На 84-годишна възраст ни напусна българската поетеса Станка Пенчева.
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1947 г., като през същата година печата за първи път във в. "Литературен фронт". През 1951 г. тя завършва специалността „Руска филология” в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" 1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" (1956-1958), редактор в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986). Публикува стихове, очерци, есета, тя е автор на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които: "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (стихове, 2002), "Незабрава" (избрани стихотворения, 2004), "Преддверие" (2006), "Зелената Жози" (2007), "Дървото на живота" (2008), "Тук съм" (спомени, 2008), "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012). Нейни стихове са превеждани на немски, руски, френски и други езици.
Удостоена е с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Национална награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1996), Наградата "П.К.Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), Наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003) и Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007). Носител е и на орден "Кирил и Методий" - първа степен (1974).
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ!
