Министърът на културата Владимир Пенев изказа съболезнованията си на семейството и близките на легендарния български китарист Петър Гюзелев по повод неговата кончина.
В съболезнованието на министър Пенев се казва:
„Напусна ни един легендарен артист, чийто творчески и житейски път утвърди мястото му сред личностите с изключителен принос за развитието на съвременното българско музикално изкуство. Скърбя заедно с Вас от загубата на един силен и борбен творец, човек с много таланти, със силна гражданска ангажираност, с непреодолим стремеж към свободата, с невероятен положителен поглед към живота, истински рокаджия, без когото „Щурците” нямаше как да се превърнат в легендарната група, вдъхновила и „отгледала” поколения меломани – Петър Гюзелев.
От музиката до дейността му като общественик Петър Гюзелев правеше всичко с много хъс и с вярата, че най-важното в човешкия живот е смирението. До последния си дъх той пишеше нови песни, подготвяше два нови албума, не мислеше за болестта, а за това какво послание отправя към хората с творчеството си. А посланието му бе простичко - да помагаме на нуждаещите се, да проявяваме повече човечност, да милеем за културата...
Освен с множеството популярни песни на „Щурците” като „Дай ми малко нежност”, „Сватбен ден”, „Когато си отива любовта”, „Неизживените неща”, „Светлият век”, „Кой съм” и „Кралят рок” Петър Гюзелев остава в музикалната история и с групата си „Стари муцуни”, която основава и в която той свири на китара, вокалист е Георги Минчев, барабанист - Георги Марков от „Щурците”, а китарите са в ръцете на Иван Лечев и Ивайло Крайчовски от „ФСБ”.
За заслугите си в областта на културата и изкуството през 2010 г. Петър Гюзелев получи орден първа степен „Св. св. Кирил и Методий”, има и редица престижни награди, но истинското признание идва от многобройните меломани, които се кълнат, че „китарата на Пеци е една от най-добрите и то не само в България”. Едва ли има истински българин, който да не пази сантиментален спомен от поне една песен на Петър Гюзелев. Затова и неговата звезда ще продължава да грее и да ни припомня от небето, че мисията на музиката е да ни прави по-отговорни, по-искрени и по-добри.
Поклон пред светлата му памет !”.
Със съдействието на Министерството на културата вечният дом на Петър Гюзелев ще бъде в Алеята на творците на Централните софийски гробища.
В съболезнованието на министър Пенев се казва:
„Напусна ни един легендарен артист, чийто творчески и житейски път утвърди мястото му сред личностите с изключителен принос за развитието на съвременното българско музикално изкуство. Скърбя заедно с Вас от загубата на един силен и борбен творец, човек с много таланти, със силна гражданска ангажираност, с непреодолим стремеж към свободата, с невероятен положителен поглед към живота, истински рокаджия, без когото „Щурците” нямаше как да се превърнат в легендарната група, вдъхновила и „отгледала” поколения меломани – Петър Гюзелев.
От музиката до дейността му като общественик Петър Гюзелев правеше всичко с много хъс и с вярата, че най-важното в човешкия живот е смирението. До последния си дъх той пишеше нови песни, подготвяше два нови албума, не мислеше за болестта, а за това какво послание отправя към хората с творчеството си. А посланието му бе простичко - да помагаме на нуждаещите се, да проявяваме повече човечност, да милеем за културата...
Освен с множеството популярни песни на „Щурците” като „Дай ми малко нежност”, „Сватбен ден”, „Когато си отива любовта”, „Неизживените неща”, „Светлият век”, „Кой съм” и „Кралят рок” Петър Гюзелев остава в музикалната история и с групата си „Стари муцуни”, която основава и в която той свири на китара, вокалист е Георги Минчев, барабанист - Георги Марков от „Щурците”, а китарите са в ръцете на Иван Лечев и Ивайло Крайчовски от „ФСБ”.
За заслугите си в областта на културата и изкуството през 2010 г. Петър Гюзелев получи орден първа степен „Св. св. Кирил и Методий”, има и редица престижни награди, но истинското признание идва от многобройните меломани, които се кълнат, че „китарата на Пеци е една от най-добрите и то не само в България”. Едва ли има истински българин, който да не пази сантиментален спомен от поне една песен на Петър Гюзелев. Затова и неговата звезда ще продължава да грее и да ни припомня от небето, че мисията на музиката е да ни прави по-отговорни, по-искрени и по-добри.
Поклон пред светлата му памет !”.
Със съдействието на Министерството на културата вечният дом на Петър Гюзелев ще бъде в Алеята на творците на Централните софийски гробища.
