Предложения за всички сфери на културата
1. Да се заложи един процент от бюджета за култура и извеждане на сектора като един от приоритетите на националната политика и на българската икономика.
2. Възстановяване/създаване на Центрове по изкуства и култура към Министерство на културата.
3. Създаване на 4 съвета с различен профил, съобразно съществуващите сфери на културата, като музика, театър и др., които да имат делегирани правомощия да решават и да изготвят предложения пред Обществения съвет.
4. В състава на Обществения съвет да бъдат включени: директорът на Националната опера, ректорът на Софийската и Пловдивската музикални академии, ректорът на НАТФИЗ и всички ръководители на висши учебни заведения и културни институти с функции в областта на културата.
5. Преосмисляне в духа и буквата на Закона за закрила на културата в следните направления:
- Засилване на връзката между културата и образованието;
- Засилване на връзката между Министерство на културата и местната власт;
- Засилване връзката между културата и медиите.
6. Промяна на наименованието на Закона за закрила и развитие на културата.
7. Обществено достъпно дефиниране на това що е култура.
8. Предоставяне на стипендии на млади творци, които държавата да осигурява след провеждането на съответната процедура – конкурс.
9. Приемане на Стратегия за национална политика в сферата на културата.
Към Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“
1. Висшите училища по изкуствата не са под отрасловата компетенция на МК, но би било препоръчително методически и експертно да се ръководят от МК.
2. Да не се допускат до участие в конкурси за директори на културни институции кандидати на възраст над 60 години.
3. Да се осигури държавно финансиране за рекламиране и популяризиране на българската литература в чужбина.
4. Промяна в числения състав за симфониета – по законите на музикалното изкуство е 45 души.
5. Преименуване и трансформиране, без промяна на статута на действащите в момента опери, които да бъдат мотивирани да изпълняват и функции на филхармония и да изнасят симфонични концерти.
6. Да има промяна на Устройствения правилник на филхармониите, за да имат право да организират концертни изпълнения на оперни произведения.
7. Музикалните институти да бъдат включени в програми за културен туризъм.
8. Създаване на стратегия за културен туризъм към музикалните институти.
9. Промяна в принципа на финансиране на сценични изкуства по примера на редица европейски държави, където бюджетите се състоят от 30% държавна субсидия, 30% корпоративно спонсорство и 30% собствен приход – приход от продажба на билети. Социална група, която има нужда от подпомагане – това би трябвало да бъдат деца, ученици. Или на принципа на предоставяне на купони в определен размер напр. Англия предоставя купон за 30 лири и учениците могат да похарчат тези 30 лири за посещение на спектакъл или концерт.
10. Изграждане на специален фонд „Музика” към Министерство на културата за стимулиране на създаването на нови български произведения в некомерсиалните жанрове, на нови български музикално-сценични творби.
11. Оповестяване на препоръчителна квота на Министерство на културата за репертоар на националните музикални и музикално-сценични институти – включване на български класически и съвременни произведения в сезонния афиш. Оповестяване на препоръчителна квота на Министерство на културата за излъчване на музика от български композитори и автори на тестове по държавните, обществените и частните електронни медии.
12. Цялостно преработване на учебниците по музика в общообразователните училища съвместно с Министерство на образованието. Компетентна намеса на изтъкнати музиканти, музиковеди, композитори, автори на песни и педагози по история на българската музика за опазване на музикалната памет, традициите, българския фолклор – всичко онова, което е стойностно, ценностно и което трябва да има своята приемственост и която е опорочена и отсъства от тези учебници.
13. Два престижни форума от високо професионално ниво, привлекателни и за европейски и световни инструменталисти, музикални и танцови състави, балети и др. да се дотират от държавата.
14. Промени, в Закона за меценатството, като се има предвид, че глава V, член от 27 до 31 не изчерпва начините за стимулиране на меценатството:
- Промени, свързани със заплащането и оценката на музикалния професионален труд;
Към Дирекция „Нематериално културно наследство“
1. Приемане на Стандарти за библиотеките.
2. Създаване на Национален център на книгата.
3. Въвеждане на единна методика за разпределение на субсидията за читалищата. Равнопоставеност на читалищата. Преодоляване на субективизма. Предоставяне на субсидия за дейност, а не за бройки, не осъществяващи дейност.
