Заместник-министърът на културата Васил Василев на 29 април 2014 г. бе на посещение в Република Хърватия в състава на официалната делегация на министър-председателя на Република България Пламен Орешарски.
В рамките на визитата г-н Василев и заместник-министърът на културата на Република Хърватия г-н Берислав Шипуш подписаха в Загреб Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Р. България и Министерството на културата на Хърватия за периода 2014 – 2017 г. Програмата регламентира възможностите за сътрудничество в областта на театъра, литературата, превода и публикуването на творби на писатели от другата страна, библиотечното и музейно дело, изобразителното изкуство, организирането на художествени изложби и музикални фестивали, киното, музиката и танца, аудиовизията и защитата на авторските права. В Програмата се уточняват и ангажиментите на двете страни по опазването на историческото и културното наследство.
След подписването на Програмата г-н Василев проведе среща със зам.-министър г- н Шипуш, основна тема на която бяха състоянието и перспективите на културния диалог между България и Хърватия. По време на разговорите бяха обсъдени конкретните възможности за сътрудничеството и в областта на музиката и танца, театъра, киното, културното наследство, музеите и галериите, обмена между писатели и преводачи, участието в панаири на книгата, провеждащи се в двете държави.
Нормативна база за развитие на сътрудничеството в областта на културата между двете страни е Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между правителството на Р. България и правителството на Р. Хърватия, подписана на 13 юни 1995 г. и влязла в сила на 28 май 1998 г. България бе и сред първите страни, които признаха независимостта на Хърватия на 15 януари 1992 г. Дипломатически отношения между двете страни бяха установени на 13 август 1992 г. През последните няколко години е налице взаимен стремеж за разширяването на сътрудничеството и взаимодействието между България и Хърватия в съответствие с новите политически реалности в региона. Общите интереси и сходните външнополитически приоритети на България и Хърватия създават условия за активно и плодотворно сътрудничество в двустранен и многостранен план. Между нашите две страни са налице исторически и духовни предпоставки за успешното развитие на връзките и сътрудничеството във всички области на културата. Сътрудничеството в областта на музиката и танца включва размяна на оперни, балетни, фолклорни състави и солисти, като организацията се извършва по импресарски път. Сътрудничеството в областта на културното наследство между двете страни е предимно в обмен на информация по въпросите на консервацията и реставрацията на паметници на културата, а българската страна винаги е изразявала готовност да окаже съдействие със специалисти при провеждането на възстановителни, консервационни и реставрационни дейности на паметници на културата, пострадали при военните действия. Министерството на културата на Р. България подкрепя и инициативата за реставрацията на българското военно гробище край Вуковар. Сътрудничеството в областта на театъра се изразява в размяната на информация и покани за участие в провеждащите се във всяка една от страните театрални фестивали. Особено активни са връзките в сферата на кукления театър. Това е дисциплина, която не се преподава в хърватската театрална академия, а по тази причина българският опит и традиции са търсени и добре приемани в Хърватия. През изминалите години редица български режисьори са провеждали семинари по куклена режисура и са подготвяли свои постановки в хърватски театри (Загреб, Задар, Сплит). Български постановки са участвали с успех и в повечето фестивали в Хърватия. В областта на книгоиздаването българската и хърватската страна насърчават директното сътрудничество и обмена между писатели и преводачи на литература и техните организации и асоциации, както и участието в панаири на книгата, провеждащите се в двете държави. Сътрудничеството ни в областта на кинематографията се изразява в участието на филми и на филмови дейци в международни филмови фестивали, организирани в двете страни. Българската и хърватската страна насърчават и директното сътрудничество между галерии и музеи, като подпомагат организацията на художествени изложби. Традиционно е и участието на български художници в пленерите, организирани от Дружеството на хърватските академични художници.
В последните 10 години България и Хърватия участват активно и в реализацията на дейностите по линия на Регионалната програма за културно и природно наследство в Югоизточна Европа, съвместна инициатива на Съвета на Европа и Европейската комисия. Програмата даде началото на т.нар. „Процес от Любляна”, чиято основна цел е да подкрепя проекти за рехабилитация на културното наследство и тяхното устойчиво използване за социално-икономическо развитие. В момента двете страни са част от Групата за култура и културното наследство към Регионалния съвет за сътрудничество, която осъществява контрол за изпълнението на проектите в рамките на „Процеса от Любляна”.
Постигнат е значителен напредък и в утвърждаване правата на българската национална общност в Хърватия. През м. май 2000 г. хърватският парламент прие поправки към Закона за малцинствата, с които даде на общността статут на национално малцинство. Според преброяването на населението от 2001 г. в Хърватия живеят 331 българи, но по неофициални данни на общността те са около 1000. Статутът на малцинство дава възможност на българската общност в Хърватия да изисква държавно финансиране за наемане на собствено помещение (или предоставяне на такова от държавата) и за културно-просветна дейност. На 24 май 2000 г. в Загреб бе основана българска православна община.
Постигнат е значителен напредък и в утвърждаване правата на българската национална общност в Хърватия. През м. май 2000 г. хърватският парламент прие поправки към Закона за малцинствата, с които даде на общността статут на национално малцинство. Според преброяването на населението от 2001 г. в Хърватия живеят 331 българи, но по неофициални данни на общността те са около 1000. Статутът на малцинство дава възможност на българската общност в Хърватия да изисква държавно финансиране за наемане на собствено помещение (или предоставяне на такова от държавата) и за културно-просветна дейност. На 24 май 2000 г. в Загреб бе основана българска православна община.
