Националният археологически институт с музей при БАН в София на 9 декември т.г. ще е домакин на Декемврийски четения – 2010 в памет на професор Рашо Рашев /1943 – 2008/.
Началото на Декемврийски четения – 2010 в памет на проф. Рашо Рашев е в 9:00 часа на 9 декември в залата на Националния археологически институт с музей при БАН. Председател на заседанията ще е доц. д-р Бони Петрунова. Сутрешното заседание ще започне със слово за професор д.и.н. Рашо Рашев, изнесено от ст.н.с. д-р Павел Георгиев, завеждащ филиала на Националния археологически институт с музей при БАН в Шумен.
Програма и участници в четенията:
Станислав Станилов. Бележки по идентификацията на съкровището от Врап;
Людмила Дончева-Петкова, Методи Даскалов. Нови данни от проучването на ранносредновековния некропол до с. Топола, Каварненско;
Павел Георгиев. Тервеловите чичовци от Солун и Кисиниите (към интерпретацията на Мадарския текст І, с);
Янко Димитров, Станислав Иванов. Новооткрит резервоар за питейна вода в Дворцовия център на Плиска (разкопки в Цитаделата през 2009 г.);
Андрей Аладжов. Крумовият дворец в Плиска;
Мариела Инкова. Позлатена огърлица от Шуменско;
Валери Григоров. Ранновизантийска крепост в местността Койчово кале до Панагюрище (разкопки през 2009-2010 г.);
Казимир Попконстантинов. Бронзови кръгли печати с надписи от Х век. Едно предизвикателство към сфрагистиката;
Иван Йорданов. Византийски митници на Долния Дунав през ХІ век. Принос на сфрагистиката;
Деян Рабовянов. Средновековни предпазители за меч от България;
Цветелин Степанов. Българската държавност VІІ-ІХ век (теоретични аспекти);
Илия Мечков. Аристократични погребения на Долен Дон от VІІ век;
12 часа: представяне на книгата на Николай Овчаров и Елена Василева – „Некрополът на Нисово”;
12.15 часа: представяне на новия брой на сп. „Будител” – Пламен Павлов и Пламен Крайски.
13:00 часа: следобедно заседание
Валентин Плетньов, Казимир Попконстантинов, Росина Костова. Пещ за изпичане на вар в манастира Караач теке, Варна;
Мирко Робов. Новооткрит комплекс в югоизточния сектор на Трапезица;
Георги Владимиров. Находки от западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново;
Валентин Плетньов. Градоустройството на крепостта Кастрици. Проучвания 2010 година;
Георги Атанасов. За датировката и мнимия селджукски произход на калиакренските релефи;
Хитко Вачев. За архитектурата на арменските църкви в българските земи през ХVІІ век;
Иван Чокоев. За един текстилен фрагмент от разкопките на дворцовата църква на Царевец;
Бони Петрунова. Църква № 2 в крепостта Калиакра – нови проучвания;
Елена Василева. Каменен калъп за накити от Калиакра;
Пламен Иванов. Нови проучвания на църквата Св. Георги в с. Лютиброд, община Мездра;
Красимира Кръстева. Енколпиони от фонда на музея в Казанлък;
Лазар Нинов. Комплексни остеологични анализи на обекти от Плиска и околността;
Виктория Русева. Данни от антропологичния материал за здравословното състояние на популация от Североизточна България от XI век.
