„В днешния труден ден трябва да ни води духовният смисъл. Без култура няма да има българска нация и българска държава. Културата е не само първостепенна. Книжнина, духовност, изкуство и култура – това е единствената сфера, която винаги ни е правила значими пред света”, каза министър Стоянович на представянето на отчета за дейността на институцията от началото на мандата на правителството
„С встъпването ми в длъжност като министър обещах да бъда само посредник, посланик и помагач в културната сфера. Вярвам, че съм го сторил, други ще отсъдят дали е така. Изминалата година доказа и нерадостната констатация, че всяка публична позиция поне отчасти се превръща във функция на популисткото своенравие. И въпреки това, ако има премислен компромис, то той е в основата на успешните проекти. Защото успешните каузи са възможните каузи. Оценката на мандата не се нуждае от възторжени възгласи, а от признанието, което идва след резултатите от свършеното от мен и екипа ми”. С тези думи министър Петър Стоянович откри пресконференцията в зала „Сцена 17” на Министерството на културата по повод извършеното от неговия екип за периода юни 2013 – юли 2014 г.
„Бях изправен пред осмисляне и избор на поведение спрямо съществуващи, разностранни тенденции в културния пейзаж на страната: елитарна и масова култура, концентрация или липса на културен продукт в различните региони, едновременно присъствие на рестриктивни и либерални подходи, богато културно наследство и не по-малко значимо съвременно изкуство. С други думи, различността е основата на пълноценното развитие на културата. Съчетаването им на фона на оскъдния бюджет и очакванията на гилдиите е почти непосилна задача. Ролята на Министерство на културата трябва да бъде видяна през призмата на две основополагащи постановки: културата като обединител и културата като стожер на духовността в държавата”, отбеляза министър Стоянович. Той допълни, че е извървян дълъг път в правилната посока и тази тенденция трябва да остане трайна в поведението на институцията. „Министерството на културата не произвежда култура, нито трябва да произвежда. Основната ми теза по отношение на функциите ѝ бе следната: да вървим от политика в областта на културата към „културна политика”. Най-важният принцип на политиката е в това да работим за кауза, да има приемственост и да не смятаме, че светът започва и завършва с нас”, посочи още министър Петър Стоянович.
„Мисля, че работата, която успяхме да отхвърлим с моя екип, с която да се справим за тази изминала година, е повече от положителна при това недостатъчно финансиране, при един не малък публичен натиск върху нашите институции и при толкова много, макар и справедливи претенции на гилдии и организации”, заяви министърът на културата д-р Петър Стоянович в отговор на журналистически въпрос как той оценява работата на Министерството за този период.
Същевременно той изрази притесненията си, че ако остане това ниво на реална политическа поддръжка и при такъв размер на финансиране културната сфера в България винаги ще живее на ръба на оцеляването, без никакъв шанс да надскочи устойчивата си мизерия. Освен свършената работа, министърът на културата акцентира и на някои все още нерешени проблеми, като сред тях спомена и липсата на достатъчно финансиране за археологически проучвания. Дори и тройно да увеличим средствата за планирани разкопки, те пак са смешни, каза д-р Стоянович и изрази надежда средствата за 2014 г. за археология още в близките дни да бъдат отпуснати и разпределени от Министерския съвет. Искаше ми се да подготвим и един наистина работещ, действащ Закон за меценатството, защо сегашният закон очевидно не насърчава хората с възможности да подпомагат сериозно сферата на културата, но времето не стигна, отбеляза още той.
Министър Стоянович открои и 10 точки /или 10 истини/, с които, по негови думи, се е сблъскал през последната година и които иска да предаде на заемащия поста след него.
Първо, мисля, че нищо не започва и не свършва с един човек, с един екип и с едно правителство. Процесите и проектите текат през годините и мандатите. Всеки от нас е само брънка в големи процеси, които не управлява - напротив, те него управляват, а той губи време да се снима на капитанското кормило.
Второ, в малката ни държава и при еднодневното политическо доверие, което обикновено получават политиците ни, е абсурдно някой да има лични проекти. Проекти, които някой да е измислил и осъществил от край до край, не съществуват. Крайно време е да приемем и чуждите успехи.
Трето, при такъв размер на финансиране, културната сфера в България винаги ще живее на ръба на оцеляването, без никакъв реален шанс да надскочи устойчивата си мизерия.
Четвърто. Вместо да бъдат приоритетно реализирани ценни и единствено възможни извънбюджетни инструменти за допълнително финансиране на предложенията на Министерството на културата за стартиране на решеното вече заделяне на процент от постъпления от хазарта към културата и бърза промяна в Закона за меценатството, те бяха подминати с тишина и третостепенен интерес.
Пето. В България културата е приоритет само на думи. Делата на държавата са насочени в напълно различни сфери.
Шесто. Продължават да не биват пипани цели сфери, в които разминаването между желание и реалност е очевадно. Това важи и за читалищната дейност, например - далеч не всички читалища в страната работят така, както би трябвало.
Седмо. За археологията, която наред със сценичните изкуства вероятно е фундаментът на културата ни, ние можем да отделим едва по половин милион лв годишно за планирани разкопки. 500 000 лева - при положение, че България след Италия и Гърция е на трето място в Европа по културно наследство. За съжаление всеки опит опит да се предложи на гилдията принципа на подбор и приоритетност на финансирането на едни спрямо други проекти в тази сфера, е срещал еднозначно мълчание. "Фактът, че самата гилдия предпочита спокойствието на мизерията е по човешки обяснимо, но е трайно обречено", допълни министър Стоянович.
Осмо. Дошло е времето и на кардиналния въпрос: колко на брой, какви по вид и с какви функции културни институти може да си позволи да поддържа малка България. Време е за дебат по тази тема.
Девето. В културната ни общност, особено в сферата на музейната дейност, мнозина мислят новаторски, но въпреки това голяма част от дейността в тази област продължава да тече в руслото на познатия канон, който може би е бил поносим за нашите родители, но със сигурност не е привлекателен за децата на 21 век. "Нахвърлените камъни по ливадите и мъртвите артефакти зад витрините в музеите няма да спечелят лесно идните поколения. Трябва да се намери eдин нов език, с който да говорим на младите, длъжници сме на нашите деца”, каза министър Стоянович.
Десето. Администрацията - тя не е нито добра, нито лоша, тя е на мястото си да свърши една работа, която ние, като техни ръководители, сме пратени да надзираваме и да подбутваме напред.
В заключение на своя отчет министърът на културата д-р Петър Стоянович припомни и думите на видния български финансист, дипломат и политик Атанас Буров, актуални и до днес: „Каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във Вас същата вяра, да повдигна Вашите сърца, да Ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действа.”
Присъстващите на събитието журналисти бяха поздравени и със специално изпълнение на известната вокална формация „Светоглас”, която с концертите си популяризира у нас и по света мистиката и красотата на българското мъжко традиционно и църковно пеене и представя своеобразна панорама на различните музикални диалекти и стилове от традиционното българско фолклорно изкуство.
През м. май 2014 г. певецът Даниел Спасов от вокална група „Светоглас” бе награден и с престижното отличие на Министерството на културата - почетен знак „Златен век” печат на Симеон Велики.
Отчетът на Министерството на културата може да видите тук.
