Изявление на заместник-министъра на културата по повод направените предложения за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, които целят и превенция на опитите за налагане на личен научен и финансов интерес при извършване на теренни археологически проучвания:
В последните седмици бяха направени доста изявления от представители на археологическата колегия, в т. ч. и от доц. д-р Людмил Вагалински – директор на НАИМ при БАН и председател на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата, по повод внесения Проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Дискусията е отворена и аз се включвам в нея, за да изразя аргументите за внесените промени:
Направените предложения са свързани със задачите, които изпълнява Министерството на културата във връзка с опазването на културното наследство на страната и на археологическите културни ценности. Тези ангажименти предполагат сериозни отговорности и предизвикват голям обществен интерес. Отговорностите са свързани и със задълженията на държавата към международните договори в тази област, по които България е страна. Така например Международните принципи за археологически разкопки, приети от ЮНЕСКО през 1956 г., препоръчват Разрешението за разкопки да определя задълженията на разкопвача по време и при приключване на работата си и по- специално за охрана, поддръжка и реставрация на обекта заедно с опазването на обекти и непокрити паметници. ВЕНЕЦИАНСКАТА ХАРТА /Международна харта за консервация и реставрация на паметниците на културата и забележителните места – ИКОМОС/ доразвива това изискване и в частта „Разкопки“ в чл.15. казва: „...Руините трябва да бъдат запазени и трябва да бъдат осигурени необходимите мерки за консервация и постоянна защита на архитектурните елементи...“ Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство дефинира тази цел по следния начин: „…да се опази археологическото наследство като източник за европейската колективна памет ...“
За съжаление, практиката през последните години показа, че Законът за културното наследство не може да осигури изпълнението на тези общоприети международни стандарти и защитата на обществения интерес в няколко основни посоки – финансиране, гарантиране на прозрачност и конкурентна среда, осигуряване на необходимата екипност на работата, освобождаване от несвойствени функции на висококвалифицираните хабилитирани лица.
Ето защо съм убеден, че държавната политика за опазване на археологическите ценности може да се реализира само чрез разширяване компетенциите на участниците в процеса на опазване и проучване и насочване на дейности и отговорности към регионите. Вярвам, че по този начин ще се преодолеят допуснатите пропуски и ще се ограничи хипотезата за конфликт на интереси при издаване на Разрешенията за теренни археологически проучвания.
Направените предложения целят и превенция на опити за налагане на личен научен и финансов интерес при извършване на теренни археологически проучвания.
Тук е мястото да се отбележи, че тези предложения са направени след задълбочен експертен анализ на прилагането на закона и допуснатите нарушения, настъпилите промени в нормативната уредба, установената практика и проявения професионален, институционален, инвестиционен и обществен интерес по темата.
Експертният екип на Министерството, съставен от квалифицирани професионалисти с богат опит и високо професионално и обществено признание в областта на опазването на културното наследство, разграничи проблемите и своевременно предложи необходимите решения. Мисля, че именно тази точна преценка и ограничаването на личния интерес предизвиква тази болезнена реакция, продиктувана от желанието да се запази статуквото. А статуквото сега представлява силна концентрация и централизация на ангажименти и административни компетенции в един научен институт (НАИМ към БАН).
Доц. Вагалински разделя археолозите на „послушни и евтини” и други. Считам това за недопустимо. Направеното от него разделение говори за пристрастност и субективизъм при издаването на разрешения за теренни проучвания.
В момента при формирането на сметките за теренни проучвания е нарушено съотношението между средствата за разкопки и парите за консервация и реставрация. В момента теренната консервация се извършва формално, без участието на компетентни специалисти. Характерен пример е прословутото масово покриване на приключилите разкопки с полиетиленово платно и толкова.