Проф. д.и.н. Рашо Рашев е роден на 12 ноември 1943 г. в с. Тича, област Сливен. През 1969 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Още в началото на своето следване се насочва към средновековната археология. Като студент участва в археологическите разкопки на хълма Царевец в старата българска столица Велико Търново и е технически помощник на големия български археолог проф. Станчо Ваклинов при проучването на царския дворец във Велики Преслав. През 1969 г. започва работа в археологическия музей на БАН във Велики Преслав, където участва в археологическите разкопки на редица обекти. В периода 1972-1975 г. е уредник в средновековния отдел на Историческия музей в Силистра, където е началото на първите му самостоятелни теренно-изследователски проучвания. През 1975 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в новосъздадения филиал на Археологическия институт с музей при БАН в Шумен. В периода 1992-1993 г. е ръководител на филиала. В продължение на много години Р. Рашев самостоятелно или в различни екипи проучва редица обекти в старата столица Плиска, землените укрепителни съоръжения и крепости в различни райони на средновековна България. През 1980 г. Рашо Рашев осъществява 6-месечна специализация по прабългарска археология в бившия Съветски съюз, като участва в съвместната съветско-българско-унгарска експедиция, проучваща известното Маяцко градище. През 1977 г. Рашо Рашев защитава докторска дисертация по въпросите на ранносредновековната българска фортификация, а от 1984 г. е старши научен сътрудник II степен. През 2001 г. става доктор на историческите науки, а през от 2002 г. – старши научен сътрудник I степен. От 2007 г. е директор на Националния Археологически институт с музей при БАН. Член на научния съвет на Националния археологическия институт с музей, на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография към Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България. Проф. Рашев в продължение на много години е преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” и Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Автор на 6 книги, над 190 студии, статии, рецензии, отзиви и оценки, базирани главно върху резултатите от собствена теренно-изследователска работа. Отговорен редактор на сборниците "Плиска-Преслав" и "Проблеми на прабългарската история и култура", заместник-отговорен редактор на поредицата "Разкопки и проучвания", член на редколегията на казанския журнал „Татарская археология”. Рашо Рашев е участник в много международни форуми. Негови са идеята и реализацията на един от най-мащабните и значими проекти в българската средновековна археология – "Материали за картата на средновековната българска държава (територията на днешна Североизточна България)". Рашо Рашев се посвещава на най-мащабните археологически проучвания на столицата Плиска и нейната околност, като от 1976 г. ръководи проучванията в Плиска – Дворцов комплекс, от 1974 г. Плиска – Вътрешен и Външен град с непосредствена околност. Проучва и редица землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна България около Силистра, Разград, Варна и Шумен. Подкрепя и проекти за проучване на историята на българите зад граница, вкл. проекта “Онгъл”, включващ учени от България, Молдова и Украйна. В резултат на своите проучвания и научни публикации проф. Рашев се утвърждава като водещ изследовател на прабългарите, на историята и културата на Първото българско царство. Една от най-нашумелите му книги, “Прабългарите през V-VІІ в.” (първо издание през 2000 г.) само за няколко години претърпява пет издания.
Проф. Рашо Рашев загина трагично на 28 февруари 2008 г. при една от най-тежките железопътни катастрофи в историята на България.
Началото на Декемврийски четения – 2010 в памет на проф. Рашо Рашев е в 9:00 часа на 9 декември в залата на Националния археологически институт с музей при БАН. Председател на заседанията ще е доц. д-р Бони Петрунова. Сутрешното заседание ще започне със слово за професор д.и.н. Рашо Рашев, изнесено от ст.н.с. д-р Павел Георгиев, завеждащ филиала на Националния археологически институт с музей при БАН в Шумен.
Програма и участници в четенията:
Станислав Станилов. Бележки по идентификацията на съкровището от Врап;
Людмила Дончева-Петкова, Методи Даскалов. Нови данни от проучването на ранносредновековния некропол до с. Топола, Каварненско;
Павел Георгиев. Тервеловите чичовци от Солун и Кисиниите (към интерпретацията на Мадарския текст І, с);
Янко Димитров, Станислав Иванов. Новооткрит резервоар за питейна вода в Дворцовия център на Плиска (разкопки в Цитаделата през 2009 г.);
Андрей Аладжов. Крумовият дворец в Плиска;
Мариела Инкова. Позлатена огърлица от Шуменско;
Валери Григоров. Ранновизантийска крепост в местността Койчово кале до Панагюрище (разкопки през 2009-2010 г.);
Казимир Попконстантинов. Бронзови кръгли печати с надписи от Х век. Едно предизвикателство към сфрагистиката;
Иван Йорданов. Византийски митници на Долния Дунав през ХІ век. Принос на сфрагистиката;
Деян Рабовянов. Средновековни предпазители за меч от България;
Цветелин Степанов. Българската държавност VІІ-ІХ век (теоретични аспекти);
Илия Мечков. Аристократични погребения на Долен Дон от VІІ век;
12 часа: представяне на книгата на Николай Овчаров и Елена Василева – „Некрополът на Нисово”;
12.15 часа: представяне на новия брой на сп. „Будител” – Пламен Павлов и Пламен Крайски.
