Г-н Мейбъс се възхити от находките в подземията на църквата и пожела да дойде и на официалното откриване на археологическия музей „Света София”
Министърът на Военноморските сили на САЩ Рей Мейбъс днес разгледа новите археологически открития под базиликата „Света София” и остана възхитен от видяното. Като негов гид в обиколката на археологическото ниво на базиликата „Св. София” се изяви министърът на културата Вежди Рашидов. В подземията под базиликата се спусна и министърът на отбраната Аню Ангелов.
Министърът на Военноморските сили на САЩ Рей Мейбъс пожела да се запознае с уникалните археологически находки в базиликата, след като премиерът Бойко Борисов му разказа по-рано днес за паметниците на културата, съхранени в подземията на храма „Света София” - една от най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.
Г-н Мейбъс бе силно впечатлен от запазените останки от некропола под базиликата „Св. София” и по време на обиколката из подземието си направи много снимки на съхранените и експонирани археологически артефакти. Гостът изрази пред министър Рашидов голямото си желание да дойде и на официалното откриване на археологическия музей „Света София”, което се очаква да се случи през 2012 г. Министър Вежди Рашидов обеща да покани Рей Мейбъс на тази церемония, за да види вече завършения обект и в пълния му блясък. Министър Рашидов запозна г-н Мейбъс и министър Аню Ангелов и с извършващите се в момента по проект на Министерство на културата с европейско финансиране дейности по превръщането на археологическото ниво на базиликата „Св. София” в един от най-атрактивните и красиви музеи в Европа. Вежди Рашидов поясни, че археологическите разкопки се осъществяват със съдействието на Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Столична община.
.jpg)
Управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие” одобри преди по-малко от месец тръжната документация за ремонт и благоустрояване на архитектурен музей „Света София” по проект на Министерство на културата. Той ще се изпълни с европейско финансиране от 670 000 лв. Предвидените строително-ремонтни работи включват: изграждане на ефективно (художествено, музейно) осветление, съобразяващо се със специфичната конфигурация на съхранените, консервирани и експонирани археологически артефакти; изграждане на специална вентилационна инсталация; изграждане на комуникационно обзавеждане.
Предвижда се до няколко месеца и гробницата на Хонорий до църквата „Св. София” да бъде покрита със стъклен покрив и експонирана за посетители. Предполага се, че гробницата е от края на четвърти век, в нея е имало стенописи с кръстове и лозници. Смята се, че Хонорий е бил духовно лице в Сердика.
Самата базиликата „Св. София” е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма.
Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία), който подобно на Света София в Цариград е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос. Това, а не второстепенно изхождащото от него име на мъченицата София, става и названието на града от ХІV в. нататък. Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици (част от останките на построената през II век арена са в непосредствена близост, под сегашния "Хотел Арена" и "Гьоте институт") и сред източния езически и християнски некропол на Сердика. Вероятно е предназначена да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква. Най-старата по-голяма църква на същото място, чийто под с римски мозайки е запазен до днес, е базилика от средата на 4 век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. До 6 век в сградата са направени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост. Смята се, че от тогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние.
След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква). Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси. Оцелялата част е превърната на склад и се използва като такъв до Освобождението.
Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.
За кратко към края на 19 век сградата е била използвана като наблюдателната кула на столичната пожарна команда. През 1955 г. храмът, както и другата по-стара от нея сграда оцеляла от римската епоха на Сердика „ротондата „Св. Георги", е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Археологическите проучвания непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 80-те и 90-те години на 20 век след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната й фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметника на Незнайния войн („Вечният огън“), неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен и дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
