Министърът на културата Вежди Рашидов изпрати съболезнованията си до семейството и близките на големия български творец Дончо Цончев.
В съболезнователния адрес на министър Рашидов се казва:
„Зная, че каквито и утешителни думи да ви кажа в този момент, болката от смъртта на любимия човек няма да намалее. Скърбя заедно с вас от загубата на незабравимия, живял пълноценно и достойно голям наш творец Дончо Цончев.
В тези минути на мълчалива равносметка трябва да кажа, че мъдрецът Дончо нито за миг не показа страх, отчаяние или апатия, а напротив – с вдигнато чело вървеше по своя път и ни напътстваше: „Не с лошо към предната страница, момчета!”
На наградите и аплодисментите се радваше, но не се стремеше към тях на всяка цена. Безкомпромисен към несправедливостите, той не пестеше от острото си слово. Два пъти повече желаеше да улови с писалката си - като с въдица, най-ценния трофей - доброто у човека! И колкото по-богат бе този улов на хорски доброти, толкова повече се стараеше да ни го посочи той, да ни помогне да го видим, за да не забравяме, че от нас няма да остане нищо, ако не оставим по нещо за другите.
Дончо бе непримирим към лошото, а доброто пожела да възпее в своята красива версия за народа и страната си. „Красивата версия”, този сборник с разкази, от който Дончо продължава да ни говори, се роди, за да ни каже, че всяко нещо, дори и най-грозното, има красива версия, разумна, полезна…
Неведнъж съм казвал, че с моя Учител Дончо, когато се видим, изпълняваме цял ритуал с покланяне в японски стил и мощна прегръдка. Никога няма да забравя как тази наша „церемония” веднъж задръсти едно оживено кръстовище, след като двамата слязохме от автомобилите си, за да я изпълним. Отсега нататък този ритуал ще изпълнявам на кръстовищата в душата ми.
Няма сила, която да измести от сърцата ни и от духовното пространство на България твореца, който до сетния си дъх не престана да ни преподава най-важния си урок – че от нас зависи страната ни да бъде райско място, в което най-важните грижи са четири: „семейството, отечеството с приятелите, природата и човечеството”. Сбогом, приятелю!”
В съболезнователния адрес на министър Рашидов се казва:
„Зная, че каквито и утешителни думи да ви кажа в този момент, болката от смъртта на любимия човек няма да намалее. Скърбя заедно с вас от загубата на незабравимия, живял пълноценно и достойно голям наш творец Дончо Цончев.
В тези минути на мълчалива равносметка трябва да кажа, че мъдрецът Дончо нито за миг не показа страх, отчаяние или апатия, а напротив – с вдигнато чело вървеше по своя път и ни напътстваше: „Не с лошо към предната страница, момчета!”
На наградите и аплодисментите се радваше, но не се стремеше към тях на всяка цена. Безкомпромисен към несправедливостите, той не пестеше от острото си слово. Два пъти повече желаеше да улови с писалката си - като с въдица, най-ценния трофей - доброто у човека! И колкото по-богат бе този улов на хорски доброти, толкова повече се стараеше да ни го посочи той, да ни помогне да го видим, за да не забравяме, че от нас няма да остане нищо, ако не оставим по нещо за другите.
Дончо бе непримирим към лошото, а доброто пожела да възпее в своята красива версия за народа и страната си. „Красивата версия”, този сборник с разкази, от който Дончо продължава да ни говори, се роди, за да ни каже, че всяко нещо, дори и най-грозното, има красива версия, разумна, полезна…
Неведнъж съм казвал, че с моя Учител Дончо, когато се видим, изпълняваме цял ритуал с покланяне в японски стил и мощна прегръдка. Никога няма да забравя как тази наша „церемония” веднъж задръсти едно оживено кръстовище, след като двамата слязохме от автомобилите си, за да я изпълним. Отсега нататък този ритуал ще изпълнявам на кръстовищата в душата ми.
Няма сила, която да измести от сърцата ни и от духовното пространство на България твореца, който до сетния си дъх не престана да ни преподава най-важния си урок – че от нас зависи страната ни да бъде райско място, в което най-важните грижи са четири: „семейството, отечеството с приятелите, природата и човечеството”. Сбогом, приятелю!”
