Министърът на културата в оставка Вежди Рашидов изказа съболезнованията си към близките и приятелите на Янко Димов по повод неговата кончина.
В съболезнованието на Вежди Рашидов се казва:
„Тъгувам заедно с Вас от загубата на големия български учител, журналист, драматург, редактор, писател, един от най-талантливите съвременни наши поети – Янко Димов.
Бате Янко, както го наричаха всички, които обичаха него и творчеството му, не бе многословен, когато трябваше да говори официално пред голяма публика, но за сметка на това щом останеше насаме с белия лист, думите започваха да се подреждат и по най-непринудения начин да въвеждат публиката в неговия богат и дълголетен поетичен свят.
Освен прекрасен лирично-драматичен поет, бате Янко бе човек и поет с характер, което значи преди всичко неудобен човек и творец. Приятелите казваха, че попрегърбеният не от тежестта на годините, а на времето, тревогата и дарбата бате Янко, е истински поетичен великан и аз съм убеден, че годините занапред ще преутвърждават това.
В едно свое стихотворение бате Янко пише следното:
В съболезнованието на Вежди Рашидов се казва:
„Тъгувам заедно с Вас от загубата на големия български учител, журналист, драматург, редактор, писател, един от най-талантливите съвременни наши поети – Янко Димов.
Бате Янко, както го наричаха всички, които обичаха него и творчеството му, не бе многословен, когато трябваше да говори официално пред голяма публика, но за сметка на това щом останеше насаме с белия лист, думите започваха да се подреждат и по най-непринудения начин да въвеждат публиката в неговия богат и дълголетен поетичен свят.
Освен прекрасен лирично-драматичен поет, бате Янко бе човек и поет с характер, което значи преди всичко неудобен човек и творец. Приятелите казваха, че попрегърбеният не от тежестта на годините, а на времето, тревогата и дарбата бате Янко, е истински поетичен великан и аз съм убеден, че годините занапред ще преутвърждават това.
В едно свое стихотворение бате Янко пише следното:
„Аз
надживял и успех, и обида - ще крача
все към залеза тих, без да мисля това:
светлина в светлината ли,
здрач ли във здрача
ще съм вече,
когато ме скрива трева.”
надживял и успех, и обида - ще крача
все към залеза тих, без да мисля това:
светлина в светлината ли,
здрач ли във здрача
ще съм вече,
когато ме скрива трева.”
Убеден съм, че засега от нас се скрива единствено добре познатата на литературна България крехка физическа фигура на Янко Димов, но Духът му ще продължи да следва и върви по билото на многовековната ни поетическа традиция, за да се среща отново и отново с поетите на бъдещите векове. Поклон пред вечната му памет!”
