По повод публикация в днешния брой на в. „Труд” Пресцентърът на Министерството на културата публикува пълния текст на правото си на отговор.
Неверните твърдения в статията започват още от заглавието на в. „Труд” – „Гешефт застла с ламинат двореца”. Няма никакъв гешефт, освен може би във въображението на автора на статията. Ако искаше да бъде обективен, авторът Максим Караджов щеше да напише обективната истина. А обективната истина е видима и може да се пипне с пръст.
Ламинат, а не паркет в Двореца, е положен в помещенията за администрацията, където никога не е имало царски паркет. За какъв „гешефт” говори авторът на статията и защо?! Какво е „застлало” журналистическото му око, та да не иска да види обективната истина? Считаме за откровена лъжа твърдението на автора на статията, че „ремонтът е глътнал 3,6 милиона лева, а Министерството на културата шикалкави, за да не лъсне жалката истина – пестили са от двореца, за да се усвоят „свойски” европарите.”
Цитираната в статията сума за ремонт на Двореца от 3,6 млн. лева включва ремонт за 2 399 106,14 лева, без ДДС, както и пари за управление на проекта, за одит на проекта, за строителен и авторски надзор, за ДДС. Авторът на статията можеше да прочете, при добро желание, разпределението на парите по проекта в сайта на МРРБ. Ако беше прочел обективната истина, нямаше да може да публикува такова заглавие или може би нямаше въобще да има такава статия във в. „Труд”.
Отново припомняме, че информация за сключения договор за ремонта на Националната художествена галерия, както и за всички останали договори на Министерството на културата, е качена на сайта на Агенцията за обществени поръчки и е публично достъпна за всеки, стига да иска да я прочете.
Министерство на културата не съфинансира проекта с 600 хил. лева, както е написано в статията, тъй като инвестицията е 100% безвъзмездна помощ.
На 21 май 2009 г. Министерство на културата е сключило с фирма „Екса” - Договор № РД 11-528 с Наименование: „Изготвяне на проект за Национален музей на българското изобразително изкуство-основен ремонт, преустройство и изграждане на асансьор”, за сумата от 216 750 лева, с ДДС.
По време на изпълнение на проекта фирма „Екса” е упражнявала авторски надзор по силата на Закона за устройство на територията и Закона за авторски права, като за целта е получила сумата от 32 500 лева.
Фирмата за строителен надзор „Модул Н” е получила за извършения от нея надзор по време ремонта на Двореца сумата от 86 367,83 лева, с ДДС, а не 302 309 лева, както пише в статията на в. „Труд”.
Всички проекти са с отделни бюджети. Изцяло е спазена методиката на българската асоциация на архитектите и инженерите - консултанти. Категорично са спазени и правилата на Оперативна програма „Регионално развитие”. Те също могат при желание да бъдат прочетени на интернет страницата на МРРБ.
Не отговаря на истината твърдението, че е изкъртен изцяло оригиналният дъбов паркет - 2039 кв. метра. По проект е изпълнена доставка и монтаж на фигурален паркет, по образец на оригинален, за подмяна на компрометираната настилка в залите за експозиция в размер на 1041,26 кв. м. Царският паркет, който е запазен през годините, е изциклен и лакиран.
Количеството подменен царски паркет не е изгорен или изхвърлен, а се съхранява в складови помещения в сградата на Двореца. И при желание може да се види.
Царският паркет след ремонта
Фасадата на Двореца, както и част от покрива, са ремонтирани през месец май 2009 година, затова са изключени от проекта, извършен с европейски пари, тъй като и по нашите, и по европейските изисквания, е недопустимо двойното финансиране на една и съща дейност.
Не отговаря на истината твърдението в статията, че друг проект на Министерство на културата - за „АНТИЧЕН КУЛТУРНО-КОМУНИКАЦИОНЕН КОМПЛЕКС „SERDICAE” В РЕЗЕРВАТА СЕРДИКА – СРЕДЕЦ” е изготвен от арх. Пеев. Изпълнява се проект на фирма „АБСарх”, на проектантите арх. Гълъбов, арх. Китов и арх. Андреев. Това също може да бъде прочетено на сайта на Агенцията за обществени поръчки, стига авторът на статията да е имал желание да го направи.
А за ремонта на Русенската опера и зала „Филхармония” в Русе - строителният надзор е извършен от фирма „Билдконсулт”, а не от „Модул Н”, както невярно пише в статията на „Труд”. Това може да бъде прочетено в Информационната система за управление и наблюдение на Оперативните програми, разбира се, ако авторът на статията желаеше да напише истината. За надзора на Русенската опера, фирма „Билдконсулт” е получила 23 745 лева, с ДДС.
Надзорните фирми отговарят за изпълнението на дейности по одобрени вече проекти, които са конкретни, и не могат сами да вземат решения за дейности, които не са предвидени в проекта.
На Двореца не е правен основен ремонт от десетилетия и не може с финансовия ресурс по този проект да бъде извършена всеобхватна реконструкция, модернизация и консервация. Парите са за конкретния ремонт, за достъпна среда и за енергийна ефективност и са използвани прозрачно и публично точно за тези цели.
Остава привкус, че от страниците на вестника се води някаква битка. Голямото предимство и силата на журналистическата етика е проверената информация. С цялото си уважение към вестник „Труд” сме длъжни да кажем, че рицарските битки се водят с рицари, а не с вятърни мелници. От такива статии не може да има победители и победени, а само омърсяване на средата, в която живеем.
