Броят на посетителите, които вече успяха да разгледат впечатляващата изложба „Метаморфози” с 80 скулптури и 20 акварелни рисунки на великия Огюст Роден, наредена в Националната художествена галерия в София, надхвърли 32 000, съобщиха от Националния музей на българското изобразително изкуство.
Изложбата с непоказвани у нас творби на родоначалника на съвременната скулптура Огюст Роден (1840 - 1917) бе открита в Националния музей на българското изобразително изкуство /НХГ/ на пл. "Княз Александър I" №1 на 29 май т. г. Интересът към нея остава все така много голям и именно по тази причина от галерията отчитат рекорден брой посетители, което превръща изложбата „Метаморфози” на Роден безспорно, в едно от най-запомнящите се и знакови културни събития на 2014 година у нас.
Посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан при откриването на мащабната експозиция в НХГ определи изложбата „Метаморфози” като „българо-френски културен празник” и подчерта, че Роден е бил вдъхновител на много от най-именитите български скулптори и е повлиял силно на творчеството им.
Всички творби са от колекцията на Музея „Роден“ в Париж, те са от личната сбирка на скулптора, завещана на френската държава. Интересният момент е, че изложбата "Метаморфози” показва как Роден е създавал произведенията си, тя е разделена на шест секции. В първата секция посетителите се запознават с фигури от монументалната и прочута творба на Роден "Портите към ада". Тук са и емблематичната "Мислителят", която изобразява както Данте, така и автора като създател, тук е и "Ева", вдъхновена от "Робите" на Микеланджело. "Свети Йоан Кръстител" и монументална версия на "Крачещият мъж", отлята от бронз, с тегло над половин тон, както и отделни елементи от творбите, са сред акцентите в раздела "Фрагментация на фигурите". Творбите "Минотавърът", "Ирида", "Кентавърката" са между "илюстрациите" на ключовия за Роден метод асамблаж /съчетания от различни фигури или елементи от тях/ - в едноименния раздел от изложбата. Кракът на "Мислителят", дясната ръка на "Музата на Уислър" и други се превръщат в самостоятелни скулптури, поставени върху специални постаменти - в секцията "Ролята на цокъла". След 1900 г. уголемяването на творбите заема значителна част от творчеството на Роден – то е показано е в петия раздел на "Метаморфози". Шестият раздел е посветен на рисунките, които са показвани чак след 1900 г. Част от експонатите в изложбата са изработени от гипс и според куратора от френска страна Софи Биас-Фабиани са и най-близките произведения до Роден, защото неговата ръка ги е изваяла и завършила в детайли. Някои от творбите са и междинни произведения, които на по-късен етап са изляти и от бронз.
ОГЮСТ РОДЕН /1840 – 1917/
Изложбата с непоказвани у нас творби на родоначалника на съвременната скулптура Огюст Роден (1840 - 1917) бе открита в Националния музей на българското изобразително изкуство /НХГ/ на пл. "Княз Александър I" №1 на 29 май т. г. Интересът към нея остава все така много голям и именно по тази причина от галерията отчитат рекорден брой посетители, което превръща изложбата „Метаморфози” на Роден безспорно, в едно от най-запомнящите се и знакови културни събития на 2014 година у нас.
Посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан при откриването на мащабната експозиция в НХГ определи изложбата „Метаморфози” като „българо-френски културен празник” и подчерта, че Роден е бил вдъхновител на много от най-именитите български скулптори и е повлиял силно на творчеството им.
