Министърът на културата Вежди Рашидов беше гост на официалното откриване на ретроспективната изложба на скулптора Величко Минеков в Софийската градска художествена галерия /СГХГ/.
Експозицията включва над 50 пластики на Величко Минеков, авторски рисунки и документални фотографии. Работите са собственост на СГХГ, Националната художествена галерия, галерията „Станислав Доспевски” в Пазарджик и на частни колекции.
Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа, отбелязва кураторът на изложбата Николай Бошев.
През 1969 г. започва идеологическа атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и процеса на обогатяване на българската скулптура. Атаката е срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение, коментират познавачи.
Следват години в търсене на пътища, преодоляване на трудности, развиване на качества, откриване на тайни. Вследствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля.
Монументите на скулптора са знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката за настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977), релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978), паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981), „Съединението” (Пловдив, 1985).
Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупаната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурна форма и преди всичко - от изявеното присъствие на личността на автора.
Експозицията включва над 50 пластики на Величко Минеков, авторски рисунки и документални фотографии. Работите са собственост на СГХГ, Националната художествена галерия, галерията „Станислав Доспевски” в Пазарджик и на частни колекции.
Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа, отбелязва кураторът на изложбата Николай Бошев.
През 1969 г. започва идеологическа атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и процеса на обогатяване на българската скулптура. Атаката е срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение, коментират познавачи.
Следват години в търсене на пътища, преодоляване на трудности, развиване на качества, откриване на тайни. Вследствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля.
Монументите на скулптора са знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката за настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977), релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978), паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981), „Съединението” (Пловдив, 1985).
Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупаната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурна форма и преди всичко - от изявеното присъствие на личността на автора.
Снимки от откриването на изложбата можете да видите тук.
