Министърът на културата д-р Петър Стоянович в интервю за „Радио К2” съобщи, че смята да предложи законодателни промени в Закона за меценатството, целта на който е да стимулира физическите и юридическите лица да подпомагат развитието на българската култура.
Меценатството не е така разпространено в България, не са му създадени и подходящи условия за това, отбеляза министърът на културата д-р Петър Стоянович в отговор на въпрос дали в законодателството ни са предвидени облекчения за насърчаване на меценатите.
„Предложението за законодателни промени със сигурност е в дневния ми ред. Въпросът е, че трябва да намерим баланса между добронамереното меценатство и онзи негатив, който съществува в нашата общественост, с подозрения за обвързаност и парични зависимости, но смятам, че когато всичко е сложено на масата прозрачно, няма да има проблем”, посочи министър Петър Стоянович. Той припомни, че допълнително финансиране за българската култура може да дойде само и основно по линия на европейските програми. Ще се стремим да търсим начини и за директно кандидатстване в Брюксел, а не само през българските институции, каза министърът на културата. „Очертава се, че не българската изпълнителна власт, а българските общини ще бъдат следващите основни бенефициенти по европейските програми”, допълни той и даде за пример как това, за което може да кандидатства и да усвои Министерството на културата, е в пъти по-малко като перспектива, отколкото може да кандидатства и да усвои например Столична община. По тази причина и нашето сътрудничество е много тясно в лицето на кмета г-жа Йорданка Фандъкова и нейния заместник г-н Тодор Чобанов, аз ги познавам и отпреди, но вече имам институционални уговорки за бъдеща съвместна дейност и мисля, че тя ще е успешна, каза д-р Петър Стоянович.
В интервюто си за „Радио К2” министър д-р Петър Стоянович отбеляза също, че в рамките на мандата си ще се бори и за значително по-голяма прозрачност в сферата на културата и културната политика, като ще се стреми да възстанови, нормализира нарушения диалог с хората, които се занимават с култура, в това число и с гилдиите, творческите съюзи и неправителствените организации в сектора. По-голяма прозрачност в сферата на културата означава да се хвърли повече светлина и в сферата на финансите и обществените поръчки, хората искат да знаят подробности и за финансирането на такива големи проекти като примерно Българския Лувър, както и на Музея за съвременно изкуство, уточни министър Стоянович.
„Гилдиите и неправителствените организации искат да видят, и то съвсем основателно, в лицето на Министерството на културата и на своя министър човек, който ще работи за тях, защото те са част от българската култура, и ще им помага да свършат онова, на което те са посветили живота си. Не бива и да забравяме, че неправителствените организации се занимават с големите проблеми на културата абсолютно безвъзмездно и всъщност аз, като министър, би трябвало ръка да им целувам, че са съгласни да работят заедно с Министерството на културата”, подчерта д–р Петър Стоянович.
Меценатството не е така разпространено в България, не са му създадени и подходящи условия за това, отбеляза министърът на културата д-р Петър Стоянович в отговор на въпрос дали в законодателството ни са предвидени облекчения за насърчаване на меценатите.
„Предложението за законодателни промени със сигурност е в дневния ми ред. Въпросът е, че трябва да намерим баланса между добронамереното меценатство и онзи негатив, който съществува в нашата общественост, с подозрения за обвързаност и парични зависимости, но смятам, че когато всичко е сложено на масата прозрачно, няма да има проблем”, посочи министър Петър Стоянович. Той припомни, че допълнително финансиране за българската култура може да дойде само и основно по линия на европейските програми. Ще се стремим да търсим начини и за директно кандидатстване в Брюксел, а не само през българските институции, каза министърът на културата. „Очертава се, че не българската изпълнителна власт, а българските общини ще бъдат следващите основни бенефициенти по европейските програми”, допълни той и даде за пример как това, за което може да кандидатства и да усвои Министерството на културата, е в пъти по-малко като перспектива, отколкото може да кандидатства и да усвои например Столична община. По тази причина и нашето сътрудничество е много тясно в лицето на кмета г-жа Йорданка Фандъкова и нейния заместник г-н Тодор Чобанов, аз ги познавам и отпреди, но вече имам институционални уговорки за бъдеща съвместна дейност и мисля, че тя ще е успешна, каза д-р Петър Стоянович.
В интервюто си за „Радио К2” министър д-р Петър Стоянович отбеляза също, че в рамките на мандата си ще се бори и за значително по-голяма прозрачност в сферата на културата и културната политика, като ще се стреми да възстанови, нормализира нарушения диалог с хората, които се занимават с култура, в това число и с гилдиите, творческите съюзи и неправителствените организации в сектора. По-голяма прозрачност в сферата на културата означава да се хвърли повече светлина и в сферата на финансите и обществените поръчки, хората искат да знаят подробности и за финансирането на такива големи проекти като примерно Българския Лувър, както и на Музея за съвременно изкуство, уточни министър Стоянович.
„Гилдиите и неправителствените организации искат да видят, и то съвсем основателно, в лицето на Министерството на културата и на своя министър човек, който ще работи за тях, защото те са част от българската култура, и ще им помага да свършат онова, на което те са посветили живота си. Не бива и да забравяме, че неправителствените организации се занимават с големите проблеми на културата абсолютно безвъзмездно и всъщност аз, като министър, би трябвало ръка да им целувам, че са съгласни да работят заедно с Министерството на културата”, подчерта д–р Петър Стоянович.
