Изложба „Метаморфози” с 80 скулптури и 20 рисунки на прочутия френски скулптор Огюст Роден /1840 - 1917/ ще бъде представена пред българската публика от 30 май до 15 септември т.г. в залите на Националната художествена галерия в София.
Това е една дълго чакана, дълго подготвяна, при това с усилията на много хора и екипи изложба, каза днес на пресконференция директорът на НХГ Бисера Йосифова.
Посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан определи изложбата на Роден като „българо-френски културен празник”. "Това е третата голяма френска изложба в НХГ - след Дега и „Архивите на планетата” на Албер Кан. Миналата година открихме в София и експозицията на Жул Паскин, който е български и френски автор. Тази изложба е повече френска, но в случая важното е, че Роден е бил вдъхновител на много от най-именитите български скулптори и е повлиял силно на товрчеството им. Догодина, както е известно, ще има изложба и на ваши творци - от миналия век и съвременници, в Музея "Роден". Целта е да покажем как двете култури взаимно са си влияли и са се обогатявали", отбеляза посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан и поздрави всички институции, експертни екипи и фирми, които направиха възможна тази представителна изложба.
„Изложбата "Метаморфози" беше своеобразно предизвикателство, подготовката й продължи дълго, но тя включва наистина първокласни произведения, които се показват за първи път у нас, тези творби никога не са били представяни в страната ни. Искрено се надявам, че колкото се може повече хора ще могат да я видят в месеците, през които тя ще бъде в НХГ в София”, каза на представянето на изложбата днес пред представители на медиите изкуствоведът доц. Борис Данаилов - куратор на "Метаморфози" от българска страна. Той отбеляза, че изложбата се вписва в дългогодишната традиция в културните отношения между България и Франция да се правят периодично големи, стойностни изложби, които изискват много усилия, с цел да се представят за първи път у нас първокласни творби и световни автори. "Такива изложби се подготвят и осъществяват в продължение на поне две или дори две и половина години, а това понякога не съвпада с ритъма на политическите промени и процеси в България. Затова няма особено значение кой е започнал процеса и кой го е завършил успешно - ценни са усилията, влагани през цялото време от всички екипи!", подчерта доц. Борис Данаилов.
Интересният момент е, че изложбата "Метаморфози” показва как Роден е създавал произведенията си, отбеляза кураторът на проекта от френска страна Софи Биас-Фабиани - уредник в музея "Роден", който предоставя безвъзмездно творбите на прочутия френски скулптор за изложбата у нас. Кураторът Софи Биас-Фабиани представи пред медиите и шестте секции на изложбата. В първата секция посетителите се запознават с фигури от монументалната и прочута творба на Роден "Портите към ада". Тук са и емблематичната "Мислителят", която изобразява както Данте, така и автора като създател, тук е и "Ева", вдъхновена от "Робите" на Микеланджело. "Свети Йоан Кръстител" и монументална версия на "Крачещият мъж", отлята от бронз, с тегло над половин тон, както и отделни елементи от творбите, са сред акцентите в раздела "Фрагментация на фигурите". Творбите "Минотавърът", "Ирида", "Кентавърката" са между "илюстрациите" на ключовия за Роден метод асамблаж /съчетания от различни фигури или елементи от
тях/ - в едноименния раздел от изложбата. Кракът на "Мислителят", дясната ръка на "Музата на Уислър" и други се превръщат в самостоятелни скулптури, поставени върху специални постаменти - в секцията "Ролята на цокъла". След 1900 г. уголемяването на творбите заема значителна част от творчеството на Роден – то е показано е в петия раздел на "Метаморфози". Шестият раздел е посветен на рисунките, които са показвани чак след 1900 г., допълни Софи Биас-Фабиани.
"Изложбата струва 370 000 евро, като музеят "Роден" предоставя безвъзмездно произведенията. Изложбата е финансово осигурена от българското Министерство на културата, посолството на Франция в София, Столична община и три фирми спонсори", отбеляза Давид Вайзман, културен аташе на Франция у нас.
