На 18 юни 2013 г. от 16:30 ч. в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ще бъде открита изложбата „Как ще спреш ти мене – волната...”, посветена на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. Организатори на изложбата са Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Национален литературен музей.
В експозицията са включени 22 постера и много оригинални ръкописи, вещи, снимки и книги с автографи, които разказват за духовните пътешествия на Вечната и Святата. Древният порив на „Амазонката” в странстванията й по земя, море и небе е великата страст на поетесата, наградена в библейската си възраст с уникалната си втора среща с най-рядката звезда – Кометата. Всъщност още преди да се роди, Багряна е под знака не просто на пътуването, а на Полета. Сред най-ярките й детски спомени е разказът на родителите й за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Поетесата му посвещава късната си поема за Стария град.
Знаковите пътувания на Багряна, родили шедьоври като „Стихии”, Моята песен” и паметни стихотворни цикли като „Бретан”, „Словенски вечери”, „Париж-Венеция”, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чийто посланик е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена. Малко известни и премълчавани литературно-исторически сюжети са разкрити документално – от митичното „бягство” на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенските творци, неподвластни на политическите конюнктури, стигайки до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата й с Педро и Дилма Русеф през 1960 г. За ценителите на историята са представени и непознати факти за гражданката Багряна: участието й в защитата на българските евреи; помощта й за освобождаването от концлагер на писателя-комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г., и др. Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията й до Москва, конгресите за мир и форумите на жените из цял свят. В изложбата са включени реликви от фондовете на Националния литературен музей и Националната библиотека, живописен портрет на поетесата от депата на Софийска градска галерия, а внучката на Багряна Лиза Шапкарева предостави непоказвани досега лични вещи и снимки от семейния архив. Две от витрините в изложбата представят книги с автографи, посветени на поетесата, дневници със спомени от проф. Петър Динеков за нея и ръкопис на „Гондолиерска песен”, част от Фонда на Националната библиотека.
Слово при откриването на изложбата ще произнесе нейният автор Катя Зографова - директор на Националния литературен музей. Творби на Багряна ще изпълнят актрисите Анна Петрова-Гюзелева и Красимира Казанджиева.
В експозицията са включени 22 постера и много оригинални ръкописи, вещи, снимки и книги с автографи, които разказват за духовните пътешествия на Вечната и Святата. Древният порив на „Амазонката” в странстванията й по земя, море и небе е великата страст на поетесата, наградена в библейската си възраст с уникалната си втора среща с най-рядката звезда – Кометата. Всъщност още преди да се роди, Багряна е под знака не просто на пътуването, а на Полета. Сред най-ярките й детски спомени е разказът на родителите й за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Поетесата му посвещава късната си поема за Стария град.
Знаковите пътувания на Багряна, родили шедьоври като „Стихии”, Моята песен” и паметни стихотворни цикли като „Бретан”, „Словенски вечери”, „Париж-Венеция”, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чийто посланик е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена. Малко известни и премълчавани литературно-исторически сюжети са разкрити документално – от митичното „бягство” на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенските творци, неподвластни на политическите конюнктури, стигайки до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата й с Педро и Дилма Русеф през 1960 г. За ценителите на историята са представени и непознати факти за гражданката Багряна: участието й в защитата на българските евреи; помощта й за освобождаването от концлагер на писателя-комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г., и др. Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията й до Москва, конгресите за мир и форумите на жените из цял свят. В изложбата са включени реликви от фондовете на Националния литературен музей и Националната библиотека, живописен портрет на поетесата от депата на Софийска градска галерия, а внучката на Багряна Лиза Шапкарева предостави непоказвани досега лични вещи и снимки от семейния архив. Две от витрините в изложбата представят книги с автографи, посветени на поетесата, дневници със спомени от проф. Петър Динеков за нея и ръкопис на „Гондолиерска песен”, част от Фонда на Националната библиотека.
Слово при откриването на изложбата ще произнесе нейният автор Катя Зографова - директор на Националния литературен музей. Творби на Багряна ще изпълнят актрисите Анна Петрова-Гюзелева и Красимира Казанджиева.
