На 19 март 2014 г. в Галерията на Българския културен институт в Прага се открива изложба живопис на художника Димитър Петров, озаглавена „Безцветна сянка“. Експозицията включва творби, създадени през последните четири години, които авторът лично подреди в галерията. Специално за вернисажа от Германия пристига българската изкуствоведка Деница Киселер, която ще представи художника пред чешката публика.
„Тази живопис – споделя изкуствоведката, изразява нематериалното измерение на действителността, улавя състоянието, предава неочевидното. Сложен и богат е колоритът, който отразява безбройните нюанси и степенувания на цвета. Създадена е дълбока, многопланова и многопластова живописна материя, безспорно промислена, но съхранила и очарованието на спонтанния жест.…Крайното усещане е за спокойствие, лекота, въздушност и свобода, за разтваряне на пространство и време, за безкрайност и всеобхватност.“
„Безцветна сянка“ на Димитър Петров се вписва в практиката на БКИ в Прага да изнася зад граница най-добрите продукти от българската визуална култура и да представя най-новите тенденции в българското изобразително изкуство.
Димитър Петров е роден през 1969 г. в Кюстендил. През 1996 г. завършва Национална художествена академия, специалност „Стенопис”. Отделя една година за творчески престой в Индия, специализира и в Сите Ентернасионал дез`Ар, Париж. Димитър Петров е член на Съюза на българските художници. Негови творби се намират в Градската художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" в родния му Кюстендил, както и в Градската художествена галерия в Стара Загора. Картините му са притежание и на частни колекционери в България, Германия, Гърция, Швейцария, Италия и Япония.
Изкуствоведът Димитър Грозданов пише за неговото творчество: „Димитър Петров е от онова поколение български живописци, което поставя наново и остро въпроса за индивидуалността, за целите на творчеството, за същността на изкуството, за начините на предаване на посланието и за принципите на културната комуникация днес. Ако трябва да се скрием зад някакво най-общо определение, той е абстракционист, но често поставя в картините си фигуративни или антропоморфни символи, които отвеждат към разказа... Димитър Петров навлиза в нашето изкуство в период, когато процесите в изкуството ни са особено динамични и дискусията в живописта е отворила перспективи към много посоки. Още в началото художникът се определя към абстракцията и към един тип живопис, която е по своему сетивна. Именно в това се състои утопията на тази живопис, която цели създаването на един красив и забулен в много догадки изобразителен свят. Може да се каже, че той прибавя нови фрази към една школа, която наричаме „кюстендилска” и която е плуралистична и същевременно българска и модернистична още от началото на 20-ти век. Неговият индивидуализъм го определя към богата фактура на живописта, към многослойно изграждане на картинната тъкан, към изявата на занаята и към активна цветност. Става въпрос за цвят, който е самостоен, а не за цветност като един вид колоритна хармония”.