Изложбата „Метаморфози” ще гостува в Националния музей на българското изобразително изкуство в София от 30 май до 15 септември 2014 г. Тя представя 80 скулптури на Огюст Роден и 20 негови рисунки от колекциите на парижкия музей „Роден”, които се излагат за пръв път в България. Този проект, иницииран преди 18 месеца от Катрин Шевийо, директор на Музея „Роден”, представлява сбирка от най-известните и хубави творби на „бащата на модерната скулптура”, както и някои сравнително редки произведения, които никога не са излагани пред широката публика. „Метаморфози” ще бъде представена пред българската публика в залите на най-престижния музей за българско изобразително изкуство, в това число и в балната зала. Разделена на 6 отделни секции, изложбата позволява да се обхване цялостното творчество на артиста; посетителите ще открият „фигури от Портите към ада”, преди да се запознаят с „фрагментацията на фигурите”, „асамблажите” и „уголемяванията” – ключови техники в творческия подход на Роден; представена е също и ролята на цокъла, като средство за възвеличаване на част от скулптурите, и накрая рисунки на Роден, които играят централна роля в неговия творчески процес. Настоящата изложба е осъществена със съвместните усилия между българското Министерство на културата и Френския институт в България, други партньори също се включиха и допринесоха за успешното й осъществяване: дружествата Групама, Софарма и Ситроен, Софийската община и Министерство на транспорта.
Куратори на изложбата са Софи Биас-Фабиани, уредник в музея Роден, както и доц. Борис Данаилов - съветник на българския министър на културата.
ОГЮСТ РОДЕН /1840 – 1917/
Огюст Роден се ражда на 12 ноември 1840 г. в семейство със скромни възможности. През 1830 г. баща му е назначен в Париж като дребен чиновник в полицейската префектура, майка му Мари Шефер произхожда от Лотарингия. Отчасти поради силното си късогледство Роден не постига успех в учението и през голяма част от живота си не владее достатъчно добре френски език. През 1854 г., забелязвайки, че обича да рисува по тетрадките си, родителите му го записват в безплатната Специална школа по рисуване и математика, наречена „малката школа” (която впоследствие се превръща в Национално училище за декоративни изкуства). През 1855 г. Роден открива скулптурата с Албер-Ернест-Бельоз. Тогава започва да посещава редовно Лувъра, където рисува по антични модели, департамента на щампите на Императорската библиотека и Курса по рисуване на манифактурата Гоблен, където рисува голо тяло. През 1857 г. се явява на конкурс в Художествената академия, където се класира на изпита по рисуване, но на три пъти се проваля на изпита по скулптура, тъй като стилът му не съответства на неокласическите традиции, властващи по това време. За да се прехранва, работи като занаятчия изпълнител в ателиетата на различни скулптури. През периода 1865 - 1870 започва да сътрудничи с Албер-Ернест Карие-Бельоз, прочут скулптор по времето на Втората империя, също възпитаник на Малката школа. Роден работи в ателието му, което произвежда многобройни качествени орнаменти за архитектурните декорации на големи обекти като парижката опера Гарние, хотел Паива на Шанз-Елизе и театър Гоблен. През 1870 г. Роден придружава белгийския скулптор Антоан-Жозеф Ван Расбург в Брюксел, където участва в художествената декорация на Търговската борса. Мобилизиран е като старшина в Националната гвардия по време на френско-пруската война през 1870 г., но по-късно е освободен поради късогледство и се завръща в Белгия с Карие-Бельоз, с когото сътрудничи до 1872 г. Подписва договор за съвместна дейност с Ван Расбург през 1873 г. и участва между другото в художествената декорация на Двореца на академиите в Брюксел. През 1875 г. мраморният бюст на Мъжът със счупения нос за пръв път е приет в Парижкия салон. Роден пътува до Италия, където се запознава с паметниците на изкуството в Торино, Генуа, Пиза, Венеция, Флоренция, Рим, Неапол и „разкрива тайните” на Донатело и най-вече на Микеланджело. През 1877 г., на 37-годишна възраст, се завръща в Париж , където изработва първата си голяма творба, Бронзовата епоха, гипсова статуя в естествен ръст на млад мъж, която излага в брюкселското „Художествено и литературно средище” и в парижкия „Салон на френските художници”. Статуята прави толкова силно впечатление със своята жизненост, че го обвиняват, че е отлята от форма, снета по жив модел. Този бурен успех със скандален оттенък бележи началото на възхода и на 40-годишната му кариера. Официалните поръчки се множат и Роден се превръща в светски портретист. Прави първата си голяма обиколка по катедралите на централна Франция. През 1879 г. постъпва в Националната манифактура за порцелан в Севр, където работи до декември 1882 г. По същото време завързва страстна и бурна връзка с талантливата скулпторка Камий Клодел, тогава 18-годишна. През 1880 г. държавата му поръчва отливка от Бронзовата епоха, а впоследствие и „Декоративна порта”, Портата към ада за музей на декоративното изкуство, който в крайна сметка не се осъществява съгласно предвидения проект. За реализирането й получава ателие в склада за мрамор на ул. Юниверсите №182, което ползва до края на живота си. Роден излага в Парижкия салон гипсовата фигура на Свети Йоан Кръстител. Роден пътува и до Англия, където се обучава по графично изкуство с Алфонс Льогро в Лондон. При завръщането си изработва скулптурните фигури на Ева, Целувката, Уголино и Мислителя през 1882 г. През 1883 г. се среща с Виктор Юго и изработва неговия бюст.
