Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на големия български оперен певец Никола Гюзелев, който ни напусна днес на 77-годишна възраст.
В некролога на Министерство на културата за Никола Гюзелев - един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство, се посочва:
„С дълбока скръб съобщаваме за загубата на видния български певец, педагог и общественик Никола Гюзелев /1936-2014/.
Неговото вдъхновено изкуство прослави България навред по света.
Незабравимите му интерпретации на роли от оперната класика отредиха мястото му в българската музикална съкровищница.
Със забележително сценично присъствие, неповторима индивидуалност и уникален глас той покори най-престижните световни сцени, като остави ярка диря в паметта на публиката. Изминатият от него житейски и творчески път сля в едно вдъхновяващо измерение минало, настояще и бъдеще в прослава на българското музикално изкуство.
С непреходното си по своята значимост дело той допринесе за утвърждаване авторитета на България.
Културната ни общественост отдава заслужена почит, уважение и признателност към великия Маестро. Тя завинаги ще запази спомен за един голям българин, посветил таланта и творческото си вдъхновение на изкуството.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!”
Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Баща му - Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Майка му била шивачка, но на млади години играела в самодеен театър. Никола почва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст той вече изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град. На същата възраст той осъзнава, че има и друга дарба - на художник. Така започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини. Когато е на 15, веднъж чува по радиото изпълнение, което го кара да "замръзне". Монологът на Борис от операта "Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски пробужда в него любовта към операта.
В некролога на Министерство на културата за Никола Гюзелев - един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство, се посочва:
„С дълбока скръб съобщаваме за загубата на видния български певец, педагог и общественик Никола Гюзелев /1936-2014/.
Неговото вдъхновено изкуство прослави България навред по света.
Незабравимите му интерпретации на роли от оперната класика отредиха мястото му в българската музикална съкровищница.
Със забележително сценично присъствие, неповторима индивидуалност и уникален глас той покори най-престижните световни сцени, като остави ярка диря в паметта на публиката. Изминатият от него житейски и творчески път сля в едно вдъхновяващо измерение минало, настояще и бъдеще в прослава на българското музикално изкуство.
С непреходното си по своята значимост дело той допринесе за утвърждаване авторитета на България.
Културната ни общественост отдава заслужена почит, уважение и признателност към великия Маестро. Тя завинаги ще запази спомен за един голям българин, посветил таланта и творческото си вдъхновение на изкуството.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!”
Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Баща му - Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Майка му била шивачка, но на млади години играела в самодеен театър. Никола почва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст той вече изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град. На същата възраст той осъзнава, че има и друга дарба - на художник. Така започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини. Когато е на 15, веднъж чува по радиото изпълнение, което го кара да "замръзне". Монологът на Борис от операта "Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски пробужда в него любовта към операта.
През 1951 г. семейството му се премества да живее в София. Никола започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен". Продължава да рисува и печели конкурси в училище. Приет е в Художествената академия в специалността "Живопис". Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника. По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи. Явява се на конкурс за нови членове на академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса. Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист. През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Берлин и той се подготвя да замине. По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решение да остане в България и да учи пеене при него. За работата си със своя учител Гюзелев винаги говори с голяма благодарност и любов. През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно - на 27 юни 1961 г. дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл на "Турандот". През 1961 г. става и редовен артист в Народната опера. Следват ролите на Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор". През 1963 г. в ролята на Филип II от "Дон Карлос" Гюзелев печели Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена. През 1968 г. той за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката. Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди. Успехът му е колосален. През 1994 г., 26 години по-късно, отново в Парма, Гюзелев получава наградата "Златен Верди", отличие, което той много цени, тъй като малцина са удостоени с него. През 1973 г. в Техеран съдбата го изправя на една сцена със своя „вдъхновител” Едмонд Косовски. Гюзелев изпълнява ролята на Борис Годунов, а Косовски - на Пимен. Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Реджо" - Парма, "Сан Карло" - Неапол, "Щатсопера" - Виена, "Щатсопера" - Берлин, "Ковънт Гардън" - Лондон, "Гранд Опера" - Париж, "Болшой театър" - Москва, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Колон" - Бунос Айрес и много други. Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоун Съдърланду, Пласидо Домиго, Пиеро Капучили. Невероятният глас, техниката на пеене и актьорският талант позволяват на Гюзелев да пресъздаде образите на барон Скарпия от "Тоска" на Пучини, Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт, Ескамилио от "Кармен" на Бизе, които са за баритон.
За изкуството му са характерни благородството и мекотата на тембъра на гласа, съчетани с проникновено изграждане на вокално-сценичните образи - Галицки в "Княз Игор", Борис Годунов в "Борис Годунов", Филип II в "Дон Карлос", Мефистофел в"Фауст", Дон Базилиу в "Сивилският бръснар", Захари в "Зографът Захари" и др. Оперните образи, в които се превъплъщава, са над 70. Само Филип II басът пее в 42 постановки по света. Световноизвестният диригент Генадий Рождественски казва за него: "Не се е раждал и няма да се роди певец, който така дълбоко и вълнуващо да пресъздаде най-руския от всички образи - Досифей." Неусетно и постепенно Гюзелев започва да дава съвети на млади оперни певци и така става педагог. Преподавал е в Българската академия за изкуство и култура в Рим, Италия (днес - Български културен институт). Великият български бас жъне успехи и чрез своите ученици, които покоряват световните сцени - баритонът Владимир Стоянов, басът Николай Карнолски, Орлин Анастасов, Цветелина Малджанска и др.
Никола Гюзелев е носител на редица престижни отличия и звания, през 2012 г. той бе удостоен и с наградата „Златен век” на Министерството на културата за неговия голям принос в развитието на българската култура.
Никола Гюзелев е носител на редица престижни отличия и звания, през 2012 г. той бе удостоен и с наградата „Златен век” на Министерството на културата за неговия голям принос в развитието на българската култура.