Всички творби са от колекцията на Музея „Роден“ в Париж, те са от личната сбирка на скулптора, завещана на френската държава. Интересният момент е, че изложбата "Метаморфози” показва как Роден е създавал произведенията си, тя е разделена на шест секции. В първата секция посетителите се запознават с фигури от монументалната и прочута творба на Роден "Портите към ада". Тук са и емблематичната "Мислителят", която изобразява както Данте, така и автора като създател, тук е и "Ева", вдъхновена от "Робите" на Микеланджело. "Свети Йоан Кръстител" и монументална версия на "Крачещият мъж", отлята от бронз, с тегло над половин тон, както и отделни елементи от творбите, са сред акцентите в раздела "Фрагментация на фигурите". Творбите "Минотавърът", "Ирида", "Кентавърката" са между "илюстрациите" на ключовия за Роден метод асамблаж /съчетания от различни фигури или елементи от тях/ - в едноименния раздел от изложбата. Кракът на "Мислителят", дясната ръка на "Музата на Уислър" и други се превръщат в самостоятелни скулптури, поставени върху специални постаменти - в секцията "Ролята на цокъла". След 1900 г. уголемяването на творбите заема значителна част от творчеството на Роден – то е показано е в петия раздел на "Метаморфози". Шестият раздел е посветен на рисунките, които са показвани чак след 1900 г. Част от експонатите в изложбата са изработени от гипс и според куратора от френска страна Софи Биас-Фабиани са и най-близките произведения до Роден, защото неговата ръка ги е изваяла и завършила в детайли. Някои от творбите са и междинни произведения, които на по-късен етап са изляти и от бронз.
ОГЮСТ РОДЕН /1840 – 1917/
Огюст Роден се ражда на 12 ноември 1840 г. в семейство със скромни възможности. През 1830 г. баща му е назначен в Париж като дребен чиновник в полицейската префектура, майка му Мари Шефер произхожда от Лотарингия. През 1854 г., забелязвайки, че обича да рисува по тетрадките си, родителите му го записват в безплатната Специална школа по рисуване и математика, наречена „малката школа” (която впоследствие се превръща в Национално училище за декоративни изкуства). През 1855 г. Роден открива скулптурата с Албер-Ернест-Бельоз. Тогава започва да посещава редовно Лувъра, където рисува по антични модели, департамента на щампите на Императорската библиотека и Курса по рисуване на манифактурата Гоблен, където рисува голо тяло. През 1857 г. се явява на конкурс в Художествената академия, където се класира на изпита по рисуване, но на три пъти се проваля на изпита по скулптура, тъй като стилът му не съответства на неокласическите традиции, властващи по това време. За да се прехранва, работи като занаятчия изпълнител в ателиетата на различни скулптори. През периода 1865 - 1870 започва да сътрудничи с Албер-Ернест Карие-Бельоз, прочут скулптор по времето на Втората империя, също възпитаник на Малката школа. Роден работи в ателието му, което произвежда качествени орнаменти за архитектурните декорации на големи обекти като парижката опера Гарние, хотел Паива на Шанз-Елизе и театър Гоблен. През 1870 г. Роден придружава белгийския скулптор Антоан-Жозеф Ван Расбург в Брюксел, където участва в художествената декорация на Търговската борса. Мобилизиран е като старшина в Националната гвардия по време на Френско-пруската война през 1870 г., но по-късно е освободен поради късогледство и се връща в Белгия с Карие-Бельоз, с когото сътрудничи до 1872 г. Подписва договор за съвместна дейност с Ван Расбург през 1873 г. и участва в художествената декорация на Двореца на академиите в Брюксел. През 1875 г. мраморният бюст на Мъжът със счупения нос е приет в Парижкия салон. Роден пътува до Италия, където се запознава с паметниците на изкуството в Торино, Генуа, Пиза, Венеция, Флоренция, Рим, Неапол и „разкрива тайните” на Донатело и най-вече на Микеланджело. През 1877 г., на 37-годишна възраст, се завръща в Париж , където изработва първата си голяма творба - Бронзовата епоха, гипсова статуя в естествен ръст на млад мъж, която излага в брюкселското „Художествено и литературно средище” и в парижкия „Салон на френските художници”. Статуята прави толкова силно впечатление със своята