През 1887г. е произведен Кавалер на Почетния легион и илюстрира с рисунки оригиналното издание на Цветята на злото на Бодлер. През 1888 г. френската държава му поръчва изработването в мрамор на Целувката за Всемирното изложение в Париж през 1889 г.
През 1889 г. Огюст Роден участва в основаването на Националното общество на изобразителното изкуство и получава поръчка за паметника на Виктор Юго в парижкия Пантеон (седнал, впоследствие прав). Излага заедно с Клод Моне в галерия Клод Пети. През 1890 г- Портите към ада приемат окончателния си вид. През 1891 г. Обществото на литераторите му поръчва паметник на Оноре дьо Балзак. През 1892 г. е произведен офицер на Почетния легион, а през 1893 г. наследява Жюл Далу начело на секция Скулптура и като вицепрезидент на Националното общество на изобразителното изкуство. През 1895 г. купува вила Брилян в Мьодон, където започва да събира колекция от антични творби и живопис. През 1897 г. Морис Финай финансира публикуването на албум с 142 хелиогравирани рисунки от Роден с предговор от Октав Мирбо, наречен „албум Гупи” (по името на издателя). Роден участва за пръв път в биеналето във Венеция. Излагане на Паметника на Виктор Юго в Националното общество на изобразителното изкуство. Излагане на Медитацията в Стокхолм и Дрезден: за пръв път частична фигура се приема като окончателна творба. През 1900 г. организира ретроспективна изложба на творчеството си в „Павилион Роден” на площад Алма за Всемирното изложение в Париж, с което получава международно признание. През 1901 г. павилион Роден е разглобен и реконструиран в Мьодон. Превърнат е в ателие-музей. През 1905 г. Роден се среща с поета Райнер Мария Рилке, който става негов секретар до 1906 г. и пише есе, посветено на скулптора. През 1906 г. Мислителят е поставен пред парижкия Пантеон. Роден се настанява през 1909 г. в резиденция Бирон, по предложение на Рилке. През 1910 г. е произведен старши офицер на Почетния легион. През 1911 г. държавата поръчва бюст на Пиер Пюви дьо Шаван за парижкия Пантеон, а Англия придобива Буржоата от Кале за градината на Уестминстърския дворец . Крачещият мъж е поставен в двореца Фарнезе (френското посолство в Рим). В музея Метрополитън в Ню Йорк, през 1912 г. се открива „зала Роден”. През 1914 г. издателство Арман Колен публикува книгата Френските катедрали, илюстрирана с 100 факсимилета от Огюст Кло и с предговор от Шарл Морис. Роден, придружен от Роз, търси спасение от войната и заминава за Англия, заедно с биографката си Жюдит Кладел. Прави дарение от 18 скулптури на Англия. През 1915 г. пътува до Рим, където изпълнява бюст на папа Бенедикт XV. През 1916 г. Роден е тежко болен, подарява творбите и колекциите си на държавата с три дарения. Националното събрание приема решение за създаване на музей „Роден” в резиденция Бирон. На 29 януари 1917 г. в Мьодон на 77-годишна възраст, след 53 години съвместен живот, той сключва брак с Роз Бьоре, която умира от пневмония няколко седмици по-късно, последвана на 17 ноември от Роден, който е погребан до нея в Мьодон. На гроба им е издигната статуята на Мислителя. Музеят „Роден” на ул. „Дьо Варен” №79 в Седми парижки район, е открит на 4 август 1919 г.
