Министърът на културата Вежди Рашидов награди днес актьора Джоко Росич с отличието „Златен век” на Министерството на културата. Министър Рашидов връчи на Джоко Росич най-престижния знак на Министерството на културата в навечерието на рождения ден на именития ни актьор за големите му заслуги и принос към българското кино.
„От дете се възхищавам на Джоко Росич”, сподели министър Вежди Рашидов. „Като малки постоянно бяхме в кината – на индиански филми, и когато се появеше този великан, винаги няколко души се обаждаха: „Ето го, този е българин!”, припомни Вежди Рашидов. Той нарече Джоко Росич „вечния каубой на българското кино, любимец на всички поколения зрители, епоха, която никога не свършва”.
„Така е при всички нас, творците – не можем да се пенсионираме – за добро или за лошо. До последния си дъх сме на снимачната площадка, пред платното, на сцената... Господ да те благослови, Джоко, с живот и здраве! Ти си епоха, учебник! Обичаме те!” – завърши емоционално министър Рашидов. Той обясни особената си слабост към актьора с огромната положителна енергия, която Джоко Росич излъчва, и му благодари, че го е приел като приятел още в неговата младост, „премахвайки бариерата на възрастта”.
„Човек, като получи „на гъсто” две награди, значи е остарял” – перифразира шегата на свой приятел Джоко Росич – че ако два дни поред не ти се работи, значи е вторник. „Истина е за остаряването – на 28 февруари ставам на 78 години. Радвам се на признанието, разбира се. Бях много горд и при награждаването в Будапеща неотдавна – най-вече, че за първи път беше отличен чуждестранен актьор за принос към унгарското кино, и то българин. Не е важно, че съм аз”, каза Джоко Росич. „Когато седях в Будапеща в огромната зала, където ми връчиха тази необичайна награда, си помислих: благодарен съм на всички тези талантливи български актьори, от които съм „откраднал” по нещо”, разказа талантливият Джоко Росич на колегите си журналисти, припомняйки, че 17 години е работил в медиите, а по образование не е актьор, а икономист. „Е, щом 50 години продължавам да стоя в киното, значи не съм попаднал там случайно, макар и да съм се съмнявал”, отбеляза актьорът. „Уверих се, че съм мястото си, когато играх в унгарския филм „Под краката им свири вятърът”.
Джоко Росич сподели и, че се гордее, че преди 40 години писателят Павел Вежинов е написал в сп. „Киноизкуство” за участието му във филма „Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев следната критика: „Истински живее на екрана Джоко Росич”. „Тогава се зарекох никога да не изневеря на тази първа критика за мен и до ден-днешен да знаете, че като играя, го правя от сърце и „както си оно требе”, каза актьорът.
От българските филми му е особено скъп „При никого” на Иванка Гръбчева – може би и защото сравнявали изпълнението му като вуйчото с ролята в „Рицар без броня” на Апостол Карамитев – един от забележителните актьори, от които е „крал” по собствените му думи.
„Откраднах” много и от други невероятни дарования в българското кино и театър - Константин Кисимов, Йордан Матев, Николай Бинев и много други. „Взимал” съм и после от големи чуждестранни актьори и режисьори. Затова сега благодаря на всички тези многобройни таланти и огромни хора. Хайде стига, че ще се разплача!”, завърши развълнувано Джоко Росич.
Освен почетната грамота и плакета „Златен век” министър Вежди Рашидов връчи на Джоко Росич специално за колекцията му японски „самурайски” нож, който актьорът „откупи”, както е традицията, с монета от един български лев.
Снимки от официалната церемония можете да видите ТУК.
„От дете се възхищавам на Джоко Росич”, сподели министър Вежди Рашидов. „Като малки постоянно бяхме в кината – на индиански филми, и когато се появеше този великан, винаги няколко души се обаждаха: „Ето го, този е българин!”, припомни Вежди Рашидов. Той нарече Джоко Росич „вечния каубой на българското кино, любимец на всички поколения зрители, епоха, която никога не свършва”.
„Така е при всички нас, творците – не можем да се пенсионираме – за добро или за лошо. До последния си дъх сме на снимачната площадка, пред платното, на сцената... Господ да те благослови, Джоко, с живот и здраве! Ти си епоха, учебник! Обичаме те!” – завърши емоционално министър Рашидов. Той обясни особената си слабост към актьора с огромната положителна енергия, която Джоко Росич излъчва, и му благодари, че го е приел като приятел още в неговата младост, „премахвайки бариерата на възрастта”.
„Човек, като получи „на гъсто” две награди, значи е остарял” – перифразира шегата на свой приятел Джоко Росич – че ако два дни поред не ти се работи, значи е вторник. „Истина е за остаряването – на 28 февруари ставам на 78 години. Радвам се на признанието, разбира се. Бях много горд и при награждаването в Будапеща неотдавна – най-вече, че за първи път беше отличен чуждестранен актьор за принос към унгарското кино, и то българин. Не е важно, че съм аз”, каза Джоко Росич. „Когато седях в Будапеща в огромната зала, където ми връчиха тази необичайна награда, си помислих: благодарен съм на всички тези талантливи български актьори, от които съм „откраднал” по нещо”, разказа талантливият Джоко Росич на колегите си журналисти, припомняйки, че 17 години е работил в медиите, а по образование не е актьор, а икономист. „Е, щом 50 години продължавам да стоя в киното, значи не съм попаднал там случайно, макар и да съм се съмнявал”, отбеляза актьорът. „Уверих се, че съм мястото си, когато играх в унгарския филм „Под краката им свири вятърът”.
Джоко Росич сподели и, че се гордее, че преди 40 години писателят Павел Вежинов е написал в сп. „Киноизкуство” за участието му във филма „Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев следната критика: „Истински живее на екрана Джоко Росич”. „Тогава се зарекох никога да не изневеря на тази първа критика за мен и до ден-днешен да знаете, че като играя, го правя от сърце и „както си оно требе”, каза актьорът.
От българските филми му е особено скъп „При никого” на Иванка Гръбчева – може би и защото сравнявали изпълнението му като вуйчото с ролята в „Рицар без броня” на Апостол Карамитев – един от забележителните актьори, от които е „крал” по собствените му думи.
„Откраднах” много и от други невероятни дарования в българското кино и театър - Константин Кисимов, Йордан Матев, Николай Бинев и много други. „Взимал” съм и после от големи чуждестранни актьори и режисьори. Затова сега благодаря на всички тези многобройни таланти и огромни хора. Хайде стига, че ще се разплача!”, завърши развълнувано Джоко Росич.
Освен почетната грамота и плакета „Златен век” министър Вежди Рашидов връчи на Джоко Росич специално за колекцията му японски „самурайски” нож, който актьорът „откупи”, както е традицията, с монета от един български лев.
Снимки от официалната церемония можете да видите ТУК.
