10 Октомври – световен ден за психично здравепровежданата у нас политика за психично здраве отговаря на европейските принципи и критерии

10 Октомври – световен ден за психично здравепровежданата у нас политика за психично здраве отговаря на европейските принципи и критерии


Подобряването на психичното здраве чрез въвеждане на съвременни принципи за профилактика и лечение на психичните заболявания е един от основните приоритети в управленската програма на Министерството на здравеопазването. С провежданата политика в тази сфера на здравеопазването страната ни трябва да отговори адекватно на критериите за психично здраве на Европейската общност, в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз. Европейските принципи за психично-здравна политика са заложени в приетата Политика за психично здраве у нас и новото ръководство на Министерството на здравеопазването ще ги реализира с конкретни мерки и действия за усъвършенстване на здравната система.
Тази позиция и ангажимент на държавата заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев на проведената днес, 5 октомври, пресконференция, посветена на Световния ден на психичното здраве (10 октомври).
В съответствие с европейските критерии стратегията на МЗ за реформа в областта на психичното здраве е насочена към въвеждане на нов модел за психично-здравна помощ – т. нар. психиатрия в общността. Целта е да се изградят алтернативи на съществуващата сега институционализирана психично-здравна помощ, за социалната подкрепа на обществото и участието на хората с психични разстройства по пълноценен начин в гражданския процес.
Тежките психични разстройства засягат 1% от българите. Досегашната практика е те да бъдат настанявани в психиатрични заведения от затворен тип – болници и домове. Връщането им в структурата на нашите общности е процес на деинституционализация и моделът, по който може да стане това, е психиатрията в общността, обясни националният консултант по психиатрия доц. Тома Томов.
Пилотният модел - първият дневен център за психично здраве в общността, бе официално открит през април тази година в Благоевград. В него болните с хронични психични разстройства, които са загубили социалните си умения, ще се учат да намират пътя за самостоятелен живот. Оказваните услуги в центъра са насочени основно към социална рехабилитация, като ще бъде осигурена периодична консултация от специалист-психиатър. Подобни центрове има изградени в много от европейските страни. Центърът в Благоевград е и пример за интерсекторно сътрудничество – между Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и община Благоевград, уточни д-р Христо Хинков, национален координатор на проекта.
МЗ ще финансира необходимите дейности по изпълнение на Националния план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве на Република България до 2012 г., заяви заместник-министър Матеев. Той отчете забавяне на някои дейности по действащата до края на 2005 г. Национална програма за психично здраве поради недостатъчно финансиране, но съобщи, че ръководството на МЗ е одобрило отпускането на необходимите за нея средства до края на тази година.
Ангажимент на МЗ в реализирането на държавната политика за усъвършенстване на здравната система е и подобряването, модернизирането на лечебните заведения за психиатрична помощ, коментира д-р Матеев. Той съобщи, че в ход е процедура по проектиране и изпълнение на ремонт на Клиниката по психиатрия в Александровска болница, за който са осигурени 1,5 млн. евро по линия на проекта “Реформа в здравния сектор” на Световната банка. Изборът на лечебното заведение е обосновано и от факта, че това е една от малкото психиатрии, включени в структурата на многопрофилни болници, което напълно отговаря на концепцията на МЗ за реформа в областта на психичното здраве. Заместник-министърът припомни, че със средства от дарение от правителството на Република Чехия ще бъде извършен ремонт и на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски” в гр. Нови Искър, пострадала значително от наводненията през тази година.
Част от реализирана в момента национална програма е проведеното национално епидемиологично проучване, финансираното от МЗ, чийто ръководител е националният консултант по психиатрия доц. Тома Томов. То се провежда у нас по прилагана и в други страни методика и дава сравнимост на ситуацията, възможност да се види къде е България по отношение на тези разстройства сред другите държави. Първите резултати от него сочат, че близките на тежко психично болните нямат възможност да поемат големия обем грижи и да осигурят човешко присъствие на болните си роднини, така че процесът на деинституализация да протече бързо и гладко, подчерта доц. Томов. Той допълни, че обществените нагласи към психичната болест, към лицата с тежки психични разстройства, все още са нагласи на дискриминация и на стигматизация.
Изпълняваната от МЗ национална политика за психично здраве даде възможността да се обърне по-голямо внимание към т.н. чести психични (емоционални) разстройства, които в даден момент могат да засегнат всеки от нас. Тези заболявания не бяха обособени като ясна идентичност, за която има нужда от специални грижи, подчерта националният консултант по психиатрия. Той съобщи още, че специалистите по психиатрия не са разполагали с данни и статистика, които да позволят да се обхване тази патология и какво означава тя на езика на кадрите, ресурсите и програмите за обслужване. Тази статистика е един от очакваните резултати от провежданото епидемиологично проучване.
Предстои пълен анализ на данните, но първите резултати от изследването категорично сочат, че България е тревожна нация, подчерта доц. Томов. По думите му честотата на годишната болестност на хората с тревожни разстройства е 13,1%. В Белгия този процент е 6,9, в Германия – 6,2, Италия – 5,8, Испания - 5,9, Украйна – 7,1, а във Франция е 12%.
Второто често психично разстройство, което съсипва здравите в психично отношение българи, е разстройство на настроението. Най-честото от тях е депресията - 8,5% от българите развиват това разстройство в рамките на една година. При белгийците този процент е 6,5, при немците – 3, при италианците - 3,8% от италианците, при испанците - 4,9, а при украинците - 9% .
Третата група разстройства са свързани със злоупотреба с вещества. 1,7% от българите злоупотребяват с това и почти всички – с алкохол. В Украйна този процент е 6,4, в всички останали европейски страни е под 1,7.
В рамките на една година 20% от българите биха получили тази диагноза, ако отидат на лекар, е обобщената оценка за честите психични разстройства на доц. Томов.
Много малък е процентът на хората, страдащи от такова разстройство, които считат, че тези състояния заслужават внимание и грижа и трябва да потърсят помощ от лекар. Малък е и процентът на разпознаване на това заболяване от общопрактикуващите лекари. Доц. Томов е категоричен, че под 30% хората с такива проблеми се лекуват. Това означава, че има скрита болестност, която блокира уменията на хората да си вършат работата и да водят живот с високо качество. Но най-тревожното, че тези хора не знаят, че проблемите им са свързани с емоционално разстройство.
Предстои ни много работа – на преход към различен тип цивилизованост, с която ще можем да влезем в Европа без да имаме епидемии от психични сривове, обобщи доц. Тома Томов. Тази политика на психично здраве ще залегне в голяма степен в новата национална програма от 2006 г.

Водещи новини

Времето