Това е една дълго чакана, дълго подготвяна, при това с усилията на много хора и екипи изложба, каза днес на пресконференция директорът на НХГ Бисера Йосифова.
Посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан определи изложбата на Роден като „българо-френски културен празник”. "Това е третата голяма френска изложба в НХГ - след Дега и „Архивите на планетата” на Албер Кан. Миналата година открихме в София и експозицията на Жул Паскин, който е български и френски автор. Тази изложба е повече френска, но в случая важното е, че Роден е бил вдъхновител на много от най-именитите български скулптори и е повлиял силно на товрчеството им. Догодина, както е известно, ще има изложба и на ваши творци - от миналия век и съвременници, в Музея "Роден". Целта е да покажем как двете култури взаимно са си влияли и са се обогатявали", отбеляза посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан и поздрави всички институции, експертни екипи и фирми, които направиха възможна тази представителна изложба.
„Изложбата "Метаморфози" беше своеобразно предизвикателство, подготовката й продължи дълго, но тя включва наистина първокласни произведения, които се показват за първи път у нас, тези творби никога не са били представяни в страната ни. Искрено се надявам, че колкото се може повече хора ще могат да я видят в месеците, през които тя ще бъде в НХГ в София”, каза на представянето на изложбата днес пред представители на медиите изкуствоведът доц. Борис Данаилов - куратор на "Метаморфози" от българска страна. Той отбеляза, че изложбата се вписва в дългогодишната традиция в културните отношения между България и Франция да се правят периодично големи, стойностни изложби, които изискват много усилия, с цел да се представят за първи път у нас първокласни творби и световни автори. "Такива изложби се подготвят и осъществяват в продължение на поне две или дори две и половина години, а това понякога не съвпада с ритъма на политическите промени и процеси в България. Затова няма особено значение кой е започнал процеса и кой го е завършил успешно - ценни са усилията, влагани през цялото време от всички екипи!", подчерта доц. Борис Данаилов.
Интересният момент е, че изложбата "Метаморфози” показва как Роден е създавал произведенията си, отбеляза кураторът на проекта от френска страна Софи Биас-Фабиани - уредник в музея "Роден", който предоставя безвъзмездно творбите на прочутия френски скулптор за изложбата у нас. Кураторът Софи Биас-Фабиани представи пред медиите и шестте секции на изложбата. В първата секция посетителите се запознават с фигури от монументалната и прочута творба на Роден "Портите към ада". Тук са и емблематичната "Мислителят", която изобразява както Данте, така и автора като създател, тук е и "Ева", вдъхновена от "Робите" на Микеланджело. "Свети Йоан Кръстител" и монументална версия на "Крачещият мъж", отлята от бронз, с тегло над половин тон, както и отделни елементи от творбите, са сред акцентите в раздела "Фрагментация на фигурите". Творбите "Минотавърът", "Ирида", "Кентавърката" са между "илюстрациите" на ключовия за Роден метод асамблаж /съчетания от различни фигури или елементи от
тях/ - в едноименния раздел от изложбата. Кракът на "Мислителят", дясната ръка на "Музата на Уислър" и други се превръщат в самостоятелни скулптури, поставени върху специални постаменти - в секцията "Ролята на цокъла". След 1900 г. уголемяването на творбите заема значителна част от творчеството на Роден – то е показано е в петия раздел на "Метаморфози". Шестият раздел е посветен на рисунките, които са показвани чак след 1900 г., допълни Софи Биас-Фабиани.
"Изложбата струва 370 000 евро, като музеят "Роден" предоставя безвъзмездно произведенията. Изложбата е финансово осигурена от българското Министерство на културата, посолството на Франция в София, Столична община и три фирми спонсори", отбеляза Давид Вайзман, културен аташе на Франция у нас.
