На 8 юни в 18:00 ч. в Националния етнографски музей в Княжеския дворец (пл. „Александър I”) се открива изложбата „Възрожденският дух на Копривщица и Мелник” на Тодор Нанчев. Събитието е под патронажа на посланика на Кралство Норвегия Н. Пр. Тове Скарстейн и Министерство на културата на Република България.
Да популяризира възрожденската архитектура – това е основната цел на 24-годишния Тодор Нанчев. Той е познат у нас като най-младия българин, печелил конкурса „АрхИдея”, както и е бил най-младия член на Световната организация за слънчева енергия.
Тодор Нанчев работи по представянето в умален вид на основните школи в архитектурата от старо време - Копривщенската, Пловдивската, Родопската, Тревненската и много други. Желанието му е да работи и по къщи от Жеравна и Арбанаси.
Първите му произведения на изкуството са на копривщенски къщи. Не копира съществуващи домове, а се стреми да проектира напълно нови сгради до последния детайл - с чардаци, украсени тавани, дворове с герани, каменни зидове и калдъръми.
Красивите малки къщи отнемат значителна част от времето му - направата на един макет може да отнеме и три месеца. Всичко е ръчна изработка. В материалите преобладават дърво, картон и хартия, а самия начин на обработване авторът пази в тайна.
Спрял се е на възрожденските къщи, защото, по думите му, домовете от това време са типично български, за разлика от красивите къщи в големите градове, построени в духа на „вносните” стилове барок и сецесион.
Да популяризира възрожденската архитектура – това е основната цел на 24-годишния Тодор Нанчев. Той е познат у нас като най-младия българин, печелил конкурса „АрхИдея”, както и е бил най-младия член на Световната организация за слънчева енергия.
Тодор Нанчев работи по представянето в умален вид на основните школи в архитектурата от старо време - Копривщенската, Пловдивската, Родопската, Тревненската и много други. Желанието му е да работи и по къщи от Жеравна и Арбанаси.
Първите му произведения на изкуството са на копривщенски къщи. Не копира съществуващи домове, а се стреми да проектира напълно нови сгради до последния детайл - с чардаци, украсени тавани, дворове с герани, каменни зидове и калдъръми.
Красивите малки къщи отнемат значителна част от времето му - направата на един макет може да отнеме и три месеца. Всичко е ръчна изработка. В материалите преобладават дърво, картон и хартия, а самия начин на обработване авторът пази в тайна.
Спрял се е на възрожденските къщи, защото, по думите му, домовете от това време са типично български, за разлика от красивите къщи в големите градове, построени в духа на „вносните” стилове барок и сецесион.
