IN MEMORIAM
ПРИКАЗКИ ЗА НЕБЕСНАТА ГОРА
В памет на Крикор Азарян
Крикор Азарян умря и това е печален факт, защото с него си отиде последното мощно творческо присъствие в България на Големия Театър. Театърът, разбира се, ще продължи, но без Азарян той няма да е толкова плътен, дишащ и артистичен. В сферата на високото изкуство има незаменими хора, то се прави от големи индивидуалности.
Азарян се пресели в отвъдното след дълго боледуване и трагични лични изпитания. Той можеше да каже от първо лице единствено число като Марсел Пруст, че ние се лекуваме от нашите страдания, само след като напълно ги изживеем. Коко лекуваше не само себе си, той лекуваше колективната ни душа чрез прекрасните притчи, които сътворяваше на сцената. По същия начин успяваше да го направи и с хипнотичното си човешко обаяние.
Крикор Азарян потъна във вечен сън, но не и в забрава. Този скептичен мъдрец изгаряше от любопитство към живота, той за него беше вълнуващо тайнство, дори и в най-дребните си проявления. Със сигурност беше разбрал, че за раждането и смъртта няма друг лек освен човек да се наслаждава на времето между тях. Като разказва приказки с дълбок смисъл. Не случайно един от най-изящните му спектакли беше „Приказки от виенската гора” по пиесата на Хорват.
Крикор Азарян имаше за какво да живее и поради тази причина можеше да издържи всичко. Докрай си остана голям човек и творец.
Незаменим е. И незабравим!
Сбогом, Професоре!
Отдел „Театър”
Дирекция „Изкуства и творческо поколение”
ПРИКАЗКИ ЗА НЕБЕСНАТА ГОРА
В памет на Крикор Азарян
Крикор Азарян умря и това е печален факт, защото с него си отиде последното мощно творческо присъствие в България на Големия Театър. Театърът, разбира се, ще продължи, но без Азарян той няма да е толкова плътен, дишащ и артистичен. В сферата на високото изкуство има незаменими хора, то се прави от големи индивидуалности.
Азарян се пресели в отвъдното след дълго боледуване и трагични лични изпитания. Той можеше да каже от първо лице единствено число като Марсел Пруст, че ние се лекуваме от нашите страдания, само след като напълно ги изживеем. Коко лекуваше не само себе си, той лекуваше колективната ни душа чрез прекрасните притчи, които сътворяваше на сцената. По същия начин успяваше да го направи и с хипнотичното си човешко обаяние.
Крикор Азарян потъна във вечен сън, но не и в забрава. Този скептичен мъдрец изгаряше от любопитство към живота, той за него беше вълнуващо тайнство, дори и в най-дребните си проявления. Със сигурност беше разбрал, че за раждането и смъртта няма друг лек освен човек да се наслаждава на времето между тях. Като разказва приказки с дълбок смисъл. Не случайно един от най-изящните му спектакли беше „Приказки от виенската гора” по пиесата на Хорват.
Крикор Азарян имаше за какво да живее и поради тази причина можеше да издържи всичко. Докрай си остана голям човек и творец.
Незаменим е. И незабравим!
Сбогом, Професоре!
Отдел „Театър”
Дирекция „Изкуства и творческо поколение”
