Министър Вежди Рашидов връчи днес на тържествена церемония най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век”, на инж. Александър Вълчев,основател и дългогодишен директор на Националния политехнически музей в София. Награждаването се състоя в зала „Колегиум” на Министерство на културата. Престижното отличие се присъжда на инж. Александър Вълчев за големия му принос в развитието на музейното дело и за популяризирането на българската култура, както и по повод неговата 70-годишнина.
„Връчвам Ви този почетен знак с много обич, уважение и респект, Господ здраве да Ви дава!”, с тези думи министър Вежди Рашидов даде наградата „Златен век” на инж. Александър Вълчев.
Александър Вълчев сподели веднага след награждаването, че е трогнат и силно развълнуван от вниманието, което му се оказва и отбеляза, че това е първото отличие, което получава. „Цели 34 години министрите на културата са ми били работодател!”, припомни с усмивка инж. Вълчев.
След церемонията по награждаването министър Рашидов и Александър Вълчев коментираха в приятелски разговор развитието на музейното дело в България през последните години. Министър Рашидов разказа на юбиляря за новите музеи, които бяха открити наскоро в София, като акцентира върху знаковите творби, експонирани в Музея на социализма. На свой ред инж. Вълчев предложи идеята да се съберат на едно място подаръците, давани по различни поводи от чужди държавници още на княз Ал.Батенберг, на цар Фердинанд, на Цар Борис ІІІ, както и на управниците ни след 9 септември 1944 г., защото всеки от тях има своя история и представя чуждестранно изкуство.
Александър Вълчев е роден на 10 август 1941 г. в гр. Годеч. През 1966 г. се дипломира във ВМЕИ-София като „машинен инженер”. От 1966 до 1969 г. работи като преподавател, а от 1969 до 1979 г. е директор на Националния политехнически музей. От 1979 до 1992 г. работи в Министерство на културата последователно като главен специалист, експерт, съветник на министъра и началник отдел. От 1990 до 1992 г. е зам.-директор на Софийска градска художествена галерия, след което отново става директор на Националния политехнически музей. От целия му трудов стаж, над 34 години са в системата на Комитета по култура и Министерство на културата. Целият му трудов път в сферата на културата е свързан с разработването на комплексни програми за управление, информационното осигуряване на културата, въвеждането на комплексното програмиране и планиране в културата, разработването на целеви проекти и териториални програми, разработване на прогнози и концепции в развитието на културата и отделните сфери, програми за отбелязване на бележити дати от нашата история, приложението на съвременна техника в музеите, ефективността на културните дейности и в частност на музеите, управленски разработки. Участвал е в многобройни семинари за квалификация на кадрите в областта на културата и музейното дело като лектор. Съавтор е на учебника за ВУЗ "Управление на културата" с разделите "Културно наследство и неговото управление" и "Културни потребности и тяхното задоволяване" /1999 г./ Бил е лектор по музейно дело в семинар с директори на водещи музеи в Италия; експерт по организация на музейното дело в Тунис и др. Като първи ръководител на Националния политехнически музей изготвя първата му концепция и е имал пряко участие в разработването на изложбената дейност, събирателската работа; полага основите на редовно провежданите конференции по история на техниката, издаването на годишник и сборници по история на науката и техниката; създаването на международни контакти с оглед ползване опита на другите страни в музейното дело. Привличан е в разработването на нормативни и поднормативни документи на междумузейно ниво, организирането на национални прояви в областта на музейното дело, създаването и работата на международната група по музейна техника и експлоатация на музеите.
Автор е на книгите "Среща с непреходните богатства на България" (1995 г. бълг. и англ. и 2000 г.- англ.език), „Музеите в България – Каталог” /2000/,”Маршрути на културния туризъм. Източна България” (2006 г.); „В пламъка на творчеството”; брошури, като: „Предизвикателствата пред музеите в началото на XXIв.”, „Нови идеи, тенденции и перспективи в развитието на музейното дело”, „За директното и индиректно общуване с културното наследство”; разработки и публикации по тях като: „Техниката в историческото развитие на България”, „Функционална зависимост на музейната експозиция от съвременния посетител”, „Техниката като фактор на Българското възраждане”, „Музеите в условията на глобалното информационно общество”, „Приложението на съвременните технически средства в експозицията”, „Музеите в числа” (14 очерка за различни видове музеи); „Техниката в България през XXвек”. Бил е член на редколегиите на сп. „Наука", сп."Млад конструктор",основател е на в. "Техничарче" - издаван от Музея за деца, сп. „Българе” и др. Подпомагал е издаването на сп. "Музеи и паметници на културата" в разработването на музейната проблематика,съставител е на над 20 годишници и сборници по история на техниката. Член е на Съюза на учените в България, председател на Българския национален комитет на ИКОМ, председател на Асоциация "Музей", член е на Асоциацията "Развито информационно общество", бил е член на Управителния съвет на Съюза на фондациите и сдруженията, председател на Контролния съвет на Федерацията на дружествата за разпространение на знания. Бил е член на Музейния съвет и Съвета по музейно дело при Министерство на културата. Има пряко отношение към възстановяването на членството на България в ИКОМ. През последните години участва в решаването на проблемите по осигуряването на материалната база на Националния политехнически музей, в преместването на експозицията на Палатата на физиката на ново място, в подготовката и изпълнението на изложби в областта на историята на техниката и съвременна проблематика, създаването на контакти с институти към БАН за проектиране на тематични изложби, посветени на българските постижения в науката и за отбелязване на годишнини от рождението на бележити български учени.