13:00 часа: следобедно заседание
Валентин Плетньов, Казимир Попконстантинов, Росина Костова. Пещ за изпичане на вар в манастира Караач теке, Варна;
Мирко Робов. Новооткрит комплекс в югоизточния сектор на Трапезица;
Георги Владимиров. Находки от западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново;
Валентин Плетньов. Градоустройството на крепостта Кастрици. Проучвания 2010 година;
Георги Атанасов. За датировката и мнимия селджукски произход на калиакренските релефи;
Хитко Вачев. За архитектурата на арменските църкви в българските земи през ХVІІ век;
Иван Чокоев. За един текстилен фрагмент от разкопките на дворцовата църква на Царевец;
Бони Петрунова. Църква № 2 в крепостта Калиакра – нови проучвания;
Елена Василева. Каменен калъп за накити от Калиакра;
Пламен Иванов. Нови проучвания на църквата Св. Георги в с. Лютиброд, община Мездра;
Красимира Кръстева. Енколпиони от фонда на музея в Казанлък;
Лазар Нинов. Комплексни остеологични анализи на обекти от Плиска и околността;
Виктория Русева. Данни от антропологичния материал за здравословното състояние на популация от Североизточна България от XI век.
Проф. д.и.н. Рашо Рашев е роден на 12 ноември 1943 г. в с. Тича, област Сливен. През 1969 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Още в началото на своето следване се насочва към средновековната археология. Като студент участва в археологическите разкопки на хълма Царевец в старата българска столица Велико Търново и е технически помощник на големия български археолог проф. Станчо Ваклинов при проучването на царския дворец във Велики Преслав. През 1969 г. започва работа в археологическия музей на БАН във Велики Преслав, където участва в археологическите разкопки на редица обекти. В периода 1972-1975 г. е уредник в средновековния отдел на Историческия музей в Силистра, където е началото на първите му самостоятелни теренно-изследователски проучвания. През 1975 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в новосъздадения филиал на Археологическия институт с музей при БАН в Шумен. В периода 1992-1993 г. е ръководител на филиала. В продължение на много години Р. Рашев самостоятелно или в различни екипи проучва редица обекти в старата столица Плиска, землените укрепителни съоръжения и крепости в различни райони на средновековна България. През 1980 г. Рашо Рашев осъществява 6-месечна специализация по прабългарска археология в бившия Съветски съюз, като участва в съвместната съветско-българско-унгарска експедиция, проучваща известното Маяцко градище. През 1977 г. Рашо Рашев защитава докторска дисертация по въпросите на ранносредновековната българска фортификация, а от 1984 г. е старши научен сътрудник II степен. През 2001 г. става доктор на историческите науки, а през от 2002 г. – старши научен сътрудник I степен. От 2007 г. е директор на Националния Археологически институт с музей при БАН. Член на научния съвет на Националния археологическия институт с музей, на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография към Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България. Проф. Рашев в продължение на много години е преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” и Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Автор на 6 книги, над 190 студии, статии, рецензии, отзиви и оценки, базирани главно върху резултатите от собствена теренно-изследователска работа. Отговорен редактор на сборниците "Плиска-Преслав" и "Проблеми на прабългарската история и култура", заместник-отговорен редактор на поредицата "Разкопки и проучвания", член на редколегията на казанския журнал „Татарская археология”. Рашо Рашев е участник в много международни форуми. Негови са идеята и реализацията на един от най-мащабните и значими проекти в българската средновековна археология – "Материали за картата на средновековната българска държава (територията на днешна Североизточна България)". Рашо Рашев се посвещава на най-мащабните археологически проучвания на столицата Плиска и нейната околност, като от 1976 г. ръководи проучванията в Плиска – Дворцов комплекс, от 1974 г. Плиска – Вътрешен и Външен град с непосредствена околност. Проучва и редица землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна България около Силистра, Разград, Варна и Шумен. Подкрепя и проекти за проучване на историята на българите зад граница, вкл. проекта “Онгъл”, включващ учени от България, Молдова и Украйна. В резултат на своите проучвания и научни публикации проф. Рашев се утвърждава като водещ изследовател на прабългарите, на историята и културата на Първото българско царство. Една от най-нашумелите му книги, “Прабългарите през V-VІІ в.” (първо издание през 2000 г.) само за няколко години претърпява пет издания.
Проф. Рашо Рашев загина трагично на 28 февруари 2008 г. при една от най-тежките железопътни катастрофи в историята на България.