Изложбата „Метаморфози” ще гостува в Националния музей на българското изобразително изкуство в София от 30 май до 15 септември 2014 г. Тя представя 80 скулптури на Огюст Роден и 20 негови рисунки от колекциите на парижкия музей „Роден”, които се излагат за пръв път в България. Този проект, иницииран преди 18 месеца от Катрин Шевийо, директор на Музея „Роден”, представлява сбирка от най-известните и хубави творби на „бащата на модерната скулптура”, както и някои сравнително редки произведения, които никога не са излагани пред широката публика. „Метаморфози” ще бъде представена пред българската публика в залите на най-престижния музей за българско изобразително изкуство, в това число и в балната зала. Разделена на 6 отделни секции, изложбата позволява да се обхване цялостното творчество на артиста; посетителите ще открият „фигури от Портите към ада”, преди да се запознаят с „фрагментацията на фигурите”, „асамблажите” и „уголемяванията” – ключови техники в творческия подход на Роден; представена е също и ролята на цокъла, като средство за възвеличаване на част от скулптурите, и накрая рисунки на Роден, които играят централна роля в неговия творчески процес. Настоящата изложба е осъществена със съвместните усилия между българското Министерство на културата и Френския институт в България, други партньори също се включиха и допринесоха за успешното й осъществяване: дружествата Групама, Софарма и Ситроен, Софийската община и Министерство на транспорта.
Куратори на изложбата са Софи Биас-Фабиани, уредник в музея Роден, както и доц. Борис Данаилов - съветник на българския министър на културата.
ОГЮСТ РОДЕН /1840 – 1917/
Огюст Роден се ражда на 12 ноември 1840 г. в семейство със скромни възможности. През 1830 г. баща му е назначен в Париж като дребен чиновник в полицейската префектура, майка му Мари Шефер произхожда от Лотарингия. Отчасти поради силното си късогледство Роден не постига успех в учението и през голяма част от живота си не владее достатъчно добре френски език. През 1854 г., забелязвайки, че обича да рисува по тетрадките си, родителите му го записват в безплатната Специална школа по рисуване и математика, наречена „малката школа” (която впоследствие се превръща в Национално училище за декоративни изкуства). През 1855 г. Роден открива скулптурата с Албер-Ернест-Бельоз. Тогава започва да посещава редовно Лувъра, където рисува по антични модели, департамента на щампите на Императорската библиотека и Курса по рисуване на манифактурата Гоблен, където рисува голо тяло. През 1857 г. се явява на конкурс в Художествената академия, където се класира на изпита по рисуване, но на три пъти се проваля на изпита по скулптура, тъй като стилът му не съответства на неокласическите традиции, властващи по това време. За да се прехранва, работи като занаятчия изпълнител в ателиетата на различни скулптури. През периода 1865 - 1870 започва да сътрудничи с Албер-Ернест Карие-Бельоз, прочут скулптор по времето на Втората империя, също възпитаник на Малката школа. Роден работи в ателието му, което произвежда многобройни качествени орнаменти за архитектурните декорации на големи обекти като парижката опера Гарние, хотел Паива на Шанз-Елизе и театър Гоблен. През 1870 г. Роден придружава белгийския скулптор Антоан-Жозеф Ван Расбург в Брюксел, където участва в художествената декорация на Търговската борса. Мобилизиран е като старшина в Националната гвардия по време на френско-пруската война през 1870 г., но по-късно е освободен поради късогледство и се завръща в Белгия с Карие-Бельоз, с когото сътрудничи до 1872 г. Подписва договор за съвместна дейност с Ван Расбург през 1873 г. и участва между другото в художествената декорация на Двореца на академиите в Брюксел. През 1875 г. мраморният бюст на Мъжът със счупения нос за пръв път е приет в Парижкия салон. Роден пътува до Италия, където се запознава с паметниците на изкуството в Торино, Генуа, Пиза, Венеция, Флоренция, Рим, Неапол и „разкрива тайните” на Донатело и най-вече на Микеланджело. През 1877 г., на 37-годишна възраст, се завръща в Париж , където изработва първата си голяма творба, Бронзовата епоха, гипсова статуя в естествен ръст на млад мъж, която излага в брюкселското „Художествено и литературно средище” и в парижкия „Салон на френските художници”. Статуята прави толкова силно впечатление със своята жизненост, че го обвиняват, че е отлята от форма, снета по жив модел. Този бурен успех със скандален оттенък бележи началото на възхода и на 40-годишната му кариера. Официалните поръчки се множат и Роден се превръща в светски портретист. Прави първата си голяма обиколка по катедралите на централна Франция. През 1879 г. постъпва в Националната манифактура за порцелан в Севр, където работи до декември 1882 г. По същото време завързва страстна и бурна връзка с талантливата скулпторка Камий Клодел, тогава 18-годишна. През 1880 г. държавата му поръчва отливка от Бронзовата епоха, а впоследствие и „Декоративна порта”, Портата към ада за музей на декоративното изкуство, който в крайна сметка не се осъществява съгласно предвидения проект. За реализирането й получава ателие в склада за мрамор на ул. Юниверсите №182, което ползва до края на живота си. Роден излага в Парижкия салон гипсовата фигура на Свети Йоан Кръстител. Роден пътува и до Англия, където се обучава по графично изкуство с Алфонс Льогро в Лондон. При завръщането си изработва скулптурните фигури на Ева, Целувката, Уголино и Мислителя през 1882 г. През 1883 г. се среща с Виктор Юго и изработва неговия бюст.
