Трите основни крила на Националния музеен комплекс са завършени и се очаква през есента той да посрещне първите си посетители. Между 29 май и 11 юни 2014 г. заседаваше Държавната приемателна комисия, която завърши своята работа с издаването на Протокол /Акт/ 16. От този момент нататък строителството на трите крила на Националния музеен комплекс може да се смята за приключено, заяви министърът на културата д-р Петър Стоянович на пресконференция днес по повод финализирането на проекта.
С днешната пресконференция отбелязваме едно знаменателно събитие – завършването на основната сграда на Националния музеен комплекс, известен и като „Квартал 500”. Радостта ни е взаимна - след цели 15 години и в мандатите на 7 министри на културата, най-накрая строителният обект се превърна в завършена сграда, функционално предназначена за музей, подчерта министър Петър Стоянович. Той допълни, че днес е един важен ден – София и цяла България получават сграда, отговаряща на съвременните изисквания на музейната практика и дейност, която е функционално обезпечена, технически осигурена и достатъчна като площ с оглед достойно разгръщане на колекциите изобразително изкуство, съхранявани понастоящем в НХГ и в НГЧИ. Д-р Петър Стоянович отбеляза и основните приноси на министрите на културата през годините, в които се е реализирал този значим проект. „Още през април 1999 г. министър Емма Москова формира работна група, в чиито доклад „Оценка, препоръки и предложения относно ансамбъла от сгради в „Кв.500” на ЦГЧ, предоставен за нуждите на бъдещия Музей на изобразителните изкуства, се казва: „...на базата на настоящия проект /на арх. В. Николов/ сградата на сегашната НГЧИ и сградата на бившия Технически университет са пригодни единствено за Музей на изобразителните изкуства”. През февруари 2000 г. Министерството на културата създава „Задание за проектиране на обект: Адаптация на сградата на ТУ в Музеен комплекс за изобразителни изкуства – София”, каза министър Стоянович. Той припомни, че по време на мандата на министър Б. Абрашев са преодолени опитите за отклоняване на сградата от първоначалното й функционално предназначение, като особена заслуга това да не се случи, е на тогавашния заместник- министър на културата Бисера Йосифова, както и на художника Георги Липовански, за чиято доблест д-р Стоянович днес специално им благодари. Министър Стоянович отбеляза, че при мандата на Нина Чилова са били пренесени лабораториите на бившето ВМЕИ „В.И. Ленин” и е продължило цялостното почистване на сградата, а през мандата на проф. Стефан Данаилов са били изградени голяма експозиционна зала, хранилища и реставрационни ателиета в крило „Север” към ул. „Московска”. Д-р Петър Стоянович посочи, че нов и безспорно най-силен тласък проектът е получил по времето на министър Вежди Рашидов, когато се решават и два възлови проблема. Първият е: сключването на договор за финансова подкрепа с Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013, а чрез нея – с Европейския фонд за регионално развитие. Вторият е - обявяване на конкурс за цялостен архитектурен ансамбъл, в който влиза и сградата на Галерията за чуждестранно изкуство. Реализацията на този етап от цялостното решение за „Кв.500” е на проектантско бюро „Янко Апостолов архитекти ЕООД” и на изпълнителя - „Главболгарстрой” АД.
Д-р Петър Стоянович допълни още, че след краткото управление на министър Владимир Пенев, който убедено стоеше зад проекта, в годината от мандата на сегашното правителство бяха отпуснати допълнителни средства, свързани с изграждането на връзките на сградата с околната инфраструктура – водопровод, ел. захранване и топлопровод. Бяха осигурени средства от държавния бюджет и за продължаване на работата по крило „Юг” към ул. „Оборище”. Особено важно е, че във финална фаза навлезе и работата на работната група по формиране на постоянната експозиция на музея с ръководител акад. Светлин Русев, изтъкна министър Стоянович. Той специално благодари и на „два безспорни авторитета в проектирането и строителството”, с които държавата е работила при реализацията на проекта - архитектурно бюро и лично арх. Апостолов са известни в областта на изграждането на разнообразни сгради, градоустройствени структури и подчертан интерес към музейни структури, а фирма „Главболгарстрой” на баща и син Пешови са компания с дългогодишен и доказан опит в строителството по всички географски точки на света.
„Днес, 15 години след първите стъпки по проекта за Национален музеен комплекс, всеки един от министрите, техните екипи, архитектите, проектантите и изпълнителите, са вградили по нещо от себе си в този общобългарски проект. Без колебание бих споделил, че без всички тях днешната ни пресконференция нямаше да се състои. Затова настоятелно моля за вашите аплодисменти – те заслужават това!”, заяви пред представителите на медиите министър Стоянович .
Същевременно д-р Петър Стоянович обясни, че в духа на прагматизма е редно да се каже, че днес се откриват три крила от Националния музеен комплекс, но не откриваме още самия музей - това ще стане, по негови думи, едва "когато сградата бъде изпълнена с живата тъкан на изкуството и приеме първите си посетители”.
„На този предстоящ празник най-вероятно аз ще бъда сред посетителите, а не сред домакините. Което не ме прави по-малка част от проекта. Никому не е разрешено да изнасили времето, за да грабне на всяка цена конюнктурния венец. При темповете, с които се движим, фактът на официалното откриване на музея ще бъде
привилегия на друг министър на културата. Което е напълно приемливо и дори логично предвид нетрайността на земната власт и вечността на изкуството”, каза министър Стоянович. Той подчерта, че през времето на целия си мандат е защитавал приемствеността на всичко смислено в сферата на културата, без да спестява критики към недомислията. „Защо именно приемствеността между министри и правителства позволи устойчивото развитие на проекта през годините, както и неговото завършване като сграден фонд”, посочи той. В края на изказването си на пресконференцията д-р Стоянович пожела на бъдещите министри на културата скорошна реализация и на Южното крило на комплекса и успешен избор на подходящо име на бъдещия музеен комплекс, за който от утре ще тече национален конкурс. „Още веднъж изказвам своите благодарности на всички, които са работили и продължават да работят по реализирането на този обект с национално значение, на добър час!”, подчерта в заключение министър Петър Стоянович.
Изкуствоведът доц. Борис Данаилов отбеляза на пресконференцията, че от сградата на бъдещия Музей остава да бъде реконструирано само Южното крило – откъм ул. "Оборище", за което средствата вече са осигурени и ремонтите там биха могли да започнат още през лятото. Това обаче няма да попречи в останалите три вече завършени части на комплекса да бъде редена постоянната експозиция и музеят да бъде отворен от есента за посещения.
Изграждането на Националния музеен комплекс е нещо наистина много амбициозно и отговорно като начинание - след построяването на Националния дворец на културата в София не е бил реализиран обект от подобен мащаб и сложност, посочи още доц. Борис Данаилов.
Инвестициите по проекта са над 27 млн. лв. по ОП "Регионално развитие". Извършени са и ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и преустройство на сградите на бившия Технически университет и пространството на вътрешния двор. Създадени са и нови галерии за постоянни и временни експозиции, депа за "съхранение на изкуство", реставрационни ателиета, административни офиси, модерен конферентен център и др. Залите разполагат с подходящо осветление според спецификата на различните изложби и са климатизирани.
Д-р Стоянович и ръководителят на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев, днес откриха и поставена на фасадата на сградата на Националния музеен комплекс паметна плоча с имената на седемте министри на културата, работили по амбициозния проект през годините - Емма Москова, Божидар Абрашев, Нина Чилова, Стефан Данаилов, Вежди Рашидов, Владимир Пенев, Петър Стоянович.
