Заместник-министърът на културата Деяна Данаилова откри днес в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” /НБКМ/ изложба от стари български оригинални ръкописи „В светлината на словото”, посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий.
Зам.-министър Деяна Данаилова поздрави от името на министър Владимир Пенев организаторите на изложбата в НБКМ и изрази желанието си експозицията, която бе открита в навечерието на 24 май, да бъде разгледана от колкото се може повече посетители. "Уникалната колекция от старинни ръкописи ни кара да се замислим откъде сме тръгнали и накъде вървим", подчерта в словото си на официалното откриване заместник-министърът на културата Деяна Данаилова и пожела на колектива на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” все така усърдно да опазва културното ни наследство. Тя отбеляза също, че Националната ни библиотека е сред първенците в използването на новите технологии и така не само съхранява уникалното ни книжовно наследство, но и дава възможност то да се споделя. "Време е вече и светът да знае какво притежаваме и най-важното – кои сме. В навечерието на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, нека да си пожелаем нови успехи на българската култура - тя говори за нашата идентичност и показва като какви трябва да ни познават", допълни зам.-министър Данаилова.
Организатор на изложбата, която включва 16 оригинални манускрипта /2 гръцки и 14 български/, е НБКМ. Куратор на изложбата „В светлината на словото” е доц. Елисавета Мусакова. Любопитният момент е, че всичките тези 16 от най-старите оригинални ръкописа от фондовете на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" се показват за първи път заедно. Изложбата "В светлината на словото" е възможност да се види и много рядко представяният пред широка аудитория Енински апостол от Х – началото на ХІ в., безспорно най-ценният ръкопис в експозицията.
На откриването на изложбата директорът на Националната библиотеката проф. Боряна Христова също изрази надежда, че много хора на 24 май ще видят изложбата с безценните ръкописи, посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия. По думите й ръкописите, включени в експозицията, повечето от тях - фрагменти, с накъсан пергамент, изглеждат голи и беззащитни като Кирило-Методиевите ученици, когато са били гонени, бити и измъчвани, за да се прекрати мисията им. В България обаче те се оказват изненадващо силни със своето дело. Така и книгите, на пръв поглед малки и слаби, крият невероятна сила и мощ, отбеляза проф. Боряна Христова.
„Пред Вас е една уникална експозиция, която представя в оригинал едни от най-старите български писмени паметници, пазени във фондовете на Националната библиотека на България. Изложените 16 ръкописа са с хронологичен обхват от втората половина на Х до началото на ХІV век. Те разкриват съвсем малка част от богатото Кирило-Методиево наследство и показват нагледно резултатите от всеотдайната дейност на нашите първоучители и техните следовници в областта на словото. Това са своеобразните „двери” към царството на книгата, към средновековния словесен свят на вярата, премъдростта, поезията, които носят и преклонението пред личността на учителя, на книжовника, на духовния водач. Избраните кодекси са побрали в себе си светлината на знанието и илюстрират богатото жанрово многообразие на старата българска литература и писмена култура”, се казва в приветствието на проф. Боряна Христова, което посреща всички посетители на изложбата в НБКМ.
„Ръкописите показват различните калиграфски умения на нашите книжовници, писани са в български земи, за българския народ и за службите в българските църкви, те представят делото на Кирил и Методий - чрез службите, посветени на тях и на учениците им”, обясни подбора на експонатите доц. Елисавета Мусакова. Тя уточни, че два от 16-те ръкописа са гръцки, за да се види връзката между кирилското писмо и гръцката азбука, станала образец за кирилицата след отпадането на глаголицата. „Надявам се, че посетителите на изложбата от стари български оригинални ръкописи „В светлината на словото” в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ще усетят силата, въздействието на словото, тези безценни ръкописи имат своята аура”, посочи доц. Елисавета Мусакова.
Зам.-министър Деяна Данаилова поздрави от името на министър Владимир Пенев организаторите на изложбата в НБКМ и изрази желанието си експозицията, която бе открита в навечерието на 24 май, да бъде разгледана от колкото се може повече посетители. "Уникалната колекция от старинни ръкописи ни кара да се замислим откъде сме тръгнали и накъде вървим", подчерта в словото си на официалното откриване заместник-министърът на културата Деяна Данаилова и пожела на колектива на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” все така усърдно да опазва културното ни наследство. Тя отбеляза също, че Националната ни библиотека е сред първенците в използването на новите технологии и така не само съхранява уникалното ни книжовно наследство, но и дава възможност то да се споделя. "Време е вече и светът да знае какво притежаваме и най-важното – кои сме. В навечерието на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, нека да си пожелаем нови успехи на българската култура - тя говори за нашата идентичност и показва като какви трябва да ни познават", допълни зам.-министър Данаилова.
Организатор на изложбата, която включва 16 оригинални манускрипта /2 гръцки и 14 български/, е НБКМ. Куратор на изложбата „В светлината на словото” е доц. Елисавета Мусакова. Любопитният момент е, че всичките тези 16 от най-старите оригинални ръкописа от фондовете на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" се показват за първи път заедно. Изложбата "В светлината на словото" е възможност да се види и много рядко представяният пред широка аудитория Енински апостол от Х – началото на ХІ в., безспорно най-ценният ръкопис в експозицията.
На откриването на изложбата директорът на Националната библиотеката проф. Боряна Христова също изрази надежда, че много хора на 24 май ще видят изложбата с безценните ръкописи, посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия. По думите й ръкописите, включени в експозицията, повечето от тях - фрагменти, с накъсан пергамент, изглеждат голи и беззащитни като Кирило-Методиевите ученици, когато са били гонени, бити и измъчвани, за да се прекрати мисията им. В България обаче те се оказват изненадващо силни със своето дело. Така и книгите, на пръв поглед малки и слаби, крият невероятна сила и мощ, отбеляза проф. Боряна Христова.
„Пред Вас е една уникална експозиция, която представя в оригинал едни от най-старите български писмени паметници, пазени във фондовете на Националната библиотека на България. Изложените 16 ръкописа са с хронологичен обхват от втората половина на Х до началото на ХІV век. Те разкриват съвсем малка част от богатото Кирило-Методиево наследство и показват нагледно резултатите от всеотдайната дейност на нашите първоучители и техните следовници в областта на словото. Това са своеобразните „двери” към царството на книгата, към средновековния словесен свят на вярата, премъдростта, поезията, които носят и преклонението пред личността на учителя, на книжовника, на духовния водач. Избраните кодекси са побрали в себе си светлината на знанието и илюстрират богатото жанрово многообразие на старата българска литература и писмена култура”, се казва в приветствието на проф. Боряна Христова, което посреща всички посетители на изложбата в НБКМ.
„Ръкописите показват различните калиграфски умения на нашите книжовници, писани са в български земи, за българския народ и за службите в българските църкви, те представят делото на Кирил и Методий - чрез службите, посветени на тях и на учениците им”, обясни подбора на експонатите доц. Елисавета Мусакова. Тя уточни, че два от 16-те ръкописа са гръцки, за да се види връзката между кирилското писмо и гръцката азбука, станала образец за кирилицата след отпадането на глаголицата. „Надявам се, че посетителите на изложбата от стари български оригинални ръкописи „В светлината на словото” в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ще усетят силата, въздействието на словото, тези безценни ръкописи имат своята аура”, посочи доц. Елисавета Мусакова.