жизненост, че го обвиняват, че е отлята от форма, снета по жив модел. Този бурен успех със скандален оттенък бележи началото на възхода и на 40-годишната му кариера. Официалните поръчки се множат и Роден се превръща в светски портретист. Прави първата си голяма обиколка по катедралите на централна Франция. През 1879 г. постъпва в Националната манифактура за порцелан в Севр, където работи до 1882 г. По същото време завързва страстна и бурна връзка с талантливата скулпторка Камий Клодел, тогава 18-годишна. През 1880 г. държавата му поръчва отливка от Бронзовата епоха, а впоследствие и „Декоративна порта”, „Портата към ада” за музей на декоративното изкуство, който в крайна сметка не се осъществява съгласно предвидения проект. За реализирането й получава ателие в склада за мрамор на ул. Юниверсите №182, което ползва до края на живота си. Роден излага в Парижкия салон гипсовата фигура на Свети Йоан Кръстител. Роден пътува и до Англия, където се обучава по графично изкуство с Алфонс Льогро в Лондон. При завръщането си изработва скулптурните фигури на Ева, Целувката, Уголино и Мислителя през 1882 г. През 1883 г. се среща с Виктор Юго и изработва негов бюст. През 1887 г. е произведен Кавалер на Почетния легион и илюстрира с рисунки оригиналното издание на Цветята на злото на Бодлер. През 1888 г. френската държава му поръчва изработването в мрамор на Целувката за Всемирното изложение в Париж през 1889 г. През 1889 г. Роден участва в основаването на Националното общество на изобразителното изкуство и получава поръчка за паметника на Виктор Юго в парижкия Пантеон (седнал, впоследствие прав). Излага заедно с Клод Моне в галерия Клод Пети. През 1890 г. Портите към ада приемат окончателния си вид. През 1891 г. Обществото на литераторите му поръчва паметник на Оноре дьо Балзак. През 1892 г. е произведен офицер на Почетния легион, а през 1893 г. наследява Жюл Далу начело на секция Скулптура и като вицепрезидент на Националното общество на изобразителното изкуство. През 1895 г. купува вила Брилян в Мьодон, където почва да събира колекция от антични творби и живопис. През 1897 г. Морис Финай финансира публикуването на албум с 142 хелиогравирани рисунки от Роден с предговор от Октав Мирбо, наречен „албум Гупи” (по името на издателя). Роден участва за пръв път в биеналето във Венеция. През 1900 г. организира ретроспективна изложба на творчеството си в „Павилион Роден” на площад Алма за Всемирното изложение в Париж, с което получава международно признание. През 1901 г. павилион Роден е разглобен и реконструиран в Мьодон. Превърнат е в ателие-музей. През 1905 г. Роден се среща с поета Райнер Мария Рилке, който става негов секретар до 1906 г. и пише есе, посветено на скулптора. През 1906 г. Мислителят е поставен пред парижкия Пантеон. Роден се настанява през 1909 г. в резиденция Бирон, по предложение на Рилке. През 1910 г. е произведен старши офицер на Почетния легион. През 1911 г. държавата поръчва бюст на Пиер Пюви дьо Шаван за парижкия Пантеон, а Великобритания придобива Буржоата от Кале за градината на Уестминстърския дворец . Крачещият мъж е поставен в двореца Фарнезе (френското посолство в Рим). В музея Метрополитън в Ню Йорк през 1912 г. се открива „зала Роден”. През 1914 г. издателство Арман Колен публикува книгата Френските катедрали, илюстрирана с 100 факсимилета от Огюст Кло и с предговор от Шарл Морис. Роден, придружен от Роз, търси спасение от войната и заминава за Англия, заедно с биографката си Жюдит Кладел. Прави и дарение от 18 скулптури на Англия. През 1915 г. пътува до Рим, където изпълнява бюст на папа Бенедикт XV. През 1916 г. Роден е тежко болен, подарява творбите и колекциите си на държавата с три дарения. Националното събрание приема решение за създаване на музей „Роден” в резиденция Бирон. На 29 януари 1917 г. в Мьодон на 77-годишна възраст, след 53 години съвместен живот, той сключва брак с Роз Бьоре, която умира от пневмония няколко седмици по-късно, последвана на 17 ноември от Роден, който е погребан до нея в Мьодон. На гроба им е издигната статуята на Мислителя. Музеят „Роден” на ул. „Дьо Варен” №79 в Седми парижки район е открит на 4 август 1919 г.
