Наредба № 34 на Министерството на здравеопазването за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, е обнародвана днес, 29 ноември, в брой 95 на „Държавен вестник”.
Наредбата е разработена от междуведомствена работна група, приета е от ръководството на МЗ и одобрена от Комисията по прозрачност към Министерски съвет.
Новата наредба въвежда ясни и точни критерии, условия и правила за включване на заболявания и лекарства за тяхното лечение, заплащани от бюджета на МЗ, както и ред при изразходването на обществените средства. Целта е да се повиши ефективността при използване на средствата за скъпоструващи лекарства и в рамките на определения бюджет да се гарантира лечението на повече болни, при спазване на изискванията на съвременните терапевтични схеми.
С новата Наредба се въвеждат критерии и правила за включване на заболявания и лекарства за тяхното лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Въвежда се нов ред за заявяването, разпределянето, отчитането и заплащането на лекарствата за лечението на съответните заболявания. Засилва се контролът по отчитането на разходите за скъпоструващите лекарства.
За първи път списъкът с лекарствени продукти, който е приложение към наредбата, се структурира в две части - част А, която включва базисното лечение, и част Б, която включва скъпоструващото лечение по критерии, определящи строги правила за започване на лечението, неговата продължителност и прекратяването му. За да се изпише лекарствен продукт от част Б на пациента, ще се прави преценка на медицинската документация, постъпваща от лечебното заведение в Централната комисия в МЗ, и след всеки етап от терапията ще се анализира степента на подобрение. По този начин се цели по-добре да се отчита ефектът от лечението.
Наредбата предвижда МЗ да заплаща само лекарства, които са включени в позитивния лекарствен списък на България. Това изискване се въвежда, тъй като за включените в позитивния лекарствен списък лекарствени продукти са налице достатъчно доказателства за ефективност и безопасност, които са обосновани и чрез фармако-икономически анализ.
Вторият критерий, на който трябва да отговарят лекарствата, за да бъдат включени в реимбурсния списък на МЗ, е те да се покриват от обществен фонд на поне 3 от определените 8 референтни страни - Словения, Гърция, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Латвия. Тези страни са избрани, тъй като имат сходни на България здравни, демографски, икономически и социални условия, а така също и защото техните най-големи обществени фондове реимбурсират медикаменти за онкология, каквито в много други страни не се заплащат от обществени фондове. Ако дадено лекарство не е включено в листите на нито една от тези държави, това означава, че има терапевтична алтернатива за тези продукти. При изработването на наредбата са разгледани реимбурсните списъци на осемте посочени страни и няма опасност заболяванията, определени по наредбата, да не бъдат обезпечени с лекарства по приетите терапевтични схеми.
Нов момент в наредбата е, че се въвежда максимална стойност на единица лекарствено вещество за съответната лекарствена форма, над която стойност МЗ няма да заплаща. За нейното определяне се сравняват две стойности – едната е максималната стойност за единица лекарствено вещество от предходното договаряне на МЗ, а втората е средноаритметичната от трите най-ниски стойности в 8-те референтни страни. Като референтна стойност МЗ ще заплаща до по-ниската от двете.
За първи път в Наредбата изрично се регламентира редът за изработване на годишната спесификация на лекарствените продукти, като се постига по-голяма прозрачност при организацията и провеждането на търговете на МЗ. Спесификацията ще включва наименование на лекарствените продукти по международно непатентно наименование, количествата за договаряне, максималната стойност за единица лекарствено вещество и кода на заболяването по МКБ-10, като по този начин се определя кои лекарства за кои заболявания ще бъдат отпускани, в съответствие с определените терапевтични схеми.
Прилагането на разпоредбите на новата наредба ще подобри системата на лекарствоснабдяване и лекарстворазпространение в страната.
