На 1 октомври 2009 г. от 18 ч. в залите за временни експозиции на Националната художествена галерия ще бъде открита юбилейна изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художничката Олга Брадистилова.
Изложбата представя портрети, пейзажи и натюрморти, които същевременно са ретроспекция на част от развитието на българската живопис през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век. Творбите са предоставени от Историческия музей в гр. Панагюрище, от Старозагорската художествена галерия, от Софийска градска художествена галерия, от Културния институт при Министерство на външните работи, от роднини на художничката и от фонда на Националната художествена галерия. Уредник на изложбата е Румяна Василева.
Олга Брадистилова е име, което не е популярно сред българската публика. Картините и са високо оценявани от интелектуалните среди в Рим, където тя получава престижни отличия и е удостоена с академична степен. Творбите и са със специфична атмосфера и колорит, носещи чертите на италианската школа и са емблематични за изкуството през 30-те и 40-те години на 20-и век.
Олга Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора в семейството на видни възрожденци и интелектулаци. През 1929 г. завършва Художествената академия в София при проф. Стефан Иванов и от 1934 до 1936 г. специализира в Рим при професорите Карло Севери и Амадео Боки. Контактите на художничката с представители на новосъздадената „римска школа” оказват трайно влияние върху нейното творчество. Брадистилова се връща в България през 1936 г. и участва в редица общи художествени изложби, става член на Дружеството на независимите художници и открива първата си самостоятелна изложба. Между 1939 и 1941 г. тя отново е в Рим. С още шестима чуждестранни художници участва в обща изложба в Galleria di Roma, основно средище на „римската школа”. След Втората световна война Олга Брадистилова работи като свободен художник. Рисува поръчкови портрети, сред тях има и такива, станали емблематични за цяло поколение българи. През 70-те години на миналия век от родното място на родителите й, Панагюрище, получава поръчка да нарисува поредица от исторически портрети. Художничката не прекъсва връзките си и с Италия. Организира две самостоятелни изложби в Рим и Милано през 1964 г. и участва в международна изложба в Рим през 1969 г., за което е отличена със златен медал. През 1972 г. римската Международна академия „Тибортина” я удостоява със званието „академик”, което звание се смята за особено престижно и е присъждано на световноизвестни художници, между които Хуан Миро и Салвадор Дали. Брадистилова е носител на ордена „Златен Легион” за приноса си към изобразителното изкуство на Италия и на златен медал за поезия и изкуство „Анибал Каро”. В България художничката е отличена с орден „Кирил и Методи”, втора степен и почетен Диплом за обществена дейност към гр. Панагюрище. Олга Брадистилова умира на 21 септември 1981 г.
Изложбата представя портрети, пейзажи и натюрморти, които същевременно са ретроспекция на част от развитието на българската живопис през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век. Творбите са предоставени от Историческия музей в гр. Панагюрище, от Старозагорската художествена галерия, от Софийска градска художествена галерия, от Културния институт при Министерство на външните работи, от роднини на художничката и от фонда на Националната художествена галерия. Уредник на изложбата е Румяна Василева.
Олга Брадистилова е име, което не е популярно сред българската публика. Картините и са високо оценявани от интелектуалните среди в Рим, където тя получава престижни отличия и е удостоена с академична степен. Творбите и са със специфична атмосфера и колорит, носещи чертите на италианската школа и са емблематични за изкуството през 30-те и 40-те години на 20-и век.
Олга Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора в семейството на видни възрожденци и интелектулаци. През 1929 г. завършва Художествената академия в София при проф. Стефан Иванов и от 1934 до 1936 г. специализира в Рим при професорите Карло Севери и Амадео Боки. Контактите на художничката с представители на новосъздадената „римска школа” оказват трайно влияние върху нейното творчество. Брадистилова се връща в България през 1936 г. и участва в редица общи художествени изложби, става член на Дружеството на независимите художници и открива първата си самостоятелна изложба. Между 1939 и 1941 г. тя отново е в Рим. С още шестима чуждестранни художници участва в обща изложба в Galleria di Roma, основно средище на „римската школа”. След Втората световна война Олга Брадистилова работи като свободен художник. Рисува поръчкови портрети, сред тях има и такива, станали емблематични за цяло поколение българи. През 70-те години на миналия век от родното място на родителите й, Панагюрище, получава поръчка да нарисува поредица от исторически портрети. Художничката не прекъсва връзките си и с Италия. Организира две самостоятелни изложби в Рим и Милано през 1964 г. и участва в международна изложба в Рим през 1969 г., за което е отличена със златен медал. През 1972 г. римската Международна академия „Тибортина” я удостоява със званието „академик”, което звание се смята за особено престижно и е присъждано на световноизвестни художници, между които Хуан Миро и Салвадор Дали. Брадистилова е носител на ордена „Златен Легион” за приноса си към изобразителното изкуство на Италия и на златен медал за поезия и изкуство „Анибал Каро”. В България художничката е отличена с орден „Кирил и Методи”, втора степен и почетен Диплом за обществена дейност към гр. Панагюрище. Олга Брадистилова умира на 21 септември 1981 г.
