На 10 септември 2014 г., сряда, в 14:00 ч. министърът на културата доц. д-р Мартин Иванов ще посети археологическите разкопки край с. Мурсалево, област Кюстендил, за да разговаря с ръководителя на обекта проф. Васил Николов за възможностите за консервация и социализация на уникалното неолитно селище, както и за идеята за създаване на музей на открито, който да привлича посетители от очаквания огромен пътникопоток по магистрала „Струма”.
До с. Мурсалево е открито уникално древно селище отпреди близо 8000 години. Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр. Хората, които откриват за света това единствено по рода си място, са проф. Васил Николов от НАИМ към БАН и екипът му, който извършва разкопки на терена край село Мурсалево. До момента са установени близо 20 сгради, но се предполага, че те са поне два пъти повече.
През мястото ще минава бъдещата Автомагистрала „Струма". „На Балканите няма друго такова селище, с подобна точна планировка. Къщите са направени от плет и глина, стените са дебели към 20 сантиметра. Особеното и невижданото досега е, че постройките са вдигнати като по конец – една под друга, една до друга, като по конец. Няма нито една къща, която да е накриво. Строителството им е съобразено с движението на слънцето", споделя проф. Васил Николов.
До с. Мурсалево е открито уникално древно селище отпреди близо 8000 години. Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр. Хората, които откриват за света това единствено по рода си място, са проф. Васил Николов от НАИМ към БАН и екипът му, който извършва разкопки на терена край село Мурсалево. До момента са установени близо 20 сгради, но се предполага, че те са поне два пъти повече.
През мястото ще минава бъдещата Автомагистрала „Струма". „На Балканите няма друго такова селище, с подобна точна планировка. Къщите са направени от плет и глина, стените са дебели към 20 сантиметра. Особеното и невижданото досега е, че постройките са вдигнати като по конец – една под друга, една до друга, като по конец. Няма нито една къща, която да е накриво. Строителството им е съобразено с движението на слънцето", споделя проф. Васил Николов.