През 1887г. е произведен Кавалер на Почетния легион и илюстрира с рисунки оригиналното издание на Цветята на злото на Бодлер. През 1888 г. френската държава му поръчва изработването в мрамор на Целувката за Всемирното изложение в Париж през 1889 г.
През 1889 г. Огюст Роден участва в основаването на Националното общество на изобразителното изкуство и получава поръчка за паметника на Виктор Юго в парижкия Пантеон (седнал, впоследствие прав). Излага заедно с Клод Моне в галерия Клод Пети. През 1890 г- Портите към ада приемат окончателния си вид. През 1891 г. Обществото на литераторите му поръчва паметник на Оноре дьо Балзак. През 1892 г. е произведен офицер на Почетния легион, а през 1893 г. наследява Жюл Далу начело на секция Скулптура и като вицепрезидент на Националното общество на изобразителното изкуство. През 1895 г. купува вила Брилян в Мьодон, където започва да събира колекция от антични творби и живопис. През 1897 г. Морис Финай финансира публикуването на албум с 142 хелиогравирани рисунки от Роден с предговор от Октав Мирбо, наречен „албум Гупи” (по името на издателя). Роден участва за пръв път в биеналето във Венеция. Излагане на Паметника на Виктор Юго в Националното общество на изобразителното изкуство. Излагане на Медитацията в Стокхолм и Дрезден: за пръв път частична фигура се приема като окончателна творба. През 1900 г. организира ретроспективна изложба на творчеството си в „Павилион Роден” на площад Алма за Всемирното изложение в Париж, с което получава международно признание. През 1901 г. павилион Роден е разглобен и реконструиран в Мьодон. Превърнат е в ателие-музей. През 1905 г. Роден се среща с поета Райнер Мария Рилке, който става негов секретар до 1906 г. и пише есе, посветено на скулптора. През 1906 г. Мислителят е поставен пред парижкия Пантеон. Роден се настанява през 1909 г. в резиденция Бирон, по предложение на Рилке. През 1910 г. е произведен старши офицер на Почетния легион. През 1911 г. държавата поръчва бюст на Пиер Пюви дьо Шаван за парижкия Пантеон, а Англия придобива Буржоата от Кале за градината на Уестминстърския дворец . Крачещият мъж е поставен в двореца Фарнезе (френското посолство в Рим). В музея Метрополитън в Ню Йорк, през 1912 г. се открива „зала Роден”. През 1914 г. издателство Арман Колен публикува книгата Френските катедрали, илюстрирана с 100 факсимилета от Огюст Кло и с предговор от Шарл Морис. Роден, придружен от Роз, търси спасение от войната и заминава за Англия, заедно с биографката си Жюдит Кладел. Прави дарение от 18 скулптури на Англия. През 1915 г. пътува до Рим, където изпълнява бюст на папа Бенедикт XV. През 1916 г. Роден е тежко болен, подарява творбите и колекциите си на държавата с три дарения. Националното събрание приема решение за създаване на музей „Роден” в резиденция Бирон. На 29 януари 1917 г. в Мьодон на 77-годишна възраст, след 53 години съвместен живот, той сключва брак с Роз Бьоре, която умира от пневмония няколко седмици по-късно, последвана на 17 ноември от Роден, който е погребан до нея в Мьодон. На гроба им е издигната статуята на Мислителя. Музеят „Роден” на ул. „Дьо Варен” №79 в Седми парижки район, е открит на 4 август 1919 г.
