Със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и в присъствието на министъра на културата Вежди Рашидов на Националния исторически музей бяха предадени около 10 000 изключително ценни паметници на културата. Образци от тези паметници бяха показани днес на представители на медиите на пресконференция в Националния исторически музей.
Въпросните близо 10 000 ценни паметници на културата са конфискувани в полза на държавата от Софийска градска прокуратура през 2004 г. от група дилъри. Историческите ценности са от различни времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. „В тази колекция има достойни неща, които спокойно могат да се покажат и в Лувъра, защото са наистина изключително ценни”, каза министър Вежди Рашидов след като разгледа представените на пресконференцията паметници на културата. Министър Рашидов разказа и за своите разговори с директора на Лувъра Анри Лоарет, по време на които му обяснил, че страната ни притежава наистина уникални ценности, които би било чудесно да се покажат и в прочутия френски музей. Министърът на културата изрази надеждата си, че България може да бъде първата страна, която ще бъде представена в новото разширение на Лувъра, отредено за наследството на Византия. „Това автоматично ни прави значима държава по отношение на паметниците, защото ние притежаваме ценности, които е хубаво да бъдат видени от света, та ние „лежим” буквално върху злато”, допълни министър Рашидов.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който също присъства днес на официалното връчване на изключително ценни образци от паметници на културата на Националния исторически музей, прояви голям интерес към представените десетки монети, които според специалисти могат да се смятат за една от най-значимите находки на средновековни български монети. Вицепремиерът Симеон Дянков подчерта, че находките, които сега придобива Националният исторически музей, влизат във фонда на НИМ благодарение на активната работа на прокуратурата, митниците, следствието, както и на министерствата на културата и на финансите.
Най-ценни от историческите ценности, които със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков бяха предадени на Националния исторически музей, са:
Монетни съкровища
- Част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 броя фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”. Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.
- Общо 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско.
От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман – Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита досега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман – Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.
- Част от колективна находка от сребърни монети на цар Иван Страцимир – 56 броя.
- Част от колективна находка, състояща се от сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен – 47 броя.
- Част от колективна находка, състояща се от 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен” и 65 са сребърни грошове на Иван Шишман.
- Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Вероятно то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние” – наблъскани в пластмасово шише от шампоан.
Печати на български средновековни царе
- Едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с увереност можем да твърдим, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.
- Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ - 1 брой; моливдовули на цар Симеон І – 4 броя; моливдовули на цар Петър І – 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече сред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани в настоящата експертиза 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/, които също са предмет на настоящата експертиза. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха /включително и за българската средновековна история/.
Предметни паметници
- Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.
- Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица трябва да свържем с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.
- Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение, приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя прави впечатление на добър образец на балканското християнско изкуство от периода.
- Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България към това време.
- Орден „Св.Св.Кирил и Методий” – малко огърлие. Този най-висок български орден, който ни е познат само по литературни данни, е изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.
Въпросните близо 10 000 ценни паметници на културата са конфискувани в полза на държавата от Софийска градска прокуратура през 2004 г. от група дилъри. Историческите ценности са от различни времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. „В тази колекция има достойни неща, които спокойно могат да се покажат и в Лувъра, защото са наистина изключително ценни”, каза министър Вежди Рашидов след като разгледа представените на пресконференцията паметници на културата. Министър Рашидов разказа и за своите разговори с директора на Лувъра Анри Лоарет, по време на които му обяснил, че страната ни притежава наистина уникални ценности, които би било чудесно да се покажат и в прочутия френски музей. Министърът на културата изрази надеждата си, че България може да бъде първата страна, която ще бъде представена в новото разширение на Лувъра, отредено за наследството на Византия. „Това автоматично ни прави значима държава по отношение на паметниците, защото ние притежаваме ценности, които е хубаво да бъдат видени от света, та ние „лежим” буквално върху злато”, допълни министър Рашидов.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който също присъства днес на официалното връчване на изключително ценни образци от паметници на културата на Националния исторически музей, прояви голям интерес към представените десетки монети, които според специалисти могат да се смятат за една от най-значимите находки на средновековни български монети. Вицепремиерът Симеон Дянков подчерта, че находките, които сега придобива Националният исторически музей, влизат във фонда на НИМ благодарение на активната работа на прокуратурата, митниците, следствието, както и на министерствата на културата и на финансите.
Най-ценни от историческите ценности, които със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков бяха предадени на Националния исторически музей, са:
Монетни съкровища
- Част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 броя фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”. Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.
- Общо 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско.
От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман – Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита досега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман – Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.
- Част от колективна находка от сребърни монети на цар Иван Страцимир – 56 броя.
- Част от колективна находка, състояща се от сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен – 47 броя.
- Част от колективна находка, състояща се от 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен” и 65 са сребърни грошове на Иван Шишман.
- Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Вероятно то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние” – наблъскани в пластмасово шише от шампоан.
Печати на български средновековни царе
- Едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с увереност можем да твърдим, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.
- Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ - 1 брой; моливдовули на цар Симеон І – 4 броя; моливдовули на цар Петър І – 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече сред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани в настоящата експертиза 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/, които също са предмет на настоящата експертиза. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха /включително и за българската средновековна история/.
Предметни паметници
- Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.
- Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица трябва да свържем с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.
- Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение, приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя прави впечатление на добър образец на балканското християнско изкуство от периода.
- Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България към това време.
- Орден „Св.Св.Кирил и Методий” – малко огърлие. Този най-висок български орден, който ни е познат само по литературни данни, е изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.
