Министърът на културата Вежди Рашидов взе участие в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз „Образование, младеж, култура и спорт”.
Министър Вежди Рашидов направи изказване на заседанието на Съвета и по темата за управление на културата, като акцентира на бурното развитие на един цял отрасъл – културните и творчески индустрии, които дават и своя немалък принос в утвърждаване на иновации и нови професии за много хора, особено сред по-младите, като допринасят съществено и за икономическия растеж на България.
По-рано днес министър Рашидов имаше отделна среща в Брюксел и с министъра на културата и комуникациите на Франция г-жа Орели Филипети, която също участва в заседанието на министрите на културата и аудиовизията от ЕС, както и с еврокомисар Кристалина Георгиева.
Пълното изказване на министър Рашидов вижте по-долу:
По-рано днес министър Рашидов имаше отделна среща в Брюксел и с министъра на културата и комуникациите на Франция г-жа Орели Филипети, която също участва в заседанието на министрите на културата и аудиовизията от ЕС, както и с еврокомисар Кристалина Георгиева.
Пълното изказване на министър Рашидов вижте по-долу:
Изказване по т. 11
Управление на културата
Приемане на заключения на Съвета
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на Европейската комисия,
Уважаеми министри,
Управление на културата
Приемане на заключения на Съвета
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на Европейската комисия,
Уважаеми министри,
Преди всичко бих искал да поздравя Кипърското председателство за насочване на вниманието ни към поредица от важни теми, залегнали в този документ. Многократно сме подчертавали ролята на културата за интелигентен, устойчив и приобщаваш растеж, в съответствие със заключенията на Съвета относно приноса на културата за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Но какво сме направили в действителност, за да бъде културата в центъра на политическото внимание, а не само в периферията му.
Улисани в ежедневието на прехода и търсейки изход от тежката икономическа и финансова криза, ние като че ли не забелязвахме бурното развитие на един цял отрасъл – културните и творчески индустрии. Освен, че те все повече заемат своето място в нашия живот, те дават и своя принос в утвърждаване на иновации и нови професии за много хора, особено сред по-младите, допринасят съществено за икономическия растеж на България. Тези явления не могат да не бъдат забелязани, анализирани и използвани в политиките на държавата и местните власти.
През декември 2011 г. в България се постави началото на създаване на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм с участието на над 30 граждански и творчески организации и с над 150 участници от публичните институции и гражданският сектор. Ясно бе отчетен хоризонталния характер на културата и взаимодействието й с други области в икономиката.
По същество, тази уникална структура на изготвянето на стратегията позволи отварянето на нова страница в българската културна политика.
Няма нужда да ви убеждавам, че във време на криза културата е не само „духовна храна”, а сериозен фактор за възстановяване икономическия статус на обществото. Икономическата криза постави българската икономика пред редица изпитания – съкращаване на публичните ресурси, увеличаване на безработицата и намаляване на заетите и разкриване на нови работни места, намаляване на икономическия растеж. Но резултатите относно икономическия принос на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм поднесоха приятна изненада. От 36 икономически сектора в българската икономика културата заема осмо място по добавена стойност и се нарежда пред традиционно приоритетни сектори за българската икономика.
За периода 2008 - 2010 г. – годините на същинска икономическа криза - културата реализира постоянна положителна динамика и растеж на един от най-важните икономически индикатори както на европейско, така и на национално ниво - увеличаване на заетостта и разкриване на нови работни места. Заетите в областта на културата са 3,6% от всички заети в българската икономика. Икономическият принос на сектора е между 3,8 - 4%, като сред водещите двигатели на увеличаване на добавена стойност в икономиката са културното наследство и филмовата индустрия, което безспорно говори за един сериозен растеж в национален мащаб. През последните години сме свидетели на положителна динамика и устойчиво развитие на филмовата индустрия, своеобразната „Нова вълна” на българското кино е свързана и с постоянна динамика на икономически растеж, преки чуждестранни инвестиции, нарастване на заетите и организациите.
Статистическата рамка в областта на културата е важен елемент от нашите усилия за провеждането на съвременна културна политика. Ето защо подкрепяме усилията на европейско и национално ниво да продължат и да надграждат извършеното до момента, с оглед постигане на устойчивост.
Смятам, че данните за постигнатия икономически принос на културата поставят предизвикателство пред всички нас – участниците във формирането на европейските културни политики – да се преборим с икономическия и фискален консерватизъм и да съумеем да изведем култура като стратегически приоритет на икономиката и националните и европейски политики, като един от новите двигатели за икономически растеж и благоденствие на нашите граждани.
