„Скъпо опечалено семейство, тъгувам заедно с Вас от загубата на моя приятел, Дон Кихота на българските кино и театър Коста Цонев.
В такива моменти, когато България осиротява с още един блестящ талант, сякаш думите губят силата си и колкото и красиви и изпълнени с признателност да са те, не е достатъчно, за да изразим цялото преклонение пред човека и актьора Коста Цонев, а болката от загубата не намалява.
С уникалното си присъствие на сцената и на екрана Коста Цонев майсторски създаде превъплъщения, носещи за следващите поколения артисти мярата за високо художествено ниво. Съкровищницата на българското театрално и киноизкуство пази палитрата от колоритни образи, пресъздадени от Коста Цонев - от Дон Жуан, през цар Йоан Асен, неповторимия разузнавач Емил Боев, „баща ми, бояджията”, до Крал Ричард.
Макар че понякога, докато твореше, се уединяваше и ми приличаше на „един странен самотник”, зная, че Коста не беше самотен човек, защото имаше обичта и подкрепата не само на семейството, на жена си, на децата си, на внуците си, но и обичта на колегите и публиката. Коста Цонев ще остане не само в сърцата на хората, но и в историята на страната ни със заслугите си в обществения, политическия и културен живот на България. Личността му повлия на няколко поколения българи както чрез забележителните и незабравими роли в театъра и в киното, така и чрез политическата му кариера, но най-вече с винаги ясно изразената и откровена гражданска позиция.
Коста Цонев вярваше, че е нещо нормално отличията да дойдат, когато човек си върши работата. И той вършеше своята така добре, че наградите му се трупаха една след друга, достигайки престижните „Златен век” и „Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство. Като творец съм убеден обаче, че една от най-големите награди за Коста може би бе да види своя любим „Младежки театър” с препълнени от публиката салони. Коста Цонев ни оставя много красиви спомени за себе си, един от които - мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село”.
Един от епизодите на сериала „Дом за нашите деца”, в който Коста Цонев прави блестяща роля, е озаглавен: „Неизчезващите”. Смятам, че няма по-подходяща дума, която да обрисува общественика и твореца, обичания актьор, човека и приятеля Коста Цонев.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА НА КОСТА ЦОНЕВ, НАПИСАЛ ДОСТОЙНО НЕЗАБРАВИМА СТРАНИЦА В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ!
СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ!”
В такива моменти, когато България осиротява с още един блестящ талант, сякаш думите губят силата си и колкото и красиви и изпълнени с признателност да са те, не е достатъчно, за да изразим цялото преклонение пред човека и актьора Коста Цонев, а болката от загубата не намалява.
С уникалното си присъствие на сцената и на екрана Коста Цонев майсторски създаде превъплъщения, носещи за следващите поколения артисти мярата за високо художествено ниво. Съкровищницата на българското театрално и киноизкуство пази палитрата от колоритни образи, пресъздадени от Коста Цонев - от Дон Жуан, през цар Йоан Асен, неповторимия разузнавач Емил Боев, „баща ми, бояджията”, до Крал Ричард.
Макар че понякога, докато твореше, се уединяваше и ми приличаше на „един странен самотник”, зная, че Коста не беше самотен човек, защото имаше обичта и подкрепата не само на семейството, на жена си, на децата си, на внуците си, но и обичта на колегите и публиката. Коста Цонев ще остане не само в сърцата на хората, но и в историята на страната ни със заслугите си в обществения, политическия и културен живот на България. Личността му повлия на няколко поколения българи както чрез забележителните и незабравими роли в театъра и в киното, така и чрез политическата му кариера, но най-вече с винаги ясно изразената и откровена гражданска позиция.
Коста Цонев вярваше, че е нещо нормално отличията да дойдат, когато човек си върши работата. И той вършеше своята така добре, че наградите му се трупаха една след друга, достигайки престижните „Златен век” и „Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство. Като творец съм убеден обаче, че една от най-големите награди за Коста може би бе да види своя любим „Младежки театър” с препълнени от публиката салони. Коста Цонев ни оставя много красиви спомени за себе си, един от които - мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село”.
Един от епизодите на сериала „Дом за нашите деца”, в който Коста Цонев прави блестяща роля, е озаглавен: „Неизчезващите”. Смятам, че няма по-подходяща дума, която да обрисува общественика и твореца, обичания актьор, човека и приятеля Коста Цонев.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА НА КОСТА ЦОНЕВ, НАПИСАЛ ДОСТОЙНО НЕЗАБРАВИМА СТРАНИЦА В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ!
СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ!”
