Във връзка с изявления на представители на Асоциацията на българските археолози относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, Пресцентърът на Министерство на културата прави следните уточнения:
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е предложен за обществено обсъждане, което ще продължи колкото е необходимо, не е фиксиран краен срок за представяне на конкретни предложения и коментари. След като бъдат получени въпросните предложения, екипът от експерти, подготвили законопроекта, внимателно ще обсъди и вземе предвид всички целесъобразни от тях. Ясно е, че законопроектът няма да бъде внесен в парламента, преди да е направено широко обществено обсъждане по неговите текстове. На този етап, паралелно с провеждането на обществено обсъждане, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е изпратен за междуведомствено съгласуване на всички министерства и други институции, които имат отношение към него с цел да бъде изготвен окончателен проект, който отново ще бъде представен за широко обществено обсъждане, при което всички целесъобразни предложения ще бъдат включени в него, преди той да бъде внесен в парламента.
Във връзка с предвиденото в законопроекта преобразуване на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) в държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство се цели единствено осигуряването на необходимите по-добри финансови и организационни условия за по-ефективно осъществяване на неговите отговорни дейности в областта на опазване на недвижимото културно наследство, с оглед да се отговори на широкия обществен интерес за своевременно и адекватно реагиране на всички проблеми, касаещи опазването на значими за обществото обекти на недвижимото културно наследство и недвижимите културни ценности.
Също така в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство с предвидените промени в областта на археологическото наследство се предлага преразглеждане на разпоредбите относно състава и компетентността на Съвет за теренни археологически проучвания. Предвидено е в състава на съвета да бъдат включени и представители на регионалните музеи, както и експерти в областта на консервацията и реставрацията на архитектурно - строителни и археологически недвижими културни ценности.
Съветът за теренни археологически проучвания е съвещателен орган към министъра на културата и коментира и взема решения по въпроси на проучването и опазването на археологическите обекти, които са публична държавна собственост. Предложенията се разработват и внасят за решение на основание на становище на научните секции на НАИМ при БАН. В този смисъл методическото ръководство и научният аспект на проучването е осигурен в най-висока степен. Допълнителна гаранция за това дава и Научният съвет към НАИМ при БАН. Въпросът със състава на съвета е принципен по отношение на участието и възможностите ръководителят на една от организациите, участващи в извършването на теренни археологически проучвания – НАИМ при БАН, да влияе върху самите решения. С направеното предложение се цели да се ограничат възможностите за субективизъм при вземането на решения и избягване на конфликт на интереси. Това предложение създава и възможност, по компетентност, различните научни организации и структури да депозират официални становища по разглежданите въпроси.
От друга страна, министърът на културата като орган, който издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания и упражняващ правото на държавна собственост върху културни ценности, следва да получи и да разполага с цялата документация регламентирана в закона, основание за издаване на разрешението, както и с експертно становище относно финансовите и техническите възможности за трайно опазване на разкритите археологически ценности. В противен случай, поради обстоятелството, че археологическите разкопки са деструктивен метод на проучване, се обричат на „законно” унищожаване разкритите културни ценности. Отговорността за подобно състояние остава изцяло на министъра на културата. Поради тази причина държавата често е обект на критики, че не проявява достатъчно грижи за много ценни археологически обекти. Ето защо се предлага в състава на съвета да се включат и специалисти – експерти по консервация и реставрация, чиято компетентност е регламентирана в Закона за културното наследство и ЗУТ.
Всичко това дава основание, подобно на другите експертни съвети, министърът на културата, който съгласно Закона за културното наследство провежда държавната политика по опазване на културното наследство, да има възможността и съответната отговорност да определи състава на своя консултативен орган, което става по предложение на съответните органи и организации, представени в него.
Не на последно място трябва да се отбележи, че тези предложения са в духа на провежданата реформа в областта на опазването на културното наследство, децентрализацията и деконцентрацията на дейности и компетенции.