Един от най-дискутираните текстове е предложението за избор на изпълнител за теренните проучвания при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Основната цел е осигуряване на прозрачност и конкурентна среда с цел постигане на максимална ефективност при разходването на публичните средства на българския и европейския данъкоплатец. Такова е становището и на Агенцията за обществени поръчки. От друга страна се дава възможност да се отдели научната дейност от неприсъщите дейности (закупуване на инструменти, наемане на общи работници, земекопна техника, транспорт, осигуряване на фургони и др.), а научните ръководители да използват цялото си време и енергия за научна работа. Така ще се избегнат ред парадокси, като например това Научният съвет на НАИМ при БАН да взема решение за заплащане на наем на личните автомобили на научните ръководители в размер на 32 лева на ден, да предлага наем на строителен фургон от 400 лева месечно и т.н. Тук е необходимо да се уточни, че няма регламентирани цени от Министерството на културата, а има само изготвена методика за определяне на рамката за ценообразуване. Проблемът идва от това, че често тази методика не се използва коректно. При едно открито състезание и този проблем ще се преодолее.
Друга сериозна тема е дискусията за състава и работата на Съвета за теренни проучвания. От приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. това е орган към министъра на културата. Предложеният състав на съвета се състои от 15 души. От тях 11 са археолози, от които 8 са хабилитирани. Останалите са двама специалисти по консервация и реставрация и двама представители на Министерството – един на инспектората, който има законово задължение да контролира теренните проучвания, и един експерт от дирекцията, която възлага теренните проучвания, финансирани от бюджета на Министерството. Още веднъж ще посоча, че това са хора с голям професионален опит. В състава не се предвижда участието на филолози и етнографи, а участието на архитекти, реставратори и инженери е абсолютно необходимо, както вече беше изяснено.
Не на последно място трябва да се имат предвид и проявилите се през последните години ред пропуски в работата на съвета, които затрудниха изпълнението на задачите на Министерството на културата в тази област. Така например Правилникът за дейността на Съвета за теренни проучвания беше приет през м. март 2012 г., а неофициално копие от него е изпратено в Министерството едва на 15.08.2012 г. – повече от три месеца след като съветът е приключил своята работа. От м. януари до м. август 2012 г. от Министерството на културата са издадени 176 разрешения за редовни археологически проучвания, като необходимата съпътстваща документация беше представена от председателя на Съвет за теренни проучвания с огромно закъснение едва на 15.08.2012 г.
Подобна е ситуацията с издадените от Председателя на Съвета за теренни проучвания 146 разрешения за спасителни археологически проучвания, като и до този момент не е предоставена в министерството необходимата информация и документация за тяхното издаване. А законът казва, че това става в 7 - дневен срок. Установени са разрешения, подписани от трети лица, като е въведена длъжността „и.д.председател” без нормативно основание за това. Законът определя директора на НАИМ към БАН за Председател на Съвета за теренни проучвания и не предвижда възможност за негов заместник, както и възможност той да делегира тези си права. За „и.д.председатели” доц. Вагалински е определял други служители на НАИМ към БАН, вкл. и служители на други институти.
Точно тези обстоятелства наложиха направените предложения за промяна в режима за издаване на разрешенията, за да е прецизна координацията и да е стриктен контролът върху цялостната дейност на проучването и опазването. Процедурата няма да стане по-тромава, но Министерството ще може да наблюдава какво се прави с държавната собственост, която всъщност е собственост на цялото общество.
В заключение бих желал да кажа, че проучването и опазването на археологическите ценности е цялостен процес, в който участват различни специалисти. Както в закона е предвидено участието на археолозите на всички нива на проектиране, така е необходимо да се осигури и участието на компетентните специалисти по опазване още в самото начало на разкриване на обекта. В това отношение с подзаконовите актове ще се прецизират и детайлизират основните положения в направените предложения. Всеки опит да се сепарират отделни аспекти от целостта този процес е във вреда на наследството. Тези опити, осъзнато или не, изявяват личен или групов интерес, но във всички случаи не са в интерес на обществото.
