Министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си по повод кончината на големия български режисьор Иван Андонов. В съболезнованието се казва:
„Тъжно ми е, че загубихме един необикновен човек, един истински Възрожденец, много рядка порода, много особен - в добрия смисъл на думата, характер и Творец, епоха и легенда в българското кино. Иван Андонов сякаш бе от друг свят - с неговия изтънчен вкус и чувство за хумор, с уважението, което имаше към ближния си, с неговата деликатност и поетична натура, така открояващи се сред грубостите и злободневните темички на деня. Днес повече от всякога липсва неговото „Вчера”, в което за „Отклонение” би се сметнала чувствителност като неговата. Той бе от истинските рицари-мечтатели на българското кино, но на мен, като художник, ще ми липсват в културното ни пространство и изложбите, в които участваше на Ивановден, режисьорският му поглед към модерната живопис, с която много успешно се занимаваше в последните години – още една черта от богатия му артистичен арсенал.
Признателната публика ще го запомни като „своя си” режисьор, човекът който заговори на нейния език за болезнените теми от делника и скритите болки на съвремието, за порива към свободата, за цената й, която всеки според съвестта си преценява може ли да заплати.
Безкомпромисно добър с каквото и да се захване, неговият ярък талант оставя трайна следа в българската култура, а филмите му отдавна са в Златната енциклопедия на българското кино. В тях всяко ново поколение ще открива тайно поставените от Иван ориентири за младостта. Наред с всичко друго, Иван Андонов ни оставя и много въпроси и теми, над които да разсъждаваме.
Това не са финални надписи, защото камерата на Иван Андонов само сменя своя ракурс и продължава да ни гледа от небето.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!”
„Тъжно ми е, че загубихме един необикновен човек, един истински Възрожденец, много рядка порода, много особен - в добрия смисъл на думата, характер и Творец, епоха и легенда в българското кино. Иван Андонов сякаш бе от друг свят - с неговия изтънчен вкус и чувство за хумор, с уважението, което имаше към ближния си, с неговата деликатност и поетична натура, така открояващи се сред грубостите и злободневните темички на деня. Днес повече от всякога липсва неговото „Вчера”, в което за „Отклонение” би се сметнала чувствителност като неговата. Той бе от истинските рицари-мечтатели на българското кино, но на мен, като художник, ще ми липсват в културното ни пространство и изложбите, в които участваше на Ивановден, режисьорският му поглед към модерната живопис, с която много успешно се занимаваше в последните години – още една черта от богатия му артистичен арсенал.
Признателната публика ще го запомни като „своя си” режисьор, човекът който заговори на нейния език за болезнените теми от делника и скритите болки на съвремието, за порива към свободата, за цената й, която всеки според съвестта си преценява може ли да заплати.
Безкомпромисно добър с каквото и да се захване, неговият ярък талант оставя трайна следа в българската култура, а филмите му отдавна са в Златната енциклопедия на българското кино. В тях всяко ново поколение ще открива тайно поставените от Иван ориентири за младостта. Наред с всичко друго, Иван Андонов ни оставя и много въпроси и теми, над които да разсъждаваме.
Това не са финални надписи, защото камерата на Иван Андонов само сменя своя ракурс и продължава да ни гледа от небето.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!”
