъстваха директори на дирекции в Министерството на културата, представители на творческите съюзи, както и директори на национални културни институти.
В пресконференцията взеха участие зам.-министрите на културата Иван Токаджиев, Надежда Захариева, Явор Милушев, началникът на кабинета на министъра Невяна Малчева, парламентарният секретар Емил Бехар. На събитието присъстваха директори на дирекции в Министерството на културата, представители на творческите съюзи, както и директори на национални културни институти.
Министърът на културата проф. Стефан Данаилов благодари на присъстващите за съвместната работа:
„Казвам това с чувство на искрена благодарност за ползотворното сътрудничество между нас в името на българската култура, в полза на творческия гений на българския народ, поставяйки пред нацията дневния ред за развитието на българската култура.
Предварително Ви изпратихме синтезирания отчет за резултатите от нашата работа, но зад всяка цифра в този неголям документ стоят усилията на много участници в културните процеси, много горещи мигове, преживени в спорове и активно търсене на най-близките до възможните решения за следващите крачки за повишаване качеството и количеството на културните продукти при една по-близка до европейските изисквания материална база.
Поставихме си няколко приоритета и мисля, че извървеният път през тези четири години води в правилната посока. Искахме да създадем условия, за да докажем, че:
1. Българската култура е значим фактор на националната сигурност - историческа инвестиция за бъдещето на България.
2. Развитието на българската култура е важен приоритет в политиката
на БСП - мерило за качеството на живот на българите.
3. Да докажем кои бяха най – неотложните стъпки, от които се нуждае системата на българската култура, въпреки че в условията на тройната коалиция културата не бе сред 4-те национални приоритети.
• Достигането на културния продукт до потребителите и в най- малките населени места чрез децентрализация на културните прояви бе една от причините да се захванем с реновирането на много от сценичните пространства на различни места в страната, за да има къде да бъде представен културният продукт на българските държавни, общински, частни и любителски културни формации. Освен професионалните сценичните пространства, много читалищни зрителни салони и библиотечни зали възстановиха своите възможности да срещат дейците на културата с техните зрители и читатели. Държавата използваше различни лостове, за да стимулира по пряк и косвен начин местната инициатива.
• Чрез финансова, методическа и логистична подкрепа с участието и на обществените творчески съвети във всички сфери на културата Министерството на културата направи възможните крачки за активизиране на гражданската инициатива за нови съвременни форми на финансиране на творчески проекти. Стремежът ни бе чрез споделените отговорности на всички обществени слоеве да превърнем културата в осъзнат приоритет в обществения живот.
• Защитата на интелектуалната собственост, авторското право и сродните права бяха приоритет за нас през целия мандат. Ще припомня само, че последователната и устойчива политика на българското правителство в областта на интелектуалната собственост беше високо оценена от нашите партньори в Европа и САЩ. България за трета поредна година е извън списък 301 за наблюдение на американския търговски представител. Борбата за правата на творците трябва да продължи и през следващия мандат с нестихваща безкомпромисност и убеденост.
Създадохме добра практика в работата на Националния съвет за интелектуална собственост.
• Опазването на културното многообразие се превърна в един от най- важните ценностни показатели в работата ни за развитие на националната ни култура. В Дните на наследството „Заедно в многообразието” доказахме уникалността на шедьоврите на материалната и нематериалната култура на България.
Създадохме Регионален център за нематериално културно наследство,
който е кандидат за център категория 2 пред ЮНЕСКО за балканските
страни.
• Консолидацията и партньорството на изпълнителната власт с неправителствения сектор и икономическите субекти в обществото бе стил в нашата работа и отношенията ни с творческите съюзи и неправителствените организации и показва стремежа ни именно в отваряне на управленските структури към едно по-активно сътрудничество както с тях, така и с представителите на културните индустрии.
Ще припомня само, че МК, с осъществения проект с УНСС, постави
началото на един нов етап в проучването на възможностите на
съвременната карта на субектите на културната индустрия в България.
• Осигуряване на равнопоставеност на творците и всички държавни, общински и частни културни организации при осъществяване на държавната културна политика. Създадохме и нормативно подкрепихме чрез Устройствения правилник на МК работата на обществените съвети към дирекциите по изкуствата в МК, в Националния съвет за кино, в работните групи към НФ „Култура”, където основен критерий за финансиране е креативността на творческите проекти.
Убедени сме, че утвърждаването на обществено-държавното начало в управлението на процесите в културата е сигурен гарант за качествени решения и прозрачност в процесите на културното развитие.
• Ускоряване на темповете на реставрация, реконструкция и обогатяване на материалната база в творческите институти и превръщането на сценичните пространства на България в съвременни европейски центрове за култура и изкуство бе особено важно за нашия екип през този мандат. Бих посочил само две цифри:
- за мандата 2001-2005 г. в инвестиционните проекти в областта на културата (археологически паметници, архитектурно наследство и съвременна материална база) са вложени 25 милиона лева.
- за мандат 2005-2009 г. – 75 милиона лева, които вложихме в 2/3 от сценичните пространства и редица паметници на културното наследство с национално и световно значение.