В последните седмици бяха направени доста изявления от представители на археологическата колегия, в т. ч. и от доц. д-р Людмил Вагалински – директор на НАИМ при БАН и председател на Съвета за теренни проучвания към министъра на културата, по повод внесения Проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Дискусията е отворена и аз се включвам в нея, за да изразя аргументите за внесените промени:
Направените предложения са свързани със задачите, които изпълнява Министерството на културата във връзка с опазването на културното наследство на страната и на археологическите културни ценности. Тези ангажименти предполагат сериозни отговорности и предизвикват голям обществен интерес. Отговорностите са свързани и със задълженията на държавата към международните договори в тази област, по които България е страна. Така например Международните принципи за археологически разкопки, приети от ЮНЕСКО през 1956 г., препоръчват Разрешението за разкопки да определя задълженията на разкопвача по време и при приключване на работата си и по- специално за охрана, поддръжка и реставрация на обекта заедно с опазването на обекти и непокрити паметници. ВЕНЕЦИАНСКАТА ХАРТА /Международна харта за консервация и реставрация на паметниците на културата и забележителните места – ИКОМОС/ доразвива това изискване и в частта „Разкопки“ в чл.15. казва: „...Руините трябва да бъдат запазени и трябва да бъдат осигурени необходимите мерки за консервация и постоянна защита на архитектурните елементи...“ Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство дефинира тази цел по следния начин: „…да се опази археологическото наследство като източник за европейската колективна памет ...“
За съжаление, практиката през последните години показа, че Законът за културното наследство не може да осигури изпълнението на тези общоприети международни стандарти и защитата на обществения интерес в няколко основни посоки – финансиране, гарантиране на прозрачност и конкурентна среда, осигуряване на необходимата екипност на работата, освобождаване от несвойствени функции на висококвалифицираните хабилитирани лица.
Ето защо съм убеден, че държавната политика за опазване на археологическите ценности може да се реализира само чрез разширяване компетенциите на участниците в процеса на опазване и проучване и насочване на дейности и отговорности към регионите. Вярвам, че по този начин ще се преодолеят допуснатите пропуски и ще се ограничи хипотезата за конфликт на интереси при издаване на Разрешенията за теренни археологически проучвания.
Направените предложения целят и превенция на опити за налагане на личен научен и финансов интерес при извършване на теренни археологически проучвания.
Тук е мястото да се отбележи, че тези предложения са направени след задълбочен експертен анализ на прилагането на закона и допуснатите нарушения, настъпилите промени в нормативната уредба, установената практика и проявения професионален, институционален, инвестиционен и обществен интерес по темата.
Експертният екип на Министерството, съставен от квалифицирани професионалисти с богат опит и високо професионално и обществено признание в областта на опазването на културното наследство, разграничи проблемите и своевременно предложи необходимите решения. Мисля, че именно тази точна преценка и ограничаването на личния интерес предизвиква тази болезнена реакция, продиктувана от желанието да се запази статуквото. А статуквото сега представлява силна концентрация и централизация на ангажименти и административни компетенции в един научен институт (НАИМ към БАН).
Доц. Вагалински разделя археолозите на „послушни и евтини” и други. Считам това за недопустимо. Направеното от него разделение говори за пристрастност и субективизъм при издаването на разрешения за теренни проучвания.
В момента при формирането на сметките за теренни проучвания е нарушено съотношението между средствата за разкопки и парите за консервация и реставрация. В момента теренната консервация се извършва формално, без участието на компетентни специалисти. Характерен пример е прословутото масово покриване на приключилите разкопки с полиетиленово платно и толкова.
