Министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си към семейството и близките на големия български актьор Велко Кънев.
В съболезнованието на министър Рашидов се казва:
„Скъпа Дора, мило семейство, съчувствам на голямата Ви болка! Зная, че Велко дълбоко ще Ви липсва като съпруг, баща и дядо. Тъжно, тежко и мъчно ми е от загубата на един блестящ талант, силна и харизматична личност, борбена натура, човек и творец, с когото може да се гордее всяка една нация. До последно не се отказахме и се борихме за Велко, а съм убеден, че до последно и той не искаше да се откаже от нас и се бори като истински мъжкар, какъвто го знаем цял живот.
Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко в емблематичния сценарий на „Оркестър без име”, ако бе сред нас, трудно би намерил думи на утеха. Вярвам обаче, че не бива да заглушаваме общите спомени и разменени мисли, които всеки от нас има с Велко. Сякаш бе вчера, когато той дойде при мен, да уточним подкрепата за фестивала на любителските театри в Тополовград, а ме изненада с появата на ново внуче. В този момент си помислих, че от всички признания - за блестящите роли в театъра и киното, с които Велко накара хората да се смеят през сълзи и да плачат през смях, най-щастлив го правеше признанието „Дядо”.
„Всичко това – артист, театър, София - за мене беше много далечно”, казва Велко в една своя изповед. Прекрасно е, че предпочете да се раздава за другите, чудесно е, че дойде в „Народния театър”, още по-хубаво е, че влезе и продължава да влиза с особеното си чувство за хумор в дома на милиони зрители у нас и зад граница, за да остави в културния живот на България своята ярка и незаличима творческа следа. НЛО, „Оркестър без име”, „Бой последен”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Бон шанс, инспекторе!”, „Да обичаш на инат”, „Маневри на петия етаж”, „Опит за летене”, „Двубой”, „Дон Жуан”, „Сън”, „Великият комбинатор”, „Чичовци”, „Великденско вино”, „Сън в лятна нощ”, „Кухненският асансьор”, „Службогонци”, „Суматоха”, „Януари” – и още десетки филми и постановки с участието на Велко Кънев ще бъдат повече от учебници за поколенията актьори, които ще се опитат да запълнят „Стъпките в пясъка” на Велко Кънев. Той бе от актьорите, които правят празник в театъра не само по време на празниците, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка една своя роля. И извън сцената Велко живееше, верен на думите на героя си в „Да обичаш на инат”: „Като си прав, ще се биеш докрай!”. Вярвам, че това не е краят, затова ми позволете все пак да взема дума назаем от Стратиев: Лека нощ, Велко!”.
В съболезнованието на министър Рашидов се казва:
„Скъпа Дора, мило семейство, съчувствам на голямата Ви болка! Зная, че Велко дълбоко ще Ви липсва като съпруг, баща и дядо. Тъжно, тежко и мъчно ми е от загубата на един блестящ талант, силна и харизматична личност, борбена натура, човек и творец, с когото може да се гордее всяка една нация. До последно не се отказахме и се борихме за Велко, а съм убеден, че до последно и той не искаше да се откаже от нас и се бори като истински мъжкар, какъвто го знаем цял живот.
Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко в емблематичния сценарий на „Оркестър без име”, ако бе сред нас, трудно би намерил думи на утеха. Вярвам обаче, че не бива да заглушаваме общите спомени и разменени мисли, които всеки от нас има с Велко. Сякаш бе вчера, когато той дойде при мен, да уточним подкрепата за фестивала на любителските театри в Тополовград, а ме изненада с появата на ново внуче. В този момент си помислих, че от всички признания - за блестящите роли в театъра и киното, с които Велко накара хората да се смеят през сълзи и да плачат през смях, най-щастлив го правеше признанието „Дядо”.
„Всичко това – артист, театър, София - за мене беше много далечно”, казва Велко в една своя изповед. Прекрасно е, че предпочете да се раздава за другите, чудесно е, че дойде в „Народния театър”, още по-хубаво е, че влезе и продължава да влиза с особеното си чувство за хумор в дома на милиони зрители у нас и зад граница, за да остави в културния живот на България своята ярка и незаличима творческа следа. НЛО, „Оркестър без име”, „Бой последен”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Бон шанс, инспекторе!”, „Да обичаш на инат”, „Маневри на петия етаж”, „Опит за летене”, „Двубой”, „Дон Жуан”, „Сън”, „Великият комбинатор”, „Чичовци”, „Великденско вино”, „Сън в лятна нощ”, „Кухненският асансьор”, „Службогонци”, „Суматоха”, „Януари” – и още десетки филми и постановки с участието на Велко Кънев ще бъдат повече от учебници за поколенията актьори, които ще се опитат да запълнят „Стъпките в пясъка” на Велко Кънев. Той бе от актьорите, които правят празник в театъра не само по време на празниците, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка една своя роля. И извън сцената Велко живееше, верен на думите на героя си в „Да обичаш на инат”: „Като си прав, ще се биеш докрай!”. Вярвам, че това не е краят, затова ми позволете все пак да взема дума назаем от Стратиев: Лека нощ, Велко!”.
