С конференция на тема «Космосът, наречен Вагнер, и ние» Българската академия на науките и Софийската опера и балет поставиха началото на честването у нас на 200-годишнината от рождението на немския композитор Рихард Вагнер.
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов откриха форума с изказвания в Големия салон на Академията. Те говориха за значението на Вагнер в историята на музиката и за неговото оперно наследство. Акад. Карталов разказа и за работата по поставянето за първи път у нас и на Балканите на «Пръстенът на нибелунга». В програмата на конференцията бяха включени видео фрагменти от първите три впечатляващи продукции на сцената на първия ни оперен театър от тетралогията, както и откъси от филми, посветени на Вагнер.
Проф. Мила Сантова, заместник-министър на културата, отбеляза значимостта на Вагнеровите празници за културното израстване на нацията ни. Тя посочи, че това събитие много ясно показва връзките между науката и културата и допълни, че решението да се открият тържествата по повод годишнината на Вагнер именно в БАН е изключително показателно.
Учени от БАН и изследователи на живота и творчеството на Рихард Вагнер представиха философската и историческата значимост на тетралогията на великия немски композитор и теоретик. Бяха направени презентации от д-р Димитър Димчев от Антропософското общество в България – «Планетарни аспекти в оперните драми на Вагнер», от чл.- кор. Неделчо Милев – «Парадоксите на Вагнер», от доц. Венцислав Димов «Вагнеровото творчество в медиен контекст», от киноведа Димитър Бърдарски от Софийската опера и балет – «Вагнер в киното». На германската певица Марта Чипева и съдбата на българското й семейство бе посветено изследването на доц. Василка Танкова «За една любовна история, която донася «Пръстенът на нибелунга» в музикалния живот на българите през Първата световна война».
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова изпрати поздравителен адрес към участниците в конференцията. „Засвидетелствам своята признателност за миговете на обща работа, защото в лицето на Софийската опера и балет и на БАН Столична община среща едни достойни колеги и партньори, които със своите високи критерии допринасят да се състоят много съвместни прояви от научния и празничен календар на София”, се казва в получения адрес.
След края на конференцията в градинката пред «Кристал» в присъствието на част от изпълнителите от тетралогията на Вагнер бе открита фотоизложбата «Пръстенът на нибелунга». Тя включва десетки фотоси от изпълненията на оперите «Рейнско злато», «Валкюра» и «Зигфрид» на Софийската опера и балет през 2010-2012 през погледа на фотографа Виктор Викторов. Включени са и работни моменти от подготовката за премиерата на последната – четвърта част от тетралогията, «Залезът на боговете». Нейната премиера ще се състои на 22 май, рождения ден на Рихард Вагнер.
За първи път у нас и на Балканите през юни Софийската опера и балет ще представи тетралогията на Вагнер «Пръстенът на нибелунга». В четири вечери - на 22, 23, 26 и 29 юни, ще бъдат изпълнени оперите «Рейнско злато», «Валкюра», «Зигфрид» и «Залезът на боговете». Продуцент и режисьор на тетралогията е Пламен Карталов, диригенти са Ерих Вехтер и Велизар Генчев, художник е Николай Панайотов.
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов откриха форума с изказвания в Големия салон на Академията. Те говориха за значението на Вагнер в историята на музиката и за неговото оперно наследство. Акад. Карталов разказа и за работата по поставянето за първи път у нас и на Балканите на «Пръстенът на нибелунга». В програмата на конференцията бяха включени видео фрагменти от първите три впечатляващи продукции на сцената на първия ни оперен театър от тетралогията, както и откъси от филми, посветени на Вагнер.
Проф. Мила Сантова, заместник-министър на културата, отбеляза значимостта на Вагнеровите празници за културното израстване на нацията ни. Тя посочи, че това събитие много ясно показва връзките между науката и културата и допълни, че решението да се открият тържествата по повод годишнината на Вагнер именно в БАН е изключително показателно.
Учени от БАН и изследователи на живота и творчеството на Рихард Вагнер представиха философската и историческата значимост на тетралогията на великия немски композитор и теоретик. Бяха направени презентации от д-р Димитър Димчев от Антропософското общество в България – «Планетарни аспекти в оперните драми на Вагнер», от чл.- кор. Неделчо Милев – «Парадоксите на Вагнер», от доц. Венцислав Димов «Вагнеровото творчество в медиен контекст», от киноведа Димитър Бърдарски от Софийската опера и балет – «Вагнер в киното». На германската певица Марта Чипева и съдбата на българското й семейство бе посветено изследването на доц. Василка Танкова «За една любовна история, която донася «Пръстенът на нибелунга» в музикалния живот на българите през Първата световна война».
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова изпрати поздравителен адрес към участниците в конференцията. „Засвидетелствам своята признателност за миговете на обща работа, защото в лицето на Софийската опера и балет и на БАН Столична община среща едни достойни колеги и партньори, които със своите високи критерии допринасят да се състоят много съвместни прояви от научния и празничен календар на София”, се казва в получения адрес.
След края на конференцията в градинката пред «Кристал» в присъствието на част от изпълнителите от тетралогията на Вагнер бе открита фотоизложбата «Пръстенът на нибелунга». Тя включва десетки фотоси от изпълненията на оперите «Рейнско злато», «Валкюра» и «Зигфрид» на Софийската опера и балет през 2010-2012 през погледа на фотографа Виктор Викторов. Включени са и работни моменти от подготовката за премиерата на последната – четвърта част от тетралогията, «Залезът на боговете». Нейната премиера ще се състои на 22 май, рождения ден на Рихард Вагнер.
За първи път у нас и на Балканите през юни Софийската опера и балет ще представи тетралогията на Вагнер «Пръстенът на нибелунга». В четири вечери - на 22, 23, 26 и 29 юни, ще бъдат изпълнени оперите «Рейнско злато», «Валкюра», «Зигфрид» и «Залезът на боговете». Продуцент и режисьор на тетралогията е Пламен Карталов, диригенти са Ерих Вехтер и Велизар Генчев, художник е Николай Панайотов.