• Активна работа с финансовите инструменти на ЕС. Включване в оперативна програма Регионално развитие 2009-2013 г. на проекти на обща стойност 50 млн. лв.:
- 18 обекта по приоритет „Устойчиво и интегрирано градско развитие”;
- 10 обекта по приоритет „Устойчиво развитие на туризма”;
• Осигуряването на инвестиции от 20 милиона лв. за разширяване полето на действие на националните програми „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” и „Глобални библиотеки” стана възможно след подписване на споразумението за осигуряване свободен достъп до фондовете им и обогатяване със съвременна българска литература. За да продължи този проект през следващите 4 години са необходими общо 100 милиона лв.
• Създадохме положителна практика на Националната културно- контактна точка по Програма „Култура 2007-2013 г.” на ЕС с интеграционни проекти за 10 милиона лв. и активно лобирахме за съвременната българска култура пред партньорите ни в европейското културно пространство и равноправен културен обмен.
• Усъвършенстване на нормативната база за развитие на българското кино. Това даде възможност за 5-те години финансирането да скочи от 2 на 16 милиона лв. годишно. Практиката показа, че е време да се усъвършенстват критериите за оценка и премиране на разпространителите на българското филмово производство.
• Обогатяване формите за обучение на кадри в училищата по изкуствата и културата и утвърждаване на тяхната роля като атрактивно място за подготовка и реализация на талантите на България. От диаграмите в книгата се вижда радостната тенденция на увеличаване броя на желаещите подрастващи да се учат в училищата по изкуствата. Изключително високата оценка на българските възпитаници на тези училища на международните конкурси и фестивали стимулира този интерес.
• Създадохме адекватни условия за проява на инициативите за обогатяване на националния културен календар и провеждането на международни, национални, регионални и общински фестивали, творчески работилници, събори по изкуствата, на народното творчество и занаятите. Увеличаването на броя им показа едно възраждане на вкуса към творчески изяви на различни нива. Националният културен календар вече обединява 40 000 местни, общински, национални и международни инициативи на професионалното и любителското творчество. Ще илюстрирам, че само средствата за читалищата и тяхната дейност за 4 години нараснаха от 24 на 48 милиона годишно, а средствата за издръжка на една субсидирана бройка за читалищата от 4 111 лв. достигна 7 130 лв. За подпомагане на издателската дейност на българската книга вече се осигуряват 1 266 821 лв. годишно и 600 000 за превод на българска литература в чужбина”.
Министър Данаилов сподели и някои важни цифри от ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА МАНДАТ 2005-2009.
Министър Данаилов предостави и справка за НЕРАЗПРЕДЕЛЕНИТЕ СРЕДСТВА ЗА КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ И ПОДПОМАГАНЕ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ФЕСТИВАЛИ ПРЕЗ 2009 Г.
Министър Данаилов посочи също какво не е реализирано по време на мандата: „Не успяхме да защитим пред Народното събрание и Министерски съвет необходимостта от поне 1 % от БВП в Държавния бюджет за нуждите на българската култура. Не успяхме да защитим нуждата от създаването към Национален фонд „Култура” на Национален фонд за откупки на ценни находки за музейните колекции, както и Национален фонд за откупки на съвременни шедьоври на българското изобразително изкуство. Не успяхме да построим Националната филмотека. Не успяхме да завършим и втория етап от програмата си за дигитализацията на музейната и галерийна мрежа в България, което е едно от условията да станем равностоен партньор на европейските страни, като дадем възможност за бърз и лесен достъп до нашите фондове от движими паметници на културното ни наследство.
Не успяхме да направим нужните промени в Закона за меценатството, за да стане действащ активен стимулатор за българските меценати и спомоществователи. Не успяхме да намерим и защитим балансирано приемливи за всички участници в процеса на филмопроизводството правила за оценка на субсидираните от бюджета кандидатстващи творчески екипи в българската филмова индустрия. Не успяхме да наложим изпълнението на законовите норми за кинопоказ на българските филми в киносалоните. Не успяхме да убедим Министерски съвет да приеме предложение от МК за промени в Кодекса на труда, даващи нови параметри в регламентиране труда на балетисти, танцьори и циркови артисти”.
„Искрено вярвам, че това, което започнахме, ще бъде продължено от тези, които ще поемат в свои ръце съдбините на българската култура за следващите 4 години, защото, както вече неведнъж съм казвал – културата е това, което остава, след като всичко друго е забравено. По следите от културното развитие на една цивилизация бъдещите поколения градят оценките си за качеството на живот на човечеството. Убеден съм, че борбата за правата на творците трябва да продължи и през следващия мандат. Много още неща трябва да се случат в тази насока. Разчитам на това, че бъдещият министър също като мен е творец и много ми се иска да успява да налага и да защитава необходимостта от българската култура”, каза в заключение проф. Стефан Данаилов.
Със специална благодарност към министър Стефан Данаилов и неговия екип се обърнаха председателят на Съюза на музикалните и танцови дейци проф. Жени Захариева, председателят на Съюза на филмовите дейци Иван Павлов, директорът на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Маргарита Ваклинова, директорът на Националната опера и балет проф. Пламен Карталов. Писмо с благодарност за съвместната работа изпрати и председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.
