При изключителен интерес премина официалното откриване миналата вечер на новата експозиция „Тоталитарно изкуство” в залата на Музея на социалистическото изкуство в София, която включва знакови творби от колекциите на Националната художествена галерия и Националния исторически музей (от средата на 40-те години до средата на 50-те на ХХ век). Сред първите посетители, които разгледаха с интерес експозицията, бяха американският посланик Джеймс Уорлик, Шийла Камерър - посланик на Република Южна Африка в София, както и Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Полша у нас.
Новата експозиция представя подбор от художествен материал от пред демократичното минало - етап на т. нар. ”класически соцреализъм”, и включва произведения, които са били собственост на несъществуващи вече институции като Националния музей на революционното движение и Музея на българо-съветската дружба. Днес тези фондове са притежание на Националния исторически музей. Националната художествена галерия участва с произведения, които са знакови за изкуството на тоталитарния подпериод. Това дава възможност за представителна извадка от образци на официозното изкуство от средата на 40-те до средата на 50-те години на миналия век – период на драстично държавно администриране и налагане на естетиката на соцреализма. Подходът към художествените обекти е позитивистичен, основан на историческо самообладание и професионализъм. В настоящия прочит той е лишен както от носталгия, така и от ирония. Всички тези произведения са създавани в ситуация на държавно-партиен монопол и са образци на официалната конюнктура на своето време, те са продукт на нормативната естетика от тоталитарната епоха. Същевременно мнозина от авторите на парадното социалистическо изкуство водят паралелно творческо съществуване на необвързаност с държавния канон и идеологическата доктрина. Изкуството, което се показва, има стойност на идеологически материал, понякога и на агитационна пропаганда и е осъществено в изкуствени условия, които тезисно преподреждат, редактират, коригират и цензурират историята и действителността.
Експозицията „Тоталитарно изкуство от колекциите на НИМ и НХГ – от средата на 40-те до средата на 50-те години на ХХ век”, е втора поред след откриването на Музея на социалистическото изкуство. Уредник на експозицията е Бисера Йосифова, заместник-директор на НХГ.
„Тази изложба не е нито носталгия, нито ирония, нека хората да видят онова време”, отбеляза изкуствоведът Бисера Йосифова при официалното откриване на изложбата на тоталитарно изкуство. Тя допълни, че изложбата има и познавателен характер, тъй като в предишните десетилетия всички ние сме учили една тенденциозна история на България. По думите на Бисера Йосифова експозицията няма амбицията да каже цялата истина, тъй като е необходима дискусия – какво точно е тоталитарно. „В българското изкуство нямаме цялото това тоталитарно изкуство във вида му в Съветския съюз”, подчерта тя. Посетителите за най- дълго се спираха да разглеждат голямата картина на Дечко Узунов и колектив от художници, изобразяваща селскостопански труженици на Национална конференция на първенците от ТКЗС заедно с партийния и държавен ръководител от епохата на "култа към личността" Вълко Червенков, която е била дипломна работа в академията на негови ученици.
Сред гостите на откриването на изложбата в Музея на социалистическото изкуство бе и проф. Ивайло Мирчев, бивш председател на СБХ, а любопитният момент е, че в експозицията е включена и творба на неговия баща Никола Мирчев /1921 – 1973 г./
Новата експозиция представя подбор от художествен материал от пред демократичното минало - етап на т. нар. ”класически соцреализъм”, и включва произведения, които са били собственост на несъществуващи вече институции като Националния музей на революционното движение и Музея на българо-съветската дружба. Днес тези фондове са притежание на Националния исторически музей. Националната художествена галерия участва с произведения, които са знакови за изкуството на тоталитарния подпериод. Това дава възможност за представителна извадка от образци на официозното изкуство от средата на 40-те до средата на 50-те години на миналия век – период на драстично държавно администриране и налагане на естетиката на соцреализма. Подходът към художествените обекти е позитивистичен, основан на историческо самообладание и професионализъм. В настоящия прочит той е лишен както от носталгия, така и от ирония. Всички тези произведения са създавани в ситуация на държавно-партиен монопол и са образци на официалната конюнктура на своето време, те са продукт на нормативната естетика от тоталитарната епоха. Същевременно мнозина от авторите на парадното социалистическо изкуство водят паралелно творческо съществуване на необвързаност с държавния канон и идеологическата доктрина. Изкуството, което се показва, има стойност на идеологически материал, понякога и на агитационна пропаганда и е осъществено в изкуствени условия, които тезисно преподреждат, редактират, коригират и цензурират историята и действителността.
Експозицията „Тоталитарно изкуство от колекциите на НИМ и НХГ – от средата на 40-те до средата на 50-те години на ХХ век”, е втора поред след откриването на Музея на социалистическото изкуство. Уредник на експозицията е Бисера Йосифова, заместник-директор на НХГ.
„Тази изложба не е нито носталгия, нито ирония, нека хората да видят онова време”, отбеляза изкуствоведът Бисера Йосифова при официалното откриване на изложбата на тоталитарно изкуство. Тя допълни, че изложбата има и познавателен характер, тъй като в предишните десетилетия всички ние сме учили една тенденциозна история на България. По думите на Бисера Йосифова експозицията няма амбицията да каже цялата истина, тъй като е необходима дискусия – какво точно е тоталитарно. „В българското изкуство нямаме цялото това тоталитарно изкуство във вида му в Съветския съюз”, подчерта тя. Посетителите за най- дълго се спираха да разглеждат голямата картина на Дечко Узунов и колектив от художници, изобразяваща селскостопански труженици на Национална конференция на първенците от ТКЗС заедно с партийния и държавен ръководител от епохата на "култа към личността" Вълко Червенков, която е била дипломна работа в академията на негови ученици.
Сред гостите на откриването на изложбата в Музея на социалистическото изкуство бе и проф. Ивайло Мирчев, бивш председател на СБХ, а любопитният момент е, че в експозицията е включена и творба на неговия баща Никола Мирчев /1921 – 1973 г./