С уважение към обективната истина и към в. „Труд”,
Министерство на културата
Неверните твърдения в статията започват още от заглавието на в. „Труд” – „Гешефт застла с ламинат двореца”. Няма никакъв гешефт, освен може би във въображението на автора на статията. Ако искаше да бъде обективен, авторът Максим Караджов щеше да напише обективната истина. А обективната истина е видима и може да се пипне с пръст.
Ламинат, а не паркет в Двореца, е положен в помещенията за администрацията, където никога не е имало царски паркет. За какъв „гешефт” говори авторът на статията и защо?! Какво е „застлало” журналистическото му око, та да не иска да види обективната истина? Считаме за откровена лъжа твърдението на автора на статията, че „ремонтът е глътнал 3,6 милиона лева, а Министерството на културата шикалкави, за да не лъсне жалката истина – пестили са от двореца, за да се усвоят „свойски” европарите.”
Цитираната в статията сума за ремонт на Двореца от 3,6 млн. лева включва ремонт за 2 399 106,14 лева, без ДДС, както и пари за управление на проекта, за одит на проекта, за строителен и авторски надзор, за ДДС. Авторът на статията можеше да прочете, при добро желание, разпределението на парите по проекта в сайта на МРРБ. Ако беше прочел обективната истина, нямаше да може да публикува такова заглавие или може би нямаше въобще да има такава статия във в. „Труд”.
Отново припомняме, че информация за сключения договор за ремонта на Националната художествена галерия, както и за всички останали договори на Министерството на културата, е качена на сайта на Агенцията за обществени поръчки и е публично достъпна за всеки, стига да иска да я прочете.
Министерство на културата не съфинансира проекта с 600 хил. лева, както е написано в статията, тъй като инвестицията е 100% безвъзмездна помощ.
На 21 май 2009 г. Министерство на културата е сключило с фирма „Екса” - Договор № РД 11-528 с Наименование: „Изготвяне на проект за Национален музей на българското изобразително изкуство-основен ремонт, преустройство и изграждане на асансьор”, за сумата от 216 750 лева, с ДДС.
По време на изпълнение на проекта фирма „Екса” е упражнявала авторски надзор по силата на Закона за устройство на територията и Закона за авторски права, като за целта е получила сумата от 32 500 лева.
Фирмата за строителен надзор „Модул Н” е получила за извършения от нея надзор по време ремонта на Двореца сумата от 86 367,83 лева, с ДДС, а не 302 309 лева, както пише в статията на в. „Труд”.
Всички проекти са с отделни бюджети. Изцяло е спазена методиката на българската асоциация на архитектите и инженерите - консултанти. Категорично са спазени и правилата на Оперативна програма „Регионално развитие”. Те също могат при желание да бъдат прочетени на интернет страницата на МРРБ.
Не отговаря на истината твърдението, че е изкъртен изцяло оригиналният дъбов паркет - 2039 кв. метра. По проект е изпълнена доставка и монтаж на фигурален паркет, по образец на оригинален, за подмяна на компрометираната настилка в залите за експозиция в размер на 1041,26 кв. м. Царският паркет, който е запазен през годините, е изциклен и лакиран.
Количеството подменен царски паркет не е изгорен или изхвърлен, а се съхранява в складови помещения в сградата на Двореца. И при желание може да се види.
Царският паркет след ремонта
Фасадата на Двореца, както и част от покрива, са ремонтирани през месец май 2009 година, затова са изключени от проекта, извършен с европейски пари, тъй като и по нашите, и по европейските изисквания, е недопустимо двойното финансиране на една и съща дейност.
Не отговаря на истината твърдението в статията, че друг проект на Министерство на културата - за „АНТИЧЕН КУЛТУРНО-КОМУНИКАЦИОНЕН КОМПЛЕКС „SERDICAE” В РЕЗЕРВАТА СЕРДИКА – СРЕДЕЦ” е изготвен от арх. Пеев. Изпълнява се проект на фирма „АБСарх”, на проектантите арх. Гълъбов, арх. Китов и арх. Андреев. Това също може да бъде прочетено на сайта на Агенцията за обществени поръчки, стига авторът на статията да е имал желание да го направи.
А за ремонта на Русенската опера и зала „Филхармония” в Русе - строителният надзор е извършен от фирма „Билдконсулт”, а не от „Модул Н”, както невярно пише в статията на „Труд”. Това може да бъде прочетено в Информационната система за управление и наблюдение на Оперативните програми, разбира се, ако авторът на статията желаеше да напише истината. За надзора на Русенската опера, фирма „Билдконсулт” е получила 23 745 лева, с ДДС.
Надзорните фирми отговарят за изпълнението на дейности по одобрени вече проекти, които са конкретни, и не могат сами да вземат решения за дейности, които не са предвидени в проекта.
На Двореца не е правен основен ремонт от десетилетия и не може с финансовия ресурс по този проект да бъде извършена всеобхватна реконструкция, модернизация и консервация. Парите са за конкретния ремонт, за достъпна среда и за енергийна ефективност и са използвани прозрачно и публично точно за тези цели.
Остава привкус, че от страниците на вестника се води някаква битка. Голямото предимство и силата на журналистическата етика е проверената информация. С цялото си уважение към вестник „Труд” сме длъжни да кажем, че рицарските битки се водят с рицари, а не с вятърни мелници. От такива статии не може да има победители и победени, а само омърсяване на средата, в която живеем.
С уважение към обективната истина и към в. „Труд”,
Министерство на културата