ПРЕСЦЕНТЪР НА МК
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е предложен за обществено обсъждане, което ще продължи колкото е необходимо, не е фиксиран краен срок за представяне на конкретни предложения и коментари. След като бъдат получени въпросните предложения, екипът от експерти, подготвили законопроекта, внимателно ще обсъди и вземе предвид всички целесъобразни от тях. Ясно е, че законопроектът няма да бъде внесен в парламента, преди да е направено широко обществено обсъждане по неговите текстове. На този етап, паралелно с провеждането на обществено обсъждане, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е изпратен за междуведомствено съгласуване на всички министерства и други институции, които имат отношение към него с цел да бъде изготвен окончателен проект, който отново ще бъде представен за широко обществено обсъждане, при което всички целесъобразни предложения ще бъдат включени в него, преди той да бъде внесен в парламента.
Във връзка с предвиденото в законопроекта преобразуване на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) в държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство се цели единствено осигуряването на необходимите по-добри финансови и организационни условия за по-ефективно осъществяване на неговите отговорни дейности в областта на опазване на недвижимото културно наследство, с оглед да се отговори на широкия обществен интерес за своевременно и адекватно реагиране на всички проблеми, касаещи опазването на значими за обществото обекти на недвижимото културно наследство и недвижимите културни ценности.
Също така в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство с предвидените промени в областта на археологическото наследство се предлага преразглеждане на разпоредбите относно състава и компетентността на Съвет за теренни археологически проучвания. Предвидено е в състава на съвета да бъдат включени и представители на регионалните музеи, както и експерти в областта на консервацията и реставрацията на архитектурно - строителни и археологически недвижими културни ценности.
Съветът за теренни археологически проучвания е съвещателен орган към министъра на културата и коментира и взема решения по въпроси на проучването и опазването на археологическите обекти, които са публична държавна собственост. Предложенията се разработват и внасят за решение на основание на становище на научните секции на НАИМ при БАН. В този смисъл методическото ръководство и научният аспект на проучването е осигурен в най-висока степен. Допълнителна гаранция за това дава и Научният съвет към НАИМ при БАН. Въпросът със състава на съвета е принципен по отношение на участието и възможностите ръководителят на една от организациите, участващи в извършването на теренни археологически проучвания – НАИМ при БАН, да влияе върху самите решения. С направеното предложение се цели да се ограничат възможностите за субективизъм при вземането на решения и избягване на конфликт на интереси. Това предложение създава и възможност, по компетентност, различните научни организации и структури да депозират официални становища по разглежданите въпроси.
От друга страна, министърът на културата като орган, който издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания и упражняващ правото на държавна собственост върху културни ценности, следва да получи и да разполага с цялата документация регламентирана в закона, основание за издаване на разрешението, както и с експертно становище относно финансовите и техническите възможности за трайно опазване на разкритите археологически ценности. В противен случай, поради обстоятелството, че археологическите разкопки са деструктивен метод на проучване, се обричат на „законно” унищожаване разкритите културни ценности. Отговорността за подобно състояние остава изцяло на министъра на културата. Поради тази причина държавата често е обект на критики, че не проявява достатъчно грижи за много ценни археологически обекти. Ето защо се предлага в състава на съвета да се включат и специалисти – експерти по консервация и реставрация, чиято компетентност е регламентирана в Закона за културното наследство и ЗУТ.
Всичко това дава основание, подобно на другите експертни съвети, министърът на културата, който съгласно Закона за културното наследство провежда държавната политика по опазване на културното наследство, да има възможността и съответната отговорност да определи състава на своя консултативен орган, което става по предложение на съответните органи и организации, представени в него.
Не на последно място трябва да се отбележи, че тези предложения са в духа на провежданата реформа в областта на опазването на културното наследство, децентрализацията и деконцентрацията на дейности и компетенции.
ПРЕСЦЕНТЪР НА МК
