Документалният Филм „Сънувам Старци” На Адела Пеева Предизвика Интерес И Бе Високо Оценен От Филмовата Критика На Фестивал В Букурещ

Документалният Филм „Сънувам Старци” На Адела Пеева Предизвика Интерес И Бе Високо Оценен От Филмовата Критика На Фестивал В Букурещ


   От 14 до 20 ноември 2011 г. в Букурещ се състоя дебютното издание на Фестивала за документални филми на тема: "Ценности на културното наследство, отразени в кинопродукциите на страните от Черноморския регион". Фестивалът се организира от Министерството на културата и националното културно наследство на Румъния, в рамките на румънското председателство на Работната група "Култура" в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество /ОЧИС/. Във фестивала бяха включени филми от Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Турция и Румъния.
    Документалният филм „Сънувам старци” на режисьора Адела Пеева и оператора Емил Пенев е българското участие във Фестивала. Филмът предизвика интерес и бе високо оценен от филмовите критици.
    До момента филмът „Сънувам старци” е участвал на Международния фестивал на Кралския антропологичен институт в Лондон - спечелена Награда на публиката; на Международния фестивал на етнографския филм в Белград - със Специална награда „За опазване на нематериалното наследство”; на Международния Фестивал на Етнографския филм в Рио де Жанейро, и на Фестивала на етнографския филм в Парну – Естония.
    „Сънувам старци” е продуциран от Продуцентска къща „Адела Медия” и Национален етнографски музей към БАН. Реализиран е по проект „Открит музей”, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания” – МОМН. Филмът разказва за древната традиция кукери, запазена в карловското село Сушица почти непокътната през вековете. В края на зимата хората от селото се маскират като кукери и играят хоро на площада, за да прогонят зимата и възвестят завръщането на пролетта. Освен за празника, филмът разказва и за едно голямо приятелство. Дечо и бай Иван са приятели и откакто се помнят участват заедно в кукерските игри. Бай Иван е навършил 75 години, все по-трудно му става да участва в кукерските танци и вече спира участието си в игрите. Но приятелят му Дечо е решил да му направи подарък: изработил е макет на кукер и го е облякъл в костюма, който, бай Иван е носил на празника. Кукерът ще бъде сложен в къщата на Иван, за «да му е дружка» и да виждат хората какъв е бил някога. Но първо ще го занесат на площада, за да го видят съселяните, танцуващи кукерското хоро там. «Все едно, че съм аз» – казва бай Иван.