4. Изменение и допълнение на Закона за културното наследство, в частта за материалното и нематериалното културно наследство, поради съществуващия дисбаланс, който засяга основно нематериалното културно наследство.
Към Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“
1. Актуализиране на решението на Министерски съвет по отношение на музеите и по-точно да бъдат въведени добавки за открити, закрити площи и брой сгради.
2. Да продължат разговорите с Министерство на вътрешните работи по отношение на охраната на всички български музеи, галерии.
- 3. Да се гарантира възможността български творци да участват във Венецианското биенале;
- Иницииране на награда в областта на съвременните визуални изкуства;
- Приемане на Плана за опазване и управление на Несебър;
- Нови финансови инструменти за финансиране на съвременното изкуство;
- Създаване на Център за съвременни изпълнителски изкуства, който трябва да разполага мултифункционални зали със специфични параметри.
Към Дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти“
1. Провеждане на активен диалог с Европейския парламент България да бъде включена в европейските програми за национално и културно развитие и стимулиране на характерното за страната съвременно творчество от български творци на български език.
2. Създаване на център за европейски проекти в областта на музикалното изкуство към Министерството.
Към Дирекция „Авторско право и сродните му права“
1. Провеждане на активен диалог с Министерство на туризма за непредоставяне и неактулизиране на лицензии за туристически обекти, заведения и хотели, които нямат сключен договор за авторски права с музиканти или с различните организации. Същият подход да се приложи към издаването на лицензи за радио и телевизия във всички технологични разновидности на излъчването.
2. Решение по проблема между „Музикаутор” и Община Пловдив – не е сключен договор към момента.
Към Дирекция „Връзки с обществеността и комуникация“
1. Създаване на активен диалог с частните електронни медии и БТА. Министерство на културата да информира за предстоящи значими събития и да генерира съдържание към посочените. Информацията бъде придружавана от биографии, снимков материал, кариерно развитие, с което да се повиши интересът към съответните изяви.
2. Ангажиране на БНР и БНТ като обществени медии за отразяване и популяризиране на дейността на Обществения съвет.
1. Да се заложи един процент от бюджета за култура и извеждане на сектора като един от приоритетите на националната политика и на българската икономика.
2. Възстановяване/създаване на Центрове по изкуства и култура към Министерство на културата.
3. Създаване на 4 съвета с различен профил, съобразно съществуващите сфери на културата, като музика, театър и др., които да имат делегирани правомощия да решават и да изготвят предложения пред Обществения съвет.
4. В състава на Обществения съвет да бъдат включени: директорът на Националната опера, ректорът на Софийската и Пловдивската музикални академии, ректорът на НАТФИЗ и всички ръководители на висши учебни заведения и културни институти с функции в областта на културата.
5. Преосмисляне в духа и буквата на Закона за закрила на културата в следните направления:
- Засилване на връзката между културата и образованието;
- Засилване на връзката между Министерство на културата и местната власт;
- Засилване връзката между културата и медиите.
6. Промяна на наименованието на Закона за закрила и развитие на културата.
7. Обществено достъпно дефиниране на това що е култура.
8. Предоставяне на стипендии на млади творци, които държавата да осигурява след провеждането на съответната процедура – конкурс.
9. Приемане на Стратегия за национална политика в сферата на културата.
Към Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“
1. Висшите училища по изкуствата не са под отрасловата компетенция на МК, но би било препоръчително методически и експертно да се ръководят от МК.
2. Да не се допускат до участие в конкурси за директори на културни институции кандидати на възраст над 60 години.
3. Да се осигури държавно финансиране за рекламиране и популяризиране на българската литература в чужбина.
4. Промяна в числения състав за симфониета – по законите на музикалното изкуство е 45 души.
5. Преименуване и трансформиране, без промяна на статута на действащите в момента опери, които да бъдат мотивирани да изпълняват и функции на филхармония и да изнасят симфонични концерти.
6. Да има промяна на Устройствения правилник на филхармониите, за да имат право да организират концертни изпълнения на оперни произведения.
7. Музикалните институти да бъдат включени в програми за културен туризъм.
8. Създаване на стратегия за културен туризъм към музикалните институти.
