252 лечебни заведения са подали молби за акредитация към момента, което представлява 15% от общия брой лечебни заведения (1722) в страната, подлежащи на акредитация. Това показва отчетът на Акредитационния съвет към Министерството на здравеопазването за 2005 г., представен на първото му заседание за 2006 г., което бе проведено днес, 17 януари.
Към момента заявления за акредитация са подали всички (32) домове за медико-социални грижи за деца. Документи са представили 36% от многопрофилните болници за активно лечение (46 болници от 127 в страната). Най-много на брой – 828, са медико-диагностичните лаборатории и самостоятелните медико-технически лаборатории, които подлежат на задължителна акредитация, но при тях е най-ниското участие към този момент в акредитацията (4%, или 37 лаборатории).
Процедурата по акредитация е завършила за 1 7 лечебни заведения. Три от тях са получили „отлична” оценка за срок от 5 години, 3 – „много добра” за срок от 4 години, 4 – „добра” за срок от три години. За 7 лечебни заведения предстои Акредитационният съвет да присъди оценка. Други 7 лечебни заведения са в процедура. С валидна акредитационна оценка, присъдена по предишната наредба, са 316 лечебни заведения.
Сред основните слабости, установени при акредитацията, са непроведени конкурси за управители на болници и началници на отделения; недобра колаборация между болничните и извънболничните лечебни заведения, както и между диагностично-консултативните и медицинските центрове с общопрактикуващите лекари. Установена е непълна използваемост на легловия фонд, неприлагане изцяло на изискванията на медицинските стандарти, неточно водене на медицинската документация и други.
Акредитацията на лечебните заведения се извършва по Наредба №18 на МЗ от 20 юни 2005 г. С нея бяха въведени нови правила, основно насочени към оценка на качеството на лечебната дейност като гаранция за защита правата на пациентите.
С наредбата се разшири обхватът на акредитацията. Освен за болниците и диагностично-консултативните центрове, тя става задължителна за медицинските, стоматологичните и медико-стоматологичните центрове, диспансерите, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и тъканните банки. Останалите лечебните заведения могат по желание да се акредитират за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти, специализанти и лекари.
Нов е принципът, че за всяка структура в различните лечебни заведения, както и по отделните видове дейности, са изведени структуроопределящи показатели, чието изпълнение осигурява необходимото добро качество на медицинските услуги. Те са задължителни и при липсата даже на един от тях се присъжда оценка „лоша” за срок от 1 г. и акредитацията не продължава по останалите показатели.
Медицинските дейности по специалности, за които има приети медицински стандарти (23 до момента),се оценяват по минимални изисквания, които са структуроопределящи и задължителни, и по допълнителни изисквания (оценъчни). За дейностите, за които няма медицински стандарт, са изработени специфични показатели.
Като срокове за подаване на заявления за откриване на процедура по акредитация в наредбата са регламентирани няколко възможности: най-късно до 6 месеца след издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност; най-късно до 1 месец преди изтичане на срока на вече присъдената акредитационна оценка; най-късно до 3 месеца след съществена промяна в предмета на дейност на лечебното заведение или разкриване на нови медицински структури в него.
