Зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов беше гост вчера вечерта на официалното откриване на изложбата „Проектът Левентис” в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”, филиал на Националната художествена галерия. Директорът на НХА Слава Иванова и много от реставраторите, които до 2 май т. г. представят Международната изложба в рамките на Форум „Реставрация - 2010” в Галерия „Средец” на Министерството на културата, бяха също гости на откриването на „Проектът Левентис”.
Изложбата „Проектът Левентис” е свързана с успешното завършване на реставрацията на 14 икони от Черноморието, притежание на Археологическия институт с музей при БАН, Историческия музей в Несебър и Художествената галерия в Бургас.
Иконите, включени в изложбата, датират от различни периоди – от ХІ до ХVІІІ век. Поради тежкото си състояние повечето от тях досега не са били представяни пред публика, а други не са показвани отдавна. Преди да бъдат експонирани, те се нуждаеха от комплексна, продължителна и скъпоструваща реставрация. Реставраторските операции стартираха през февруари 2007 година и приключиха през октомври 2009 година.
В резултат на усилията на реставраторите бяха доведени до експозиционен вид изключително ценни произведения на изкуството. С първостепенна важност бе откритието на най-старото запазено иконно изображение у нас – това на Христос Пантократор. То датира от края на ХІ – първата половина на ХІІ век. Изключително високите му художествени качества сочат, че то вероятно е дело на майстор от Константинопол. През ХІV в. древната икона е била вложена в нова дървена основа, на обратната страна на която е изписано „Разпятие Христово”. Изображението на Христос пък било покрито със скъпоценен обков. В края на ХVІ в. ликът бил преизписан. През ХVІІІ в. има още едно преизписване. Трите слоя бяха отделени един от друг, като се запази тяхната цялост.
Реставрирана бе още една двустранна икона – на Христос Пантократор и Богородица Горгоепикос. Става дума за едно от най-известните български иконописни произведения. Датира от края на ХІІІ – началото на ХІV век и от десетилетия не бе излагано пред публика поради тежкото физическо състояние, в което се намираше.
Изключителен интерес представлява и иконата архидякон Стефан. Датира от 1535 г. Неин поръчител е един от наследниците на византийската императорска фамилия на Кантакузините.
Останалите икони, включени в изложбата, също притежават много високи художествени качества. Реставрационни проблеми, които те поставяха, бяха тежки, но полученият резултат е повече от радващ.
Всяка от иконите, реставрирани по проекта „Левентис”, е придружена в експозицията с документация, показваща етапите на реставрационния процес.
Снимки от откриването на изложбата
Изложбата „Проектът Левентис” е свързана с успешното завършване на реставрацията на 14 икони от Черноморието, притежание на Археологическия институт с музей при БАН, Историческия музей в Несебър и Художествената галерия в Бургас.
Иконите, включени в изложбата, датират от различни периоди – от ХІ до ХVІІІ век. Поради тежкото си състояние повечето от тях досега не са били представяни пред публика, а други не са показвани отдавна. Преди да бъдат експонирани, те се нуждаеха от комплексна, продължителна и скъпоструваща реставрация. Реставраторските операции стартираха през февруари 2007 година и приключиха през октомври 2009 година.
В резултат на усилията на реставраторите бяха доведени до експозиционен вид изключително ценни произведения на изкуството. С първостепенна важност бе откритието на най-старото запазено иконно изображение у нас – това на Христос Пантократор. То датира от края на ХІ – първата половина на ХІІ век. Изключително високите му художествени качества сочат, че то вероятно е дело на майстор от Константинопол. През ХІV в. древната икона е била вложена в нова дървена основа, на обратната страна на която е изписано „Разпятие Христово”. Изображението на Христос пък било покрито със скъпоценен обков. В края на ХVІ в. ликът бил преизписан. През ХVІІІ в. има още едно преизписване. Трите слоя бяха отделени един от друг, като се запази тяхната цялост.
Реставрирана бе още една двустранна икона – на Христос Пантократор и Богородица Горгоепикос. Става дума за едно от най-известните български иконописни произведения. Датира от края на ХІІІ – началото на ХІV век и от десетилетия не бе излагано пред публика поради тежкото физическо състояние, в което се намираше.
Изключителен интерес представлява и иконата архидякон Стефан. Датира от 1535 г. Неин поръчител е един от наследниците на византийската императорска фамилия на Кантакузините.
Останалите икони, включени в изложбата, също притежават много високи художествени качества. Реставрационни проблеми, които те поставяха, бяха тежки, но полученият резултат е повече от радващ.
Всяка от иконите, реставрирани по проекта „Левентис”, е придружена в експозицията с документация, показваща етапите на реставрационния процес.
Снимки от откриването на изложбата