9. Промяна в принципа на финансиране на сценични изкуства по примера на редица европейски държави, където бюджетите се състоят от 30% държавна субсидия, 30% корпоративно спонсорство и 30% собствен приход – приход от продажба на билети. Социална група, която има нужда от подпомагане – това би трябвало да бъдат деца, ученици. Или на принципа на предоставяне на купони в определен размер напр. Англия предоставя купон за 30 лири и учениците могат да похарчат тези 30 лири за посещение на спектакъл или концерт.
10. Изграждане на специален фонд „Музика” към Министерство на културата за стимулиране на създаването на нови български произведения в некомерсиалните жанрове, на нови български музикално-сценични творби.
11. Оповестяване на препоръчителна квота на Министерство на културата за репертоар на националните музикални и музикално-сценични институти – включване на български класически и съвременни произведения в сезонния афиш. Оповестяване на препоръчителна квота на Министерство на културата за излъчване на музика от български композитори и автори на тестове по държавните, обществените и частните електронни медии.
12. Цялостно преработване на учебниците по музика в общообразователните училища съвместно с Министерство на образованието. Компетентна намеса на изтъкнати музиканти, музиковеди, композитори, автори на песни и педагози по история на българската музика за опазване на музикалната памет, традициите, българския фолклор – всичко онова, което е стойностно, ценностно и което трябва да има своята приемственост и която е опорочена и отсъства от тези учебници.
13. Два престижни форума от високо професионално ниво, привлекателни и за европейски и световни инструменталисти, музикални и танцови състави, балети и др. да се дотират от държавата.
14. Промени, в Закона за меценатството, като се има предвид, че глава V, член от 27 до 31 не изчерпва начините за стимулиране на меценатството:
- Промени, свързани със заплащането и оценката на музикалния професионален труд;
Към Дирекция „Нематериално културно наследство“
1. Приемане на Стандарти за библиотеките.
2. Създаване на Национален център на книгата.
3. Въвеждане на единна методика за разпределение на субсидията за читалищата. Равнопоставеност на читалищата. Преодоляване на субективизма. Предоставяне на субсидия за дейност, а не за бройки, не осъществяващи дейност.
4. Изменение и допълнение на Закона за културното наследство, в частта за материалното и нематериалното културно наследство, поради съществуващия дисбаланс, който засяга основно нематериалното културно наследство.
Към Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“
1. Актуализиране на решението на Министерски съвет по отношение на музеите и по-точно да бъдат въведени добавки за открити, закрити площи и брой сгради.
2. Да продължат разговорите с Министерство на вътрешните работи по отношение на охраната на всички български музеи, галерии.
- 3. Да се гарантира възможността български творци да участват във Венецианското биенале;
- Иницииране на награда в областта на съвременните визуални изкуства;
- Приемане на Плана за опазване и управление на Несебър;
- Нови финансови инструменти за финансиране на съвременното изкуство;
- Създаване на Център за съвременни изпълнителски изкуства, който трябва да разполага мултифункционални зали със специфични параметри.
Към Дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти“
1. Провеждане на активен диалог с Европейския парламент България да бъде включена в европейските програми за национално и културно развитие и стимулиране на характерното за страната съвременно творчество от български творци на български език.
2. Създаване на център за европейски проекти в областта на музикалното изкуство към Министерството.
Към Дирекция „Авторско право и сродните му права“
1. Провеждане на активен диалог с Министерство на туризма за непредоставяне и неактулизиране на лицензии за туристически обекти, заведения и хотели, които нямат сключен договор за авторски права с музиканти или с различните организации. Същият подход да се приложи към издаването на лицензи за радио и телевизия във всички технологични разновидности на излъчването.
2. Решение по проблема между „Музикаутор” и Община Пловдив – не е сключен договор към момента.
Към Дирекция „Връзки с обществеността и комуникация“
1. Създаване на активен диалог с частните електронни медии и БТА. Министерство на културата да информира за предстоящи значими събития и да генерира съдържание към посочените. Информацията бъде придружавана от биографии, снимков материал, кариерно развитие, с което да се повиши интересът към съответните изяви.
2. Ангажиране на БНР и БНТ като обществени медии за отразяване и популяризиране на дейността на Обществения съвет.
