На специална церемония на 8 март /четвъртък/ от 12:00 часа в зала „Колегиум” на Министерство на културата министър Вежди Рашидов ще получи уникални културни ценности, които ще бъдат заведени във фондовете на НИМ - бронзова тракийска ризница от V-IV в. пр.Хр., римски меч и железни копия, както и изключително ценна книга на старобългарски автор.
На церемонията по предаването на заловените движими културни ценности от античността, както и на ценната старопечатна книга, са поканени директорът на НИМ Божидар Димитров, прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов, главен комисар Ангел Антонов - директор на Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР, както и главен инспектор Ангел Папалезов - началник Сектор „Културно-исторически ценности” при Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР.
С постановление на Районна прокуратура – гр. Пловдив, на министъра на културата се предоставя възможността да определи музей, в който да се съхраняват няколко изключително ценни паметници на древнотракийската култура – на първо място това е бронзова тракийска ризница, един от най-добрите екземпляри, откривани в земите на траките. Тя се състои от две части - гръдна и гръбна, запазени заедно с разширенията, образуващи своеобразна „пола”, която дава и наименованието на този вид брони – камбановидни. Отворът на шията не е изрязан, а образува висока яка, която от вътрешната част е била укрепена с железни пластини, част от които също са запазени. Върху двете части на бронята с вдлъбнат двоен кант, изключително прецизно и художествено, е означена човешка мускулатура. Вероятно предоставеният от Районна прокуратура – Пловдив, екземпляр е бил притежание на тракийски аристократ и воин и е открит в богато погребение. Освен експозиционна, ризницата има и значима научна стойност, тъй като запазените от вътрешната страна железни части и забелязаните поправки могат да послужат за точна възстановка на този тип предпазно въоръжение. Освен бронята, във фондовете на НИМ постъпват и три железни копия и железен меч от римската епоха.
В Националния исторически музей чрез Сектор „Културно-историческо наследство” при Главна дирекция „Криминална полиция” предстои да постъпи и изключително ценна старопечатна книга на старобългарски автор. Това е книгата на Теофилакт, архиепископ на България /така се е самообозначил авторът на корицата/ „Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет”. Тя е издадена в Париж през 1542 г. Теофилакт /1090-1146 г./ е назначен в зряла възраст за архиепископ на „Българската Автокефална /самоуправляваща се/ Архиепископия”. Тя е основана от император Василий ІІ през 1018 г. и включва всички епархии /църковни окръзи/ на Българската Патриаршия в Мизия и Македония, която била ликвидирана от императора след завоюването на България. За седалище бил определен град Охрид. За да бъде по-кратък титулът, архиепископите се подписвали често или с прилагателното „български”, или с „архиепископ на България”.
Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ /ок. 1084-1107/, са ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11 век. Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св.Климент Охридски, както и „Служба за светеца”. Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж. През 1524 г. са издадени, вече под негово име, Тълкуванията на Четирите евангелия от Новия завет в Базел. Следват преиздания, сред най-ранните и най-ценните от които е и изданието от 1542 г. в Париж.
След консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на НИМ.
На церемонията по предаването на заловените движими културни ценности от античността, както и на ценната старопечатна книга, са поканени директорът на НИМ Божидар Димитров, прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов, главен комисар Ангел Антонов - директор на Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР, както и главен инспектор Ангел Папалезов - началник Сектор „Културно-исторически ценности” при Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР.
С постановление на Районна прокуратура – гр. Пловдив, на министъра на културата се предоставя възможността да определи музей, в който да се съхраняват няколко изключително ценни паметници на древнотракийската култура – на първо място това е бронзова тракийска ризница, един от най-добрите екземпляри, откривани в земите на траките. Тя се състои от две части - гръдна и гръбна, запазени заедно с разширенията, образуващи своеобразна „пола”, която дава и наименованието на този вид брони – камбановидни. Отворът на шията не е изрязан, а образува висока яка, която от вътрешната част е била укрепена с железни пластини, част от които също са запазени. Върху двете части на бронята с вдлъбнат двоен кант, изключително прецизно и художествено, е означена човешка мускулатура. Вероятно предоставеният от Районна прокуратура – Пловдив, екземпляр е бил притежание на тракийски аристократ и воин и е открит в богато погребение. Освен експозиционна, ризницата има и значима научна стойност, тъй като запазените от вътрешната страна железни части и забелязаните поправки могат да послужат за точна възстановка на този тип предпазно въоръжение. Освен бронята, във фондовете на НИМ постъпват и три железни копия и железен меч от римската епоха.
В Националния исторически музей чрез Сектор „Културно-историческо наследство” при Главна дирекция „Криминална полиция” предстои да постъпи и изключително ценна старопечатна книга на старобългарски автор. Това е книгата на Теофилакт, архиепископ на България /така се е самообозначил авторът на корицата/ „Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет”. Тя е издадена в Париж през 1542 г. Теофилакт /1090-1146 г./ е назначен в зряла възраст за архиепископ на „Българската Автокефална /самоуправляваща се/ Архиепископия”. Тя е основана от император Василий ІІ през 1018 г. и включва всички епархии /църковни окръзи/ на Българската Патриаршия в Мизия и Македония, която била ликвидирана от императора след завоюването на България. За седалище бил определен град Охрид. За да бъде по-кратък титулът, архиепископите се подписвали често или с прилагателното „български”, или с „архиепископ на България”.
Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ /ок. 1084-1107/, са ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11 век. Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св.Климент Охридски, както и „Служба за светеца”. Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж. През 1524 г. са издадени, вече под негово име, Тълкуванията на Четирите евангелия от Новия завет в Базел. Следват преиздания, сред най-ранните и най-ценните от които е и изданието от 1542 г. в Париж.
След консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на НИМ.