Един от най-дискутираните текстове е предложението за избор на изпълнител за теренните проучвания при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Основната цел е осигуряване на прозрачност и конкурентна среда с цел постигане на максимална ефективност при разходването на публичните средства на българския и европейския данъкоплатец. Такова е становището и на Агенцията за обществени поръчки. От друга страна се дава възможност да се отдели научната дейност от неприсъщите дейности (закупуване на инструменти, наемане на общи работници, земекопна техника, транспорт, осигуряване на фургони и др.), а научните ръководители да използват цялото си време и енергия за научна работа. Така ще се избегнат ред парадокси, като например това Научният съвет на НАИМ при БАН да взема решение за заплащане на наем на личните автомобили на научните ръководители в размер на 32 лева на ден, да предлага наем на строителен фургон от 400 лева месечно и т.н. Тук е необходимо да се уточни, че няма регламентирани цени от Министерството на културата, а има само изготвена методика за определяне на рамката за ценообразуване. Проблемът идва от това, че често тази методика не се използва коректно. При едно открито състезание и този проблем ще се преодолее.
Друга сериозна тема е дискусията за състава и работата на Съвета за теренни проучвания. От приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. това е орган към министъра на културата. Предложеният състав на съвета се състои от 15 души. От тях 11 са археолози, от които 8 са хабилитирани. Останалите са двама специалисти по консервация и реставрация и двама представители на Министерството – един на инспектората, който има законово задължение да контролира теренните проучвания, и един експерт от дирекцията, която възлага теренните проучвания, финансирани от бюджета на Министерството. Още веднъж ще посоча, че това са хора с голям професионален опит. В състава не се предвижда участието на филолози и етнографи, а участието на архитекти, реставратори и инженери е абсолютно необходимо, както вече беше изяснено.
Не на последно място трябва да се имат предвид и проявилите се през последните години ред пропуски в работата на съвета, които затрудниха изпълнението на задачите на Министерството на културата в тази област. Така например Правилникът за дейността на Съвета за теренни проучвания беше приет през м. март 2012 г., а неофициално копие от него е изпратено в Министерството едва на 15.08.2012 г. – повече от три месеца след като съветът е приключил своята работа. От м. януари до м. август 2012 г. от Министерството на културата са издадени 176 разрешения за редовни археологически проучвания, като необходимата съпътстваща документация беше представена от председателя на Съвет за теренни проучвания с огромно закъснение едва на 15.08.2012 г.
Подобна е ситуацията с издадените от Председателя на Съвета за теренни проучвания 146 разрешения за спасителни археологически проучвания, като и до този момент не е предоставена в министерството необходимата информация и документация за тяхното издаване. А законът казва, че това става в 7 - дневен срок. Установени са разрешения, подписани от трети лица, като е въведена длъжността „и.д.председател” без нормативно основание за това. Законът определя директора на НАИМ към БАН за Председател на Съвета за теренни проучвания и не предвижда възможност за негов заместник, както и възможност той да делегира тези си права. За „и.д.председатели” доц. Вагалински е определял други служители на НАИМ към БАН, вкл. и служители на други институти.
Точно тези обстоятелства наложиха направените предложения за промяна в режима за издаване на разрешенията, за да е прецизна координацията и да е стриктен контролът върху цялостната дейност на проучването и опазването. Процедурата няма да стане по-тромава, но Министерството ще може да наблюдава какво се прави с държавната собственост, която всъщност е собственост на цялото общество.
В заключение бих желал да кажа, че проучването и опазването на археологическите ценности е цялостен процес, в който участват различни специалисти. Както в закона е предвидено участието на археолозите на всички нива на проектиране, така е необходимо да се осигури и участието на компетентните специалисти по опазване още в самото начало на разкриване на обекта. В това отношение с подзаконовите актове ще се прецизират и детайлизират основните положения в направените предложения. Всеки опит да се сепарират отделни аспекти от целостта този процес е във вреда на наследството. Тези опити, осъзнато или не, изявяват личен или групов интерес, но във всички случаи не са в интерес на обществото.
Арх. Георги Стоев
Заместник-министър на културата
Заместник-министър на културата
