Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на големия български актьор и поет Венцеслав Кисьов, който ни напусна днес на 67-годишна възраст след продължително боледуване.
В некролога на Министерството на културата за проф. Венцеслав Кисьов се посочва:
„След продължила близо две години борба с коварното заболяване си отиде от този свят проф. Венцеслав Кисьов, актьор. Той имаше още много какво да ни каже и от сцената, и с прекрасните си стихове.
Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Боян Дановски. Началото на завидния му творчески път започва на сцената на Видинския драматичен театър с емблематичната роля на Ромео. Следват незабравими превъплъщения на сцените на Драматичен театър - Габрово, Театър „София”, Сатиричен театър и Нов драматичен театър „Сълза и смях”, на който е и директор.
Венци Кисьов беше уникален актьор - едновременно майстор на характерния детайл и на яркото психологическо превъплъщение. Незабравими ще останат ролите му в спектаклите „Атентатори”, „Между два изстрела”, „С любовта шега не бива”, „Железният светилник” и много други.
Освен яркия талант на сцената, той имаше и писателски заложби - автор е на книги със стихове, кратки есета и публицистика. Беше и любим преподавател по актьорско майсторство на много талантливи студенти.
Венци беше не само популярен и обичан актьор, но беше и личност с огромен творчески заряд и висок морал. Завинаги ще остане в редиците на българските творци и ще има почетно място в българското духовно пространство.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА”
Венцеслав Кисьов е роден на 17 юли 1946 г. в гр. Любимец. Завършва Немска езикова гимназия в Бургас, театралната студия към Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас и през 1971 г. актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ" Кр. Сарафов". Изиграл е над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Театралната му кариера започва във Видин и първата му роля е Ромео от "Ромео и Жулиета" на Шекспир. В същата постановка ролята на Жулиета се изпълнява от бъдещата му съпруга Калина Попова. Следват ролите в театъра в Габрово, от 1974 г. той е в състава на Театър "София", а от 1976 г. - в Сатиричния театър. От 1978 г. е на сцената в Театър "Сълза и смях”, на който става и директор . През 1982 г. основава Детско-юношеска театрална студия при театъра. С ролята на младия Карл Маркс във филма "Младостта на Маркс" Венцеслав Кисьов става първият чуждестранен лауреат на Ленинска награда за кино, присъдена му през 1982 г. През същата година е удостоен и със званието "Заслужил артист". Следват ролите във филмите "Мера според мера", "Борис Първи", "Ешелоните на смъртта", "Денят на владетеля", "Защитете дребните животни" и др. Снимал се е в Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия, Мароко и др. От ученик пише поезия, печата във вестниците "Студентска трибуна" и "Пулс". Автор е на книги с поезия, есета, разкази, сред които поетичните книги "Пространства на мълчанието", "Лист неотронен", "Недосънувана нежност", "Укротени думи", "Будни нощи", "Усмивката на Бога", за театрознанието - "Методология на първите стъпки", публицистика - "За началото и края" и др. Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори. Разностранната му дейност се допълва и от актьорския клас във Факултета по изкуства на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, на който той е ръководител.
В некролога на Министерството на културата за проф. Венцеслав Кисьов се посочва:
„След продължила близо две години борба с коварното заболяване си отиде от този свят проф. Венцеслав Кисьов, актьор. Той имаше още много какво да ни каже и от сцената, и с прекрасните си стихове.
Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Боян Дановски. Началото на завидния му творчески път започва на сцената на Видинския драматичен театър с емблематичната роля на Ромео. Следват незабравими превъплъщения на сцените на Драматичен театър - Габрово, Театър „София”, Сатиричен театър и Нов драматичен театър „Сълза и смях”, на който е и директор.
Венци Кисьов беше уникален актьор - едновременно майстор на характерния детайл и на яркото психологическо превъплъщение. Незабравими ще останат ролите му в спектаклите „Атентатори”, „Между два изстрела”, „С любовта шега не бива”, „Железният светилник” и много други.
Освен яркия талант на сцената, той имаше и писателски заложби - автор е на книги със стихове, кратки есета и публицистика. Беше и любим преподавател по актьорско майсторство на много талантливи студенти.
Венци беше не само популярен и обичан актьор, но беше и личност с огромен творчески заряд и висок морал. Завинаги ще остане в редиците на българските творци и ще има почетно място в българското духовно пространство.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА”
Венцеслав Кисьов е роден на 17 юли 1946 г. в гр. Любимец. Завършва Немска езикова гимназия в Бургас, театралната студия към Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас и през 1971 г. актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ" Кр. Сарафов". Изиграл е над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Театралната му кариера започва във Видин и първата му роля е Ромео от "Ромео и Жулиета" на Шекспир. В същата постановка ролята на Жулиета се изпълнява от бъдещата му съпруга Калина Попова. Следват ролите в театъра в Габрово, от 1974 г. той е в състава на Театър "София", а от 1976 г. - в Сатиричния театър. От 1978 г. е на сцената в Театър "Сълза и смях”, на който става и директор . През 1982 г. основава Детско-юношеска театрална студия при театъра. С ролята на младия Карл Маркс във филма "Младостта на Маркс" Венцеслав Кисьов става първият чуждестранен лауреат на Ленинска награда за кино, присъдена му през 1982 г. През същата година е удостоен и със званието "Заслужил артист". Следват ролите във филмите "Мера според мера", "Борис Първи", "Ешелоните на смъртта", "Денят на владетеля", "Защитете дребните животни" и др. Снимал се е в Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия, Мароко и др. От ученик пише поезия, печата във вестниците "Студентска трибуна" и "Пулс". Автор е на книги с поезия, есета, разкази, сред които поетичните книги "Пространства на мълчанието", "Лист неотронен", "Недосънувана нежност", "Укротени думи", "Будни нощи", "Усмивката на Бога", за театрознанието - "Методология на първите стъпки", публицистика - "За началото и края" и др. Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори. Разностранната му дейност се допълва и от актьорския клас във Факултета по изкуства на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, на който той е ръководител.