Позволете ми накрая да ви разкажа как премина наскоро еднодневното посещение на Председателя на Европейската комисия г-н Жозе Мануел Барозу в България: бяхме изключително доволни да чуем неговата добра оценка за усвояване от страната ни на средства от европейските фондове за инфраструктурни проекти в областта на културата. Ако проследим неговата програма в София, то тя включваше посещение на нови археологически открития с уникален характер в центъра на столицата с площ от 19 000 кв.м., посещение на най-големия некропол в църквата „Св. София”, Националната художествена галерия, всички обекти, обновени с европейски средства. Основателно си задаваме въпроса: защо само културни обекти бяха включени в неговата програма?
Това красноречиво показва, че културата е онова огледало на всяка нация, в което се оглежда. Време е да си дадем сметка, че в периоди на криза духът е този феномен, който ще мотивира човешкия ресурс за излизане от нея и за преминаване към растеж във всички области на живота.
Улисани в ежедневието на прехода и търсейки изход от тежката икономическа и финансова криза, ние като че ли не забелязвахме бурното развитие на един цял отрасъл – културните и творчески индустрии. Освен, че те все повече заемат своето място в нашия живот, те дават и своя принос в утвърждаване на иновации и нови професии за много хора, особено сред по-младите, допринасят съществено за икономическия растеж на България. Тези явления не могат да не бъдат забелязани, анализирани и използвани в политиките на държавата и местните власти.
През декември 2011 г. в България се постави началото на създаване на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм с участието на над 30 граждански и творчески организации и с над 150 участници от публичните институции и гражданският сектор. Ясно бе отчетен хоризонталния характер на културата и взаимодействието й с други области в икономиката.
По същество, тази уникална структура на изготвянето на стратегията позволи отварянето на нова страница в българската културна политика.
Няма нужда да ви убеждавам, че във време на криза културата е не само „духовна храна”, а сериозен фактор за възстановяване икономическия статус на обществото. Икономическата криза постави българската икономика пред редица изпитания – съкращаване на публичните ресурси, увеличаване на безработицата и намаляване на заетите и разкриване на нови работни места, намаляване на икономическия растеж. Но резултатите относно икономическия принос на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм поднесоха приятна изненада. От 36 икономически сектора в българската икономика културата заема осмо място по добавена стойност и се нарежда пред традиционно приоритетни сектори за българската икономика.
За периода 2008 - 2010 г. – годините на същинска икономическа криза - културата реализира постоянна положителна динамика и растеж на един от най-важните икономически индикатори както на европейско, така и на национално ниво - увеличаване на заетостта и разкриване на нови работни места. Заетите в областта на културата са 3,6% от всички заети в българската икономика. Икономическият принос на сектора е между 3,8 - 4%, като сред водещите двигатели на увеличаване на добавена стойност в икономиката са културното наследство и филмовата индустрия, което безспорно говори за един сериозен растеж в национален мащаб. През последните години сме свидетели на положителна динамика и устойчиво развитие на филмовата индустрия, своеобразната „Нова вълна” на българското кино е свързана и с постоянна динамика на икономически растеж, преки чуждестранни инвестиции, нарастване на заетите и организациите.
Статистическата рамка в областта на културата е важен елемент от нашите усилия за провеждането на съвременна културна политика. Ето защо подкрепяме усилията на европейско и национално ниво да продължат и да надграждат извършеното до момента, с оглед постигане на устойчивост.
Смятам, че данните за постигнатия икономически принос на културата поставят предизвикателство пред всички нас – участниците във формирането на европейските културни политики – да се преборим с икономическия и фискален консерватизъм и да съумеем да изведем култура като стратегически приоритет на икономиката и националните и европейски политики, като един от новите двигатели за икономически растеж и благоденствие на нашите граждани.
Позволете ми накрая да ви разкажа как премина наскоро еднодневното посещение на Председателя на Европейската комисия г-н Жозе Мануел Барозу в България: бяхме изключително доволни да чуем неговата добра оценка за усвояване от страната ни на средства от европейските фондове за инфраструктурни проекти в областта на културата. Ако проследим неговата програма в София, то тя включваше посещение на нови археологически открития с уникален характер в центъра на столицата с площ от 19 000 кв.м., посещение на най-големия некропол в църквата „Св. София”, Националната художествена галерия, всички обекти, обновени с европейски средства. Основателно си задаваме въпроса: защо само културни обекти бяха включени в неговата програма?
Това красноречиво показва, че културата е онова огледало на всяка нация, в което се оглежда. Време е да си дадем сметка, че в периоди на криза духът е този феномен, който ще мотивира човешкия ресурс за излизане от нея и за преминаване към растеж във всички области на живота.
Благодаря за вниманието.
