Изложба с рисунки и илюстрации на Борис Ангелушев (1902 - 1966) ще бъде открита на 6 февруари 2014 г. в Националния музей на българското изобразително изкуство на пл. „Княз Александър I“ № 1 в София.
Експозицията припомня за един от колосите в българската илюстрация и книжното оформление. Ще бъдат показани 200 рисунки, карикатури и илюстрации на Ангелушев. Сред тях са и подарени на художника рисунки от неговите приятели Илия Бешков, Златю Бояджиев и Стоян Венев. Избраните произведения са част от направено за Националния музей на българското изобразително изкуство преди два месеца от Фондация "Борис Ангелушев" дарение, което включва над 1000 рисунки, репродукции, факсимилета и фотографии.
Експозицията припомня за един от колосите в българската илюстрация и книжното оформление. Ще бъдат показани 200 рисунки, карикатури и илюстрации на Ангелушев. Сред тях са и подарени на художника рисунки от неговите приятели Илия Бешков, Златю Бояджиев и Стоян Венев. Избраните произведения са част от направено за Националния музей на българското изобразително изкуство преди два месеца от Фондация "Борис Ангелушев" дарение, което включва над 1000 рисунки, репродукции, факсимилета и фотографии.
Поколения българи растат с рисунките на Борис Ангелушев върху страниците на родната и световната литературна класика. Всеки помни от учебниците неговите картини "Аспаруховата конница минава Дунава" и "Обесването на Васил Левски". Освен към историята на българската илюстрация, художникът има изключителен принос към изкуството на книжното оформление и шрифта. Във времената, когато още няма компютри, той е ненадминат майстор на ръчно правения шрифт.
Уникалното присъствие на Ангелушев в българската пластична култура се изразява не само в пословичната му продуктивност, а най-вече в качеството на създаденото от него. Школуван в традицията на немската експресионистична рисунка, той изгражда свой изразителен и запомнящ се почерк. Рисунките и илюстрациите му са остро характерни, лаконични като щрих и линия, но и силно въздействащи.
Валери Петров пише за него: „И все пак имаше и друго, и то беше в умението на художника да предаде ярко, с няколко драсвания на перото, експресивно, човешкото движение, характера на сцената, така че зрителят да отгатва неща, които не се виждат, но са там, има ги...“
Уникалното присъствие на Ангелушев в българската пластична култура се изразява не само в пословичната му продуктивност, а най-вече в качеството на създаденото от него. Школуван в традицията на немската експресионистична рисунка, той изгражда свой изразителен и запомнящ се почерк. Рисунките и илюстрациите му са остро характерни, лаконични като щрих и линия, но и силно въздействащи.
Валери Петров пише за него: „И все пак имаше и друго, и то беше в умението на художника да предаде ярко, с няколко драсвания на перото, експресивно, човешкото движение, характера на сцената, така че зрителят да отгатва неща, които не се виждат, но са там, има ги...“
