През последните 3 години в болниците със 100% държавно участие (ЕАД) се наблюдава изразена тенденция от завишаване на разходите, неотговарящо на обема преминали болни, извършените медицински дейности и приходите, свързани с тях. Целевите субсидии от Министерството на здравеопазването са изразходвани нецелесъобразно, в отделни болници - с нарушение на Закона за обществените поръчки.
Това е създало възможност на ръководствата на болниците да правят разходите непрозрачно и като резултат са нанесли финансови щети на държавните дружества - болници. Този финансов резултат се повтаря през първото полугодие на 2005 г., като нанесените щети на държавата и държавните болници са най-изразени през тази година. Приходите на тези болници не са разходвани правилно и в резултат на това българските граждани са получили недостатъчни по количество и качество здравни услуги. Това са част от изводите, направени в анализа след извършените проверки в 9-те болници, на които едноличен собственик е държавата. Проверките бяха разпоредени със заповед на министъра на здравеопазването в болниците „Света Екатерина”, „Пирогов”, „Царица Йоанна”, „Александровска”, Националната кардиологична болница, университетските болници в Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен.
Резултатите от проверките бяха оповестени от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски на пресконференция днес, 4 ноември.
Деветте държавни болници, в които са извършени проверките, са в най-тежко финансово състояние. През 2005 г. преминалите болни през тях са се увеличили средно с 9% спрямо 2004 г., а финансирането от МЗ и НЗОК за същите болници нараства с над 30-35%. Това са университетски болници, в които за периода януари септември 2005 г. са преминали 180 116 пациенти, което представлява около 17,2% от всички лекувани в болниците в България. В същото време общият дълг на тези болници за деветмесечието на 2005 г. е 110 млн. лв., което представлява 68% от дълговете на всички университетски болници и национални центрове и 67% от дълга на всички държавни болници. Просрочените задължения са 76 млн. лв., или тези болници формират около 74% от общата задлъжнялост в системата.
Натрупаните задължения са главно от закупуваните лекарства, консумативи, медицинска апаратура, строително - ремонтни дейности, външни услуги и други провеждани както по ЗОП, така и под праговите нива на ЗОП търговски сделки.
Към 30 септември 2005 г. лечебните заведения за болнична помощ (държавни и общински), финансирани от МЗ, са поели задължения в размер на 191 млн. лв., от които просрочени са 115 млн. лв.
Особено обезпокояващ е размерът на финансовите задължения с настъпил вече падеж на най-големите в страната университетски болници. В някои от тези болници размерът на просрочените дългове е рисково висок – превишава 20% от размера на реализираните общи приходи. Така например, в УМБАЛ „Св. Екатерина” просрочените задължения представляват 74% спрямо общите приходи, в СБАЛССЗ, София - 69%, в „Пирогов” - 60%, в УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, Плевен - 49%, в МБАЛ „Св. Марина”, Варна - 36%, в МБАЛ „Александровска” - 34%, в УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив - 33%, в УМБАЛ, Стара Загора - 28%, в МБАЛ „Царица Йоанна” - 21%.
При проверките е установено, че тези болници са сключвали най-голям обем договори за лекарства и консумативи в последните години и поддържат най-големи складови наличности.
В проверените болници има възможности за оптимизиране на лечебния процес. В тях се поддържа висок среден престой на болен („Света Марина”, Варна - 10 дни, МБАЛ Стара Загора, СБАЛССЗ, УМБАЛ Плевен, „Александровска” - 9 дни). Непълноценно се използва потенциалът на легловата база – в „Пирогов” използваемостта на леглата е 64%, в „Царица Йоанна” – 73%, „Св. Екатерина” – 75%.
Много висока е стойността на един преминал болен без да е налице съществена промяна в патологията при преминалите болни. Например, значителните разходи в „Света Екатерина” са довели до формирането на най-високата в страната средна стойност на един преминал болен – 5786 лв., в СБАЛССЗ стойността на преминал болен е 3761 лв., при средна за страната 600 лв.
Високите стойности на един лекарстводен не кореспондират с увеличение на цените на лекарствата. Водещи в това отношение са ”Св. Екатерина” - 581,42 лв. която е от 8 до 10 пъти по-висока от средната стойност на лекарстводен за деветте университетски болници), СБАЛССЗ - 223,88 лв., „Пирогов”- 94,29 лв.
За преодоляване на сегашното положение в болничната помощ, за постигане на нов тип управление на държавните лечебни заведения и недопускане в бъдеще натрупване на големи финансови задължения ръководството на МЗ предприема пакет от мерки.
Сред тях е въвеждането на нов подход при определяне на правомощията на управителните органи на държавните лечебни заведения. МЗ ще одобри нови устави, нови договори за възлагане управлението на лечебните заведения, нови правила за работа на съвета на директорите на държавните болници – еднолични акционерни дружества. За определяне отговорността на управителните органи на болниците в договорите им ще се заложат финансови и медицински резултати, които лечебното заведение трябва да изпълнява.
Управителните органи трябва да разработват и представят на министъра на здравеопазването бизнеспрограми за развитието на лечебните заведения с конкретни медицински показатели (брой преминали болни, използваемост на леглата, среден престой на преминал болен, стойност на преминал болен, на един лекарстводен, на един храноден и др.), които болницата трябва да постигне за едногодишен период. В тази връзка ще бъде въведена и строга система на отчетност на приходите и разходите на болниците.
МЗ ще разработи стратегия за преструктурирането на лечебните заведения за болнична помощ. Ще се предприемат мерки за прекратяване на лечебните заведения, които не са ефективни, както и за раздържавяване на дълготрайните материални активи, които лечебните заведения реално не използват. Предвижда се определени болници да бъдат преобразувани в друг вид лечебни заведения с цел оптимизиране на тяхната дейност съобразно потребностите на населението от медицинска помощ.
