Министърът на културата Вежди Рашидов изпрати съболезнователен адрес до семейството и близките на големия български писател, публицист и пътешественик Ясен Антов. В съболезнованието на министър Рашидов се казва:
„Дълбоко скърбя за загубата на един талантлив български творец, чиято липса днес ранява сърцата ни с дълбока скръб. Неговото неизменно послание към хората беше: „Бъдете усмихнати, мислете положително и не се оплаквайте!”. Със своето понякога остро, а понякога закачливо перо той работеше с хъс и удоволствие за това да достави радост на другите.
На крилете на десетките му отличени книги с разкази и пътеписи читателите отново и отново потеглят ту с чадър и пижама през Хималаите, ту към пустинята Гоби, към познати и непознати светове, „накъдето са му видели очите”, или просто към дълбините на душата си, на която само един „Поглед” никога не е достатъчен. Тайната на журналистическото и творческото си дълголетие Ясен Антов споделяше с охота: „Аз нямам бяла брада, за да пиша мемоари”. Но дори и неписани, спомените за него ще продължават да живеят в мислите и сърцата на многобройните му читатели, на хората, докоснали се до неговото творчество, събудени от неговия „Стършел”, усмихнали се заради нещо, написано от него. Поклон пред светлата му памет!”
„Дълбоко скърбя за загубата на един талантлив български творец, чиято липса днес ранява сърцата ни с дълбока скръб. Неговото неизменно послание към хората беше: „Бъдете усмихнати, мислете положително и не се оплаквайте!”. Със своето понякога остро, а понякога закачливо перо той работеше с хъс и удоволствие за това да достави радост на другите.
На крилете на десетките му отличени книги с разкази и пътеписи читателите отново и отново потеглят ту с чадър и пижама през Хималаите, ту към пустинята Гоби, към познати и непознати светове, „накъдето са му видели очите”, или просто към дълбините на душата си, на която само един „Поглед” никога не е достатъчен. Тайната на журналистическото и творческото си дълголетие Ясен Антов споделяше с охота: „Аз нямам бяла брада, за да пиша мемоари”. Но дори и неписани, спомените за него ще продължават да живеят в мислите и сърцата на многобройните му читатели, на хората, докоснали се до неговото творчество, събудени от неговия „Стършел”, усмихнали се заради нещо, написано от него. Поклон пред светлата му памет!”
